Решение № 725 от 21.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 725 гр. София, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Рени Ковачка при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20221001000469 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от Столична община, с която оспорва решение № 258 от 18.03.2022 г., постановено по т.д. № 837/21 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 1 състав, с което съдът е осъдил на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 367 ТЗ Столична община да заплати на „МТК Гроуп“ ООД сума в размер на 43 332.88 лева с ДДС, представляващо допълнително възнаграждение в размер на 2,5% върху вече заплатеното от ответника за месец април 2018 г., дължимо на основание чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора за извършване на обществен превоз № СОА16-ДГ561196/02.12.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба 14.05.2021 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 13 192.45 лева, представляваща мораторна лихва за забава в плащането на сумата за главница за периода от 15.05.2018 г. до 14.05.2021 г. и е осъдил на основание чл.

78, ал. 1 ГПК, Столична община да заплати на „МТК Гроуп“ ООД сума в размер на 4 897.62 лева, представляваща направени разноски по делото.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон. В тази връзка твърди, че спорът е относно настъпването на предпоставките за изменение на цената по договора, поради увеличение цената на горивосмазочните материали с повече от 20% (хипотезата на чл.5, ал.4, т.2 от договора, съгласно данните на НСИ. Твърди, че по делото са тълкувани данните на НСИ по отношение на 1 природния газ за транспорт. Твърди, че критерият за увеличението не само не съществува, но е и в противоречие на императивните разпоредби на закона. Твърди, че съгласно чл.30, ал.1, т.7 от ЗЕ КЕВРрегулира цените, по които обществения доставчик доставя на крайния потребител, а в процесния случай превозвачът е закупувал гориво от „Столичен автотранспорт“ ЕАД. Твърди, че НСИ няма функции и правомощия по отношение на цената на природния газ, тъй като същата се определя от компетентен държавен орган. В тази връзка твърди, че съдът е следвало да прогласи нищожността на клаузата, като противоречаща на чл.30, ал.1, т.7 от ЗЕ, вр.чл.210 от ЗЕ. Твърди, че ищецът е следвало да установи, предвид разпределената доказателствена тежест увеличение на цената с повече от 20%, съобразно своевременните възражения на ответника, които не са обсъдени от първоинстанционния съд. Твърди, извършено тълкуване на клаузите на договора, в противоречие с разпоредбата на чл.20 от ЗЗД. Оспорва изводите на съда по отношение наличието на покана за провеждане на разговори, като в тази връзка твърди, че такава процедура не е инициирана от ищеца и не е провеждана, а същата е условие за настъпването на промяната. Твърди, че решението е постановено при съществени процесуални нарушения, тъй като в отговора на исковата молба е направено възражение, че ищецът е компенсиран с инфлационната клауза, тъй като съдът не е обсъдил това възражение.

Оспорва и решението в частта по акцесорния иск, като твърди, че съдът неправилно е приел, че ответникът е изпаднал в забава. Това се основава на твърдяното погрешно възприемане от страна на съда на факта на поканата, отправена от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, като претендира и юристконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Ответникът „МТК гроуп“ ООД редовно уведомен за постъпилата въззивна жалба оспорва същата. Твърди, че въведения с въззивната жалба довод за противоречие с императивни норми не е направен с отговора на исковата молба, поради което твърди, че не следва да се взима под внимание. Твърди, че цитирания текст е напълно неприложим, тъй като не е краен снабдител на природен газ, нито е клиент, присъединен към газопреносната мрежа. По отношение на втория довод за намаляване на цените на смазочните материали твърди, че същият е преклудиран, тъй като не е навеждан в първоинстанционното производство, в установените от закона срокове. По отношение на наведения довод за плащане на допълнително инфлационно възнаграждение твърди, че същият е неоснователен, тъй като по делото изобщо не са представяни доказателства за това. Оспорва и наведените доводи по отношение на присъденото обезщетение за забава при неизпълнение на парично задължение. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното, като претендира и разноски.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

2

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 258 от 18.03.2022 г., постановено по т.д. № 837/21 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 1 състав, с което съдът е осъдил на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

367 ТЗ Столична община да заплати на „МТК гроуп“ ООД сума в размер на 43 332.88 лева с ДДС, представляващо допълнително възнаграждение в размер на 2,5% върху вече заплатеното от ответника за месец април 2018 г., дължимо на основание чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора за извършване на обществен превоз № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба 14.05.2021 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 13 192.45 лева, представляваща мораторна лихва за забава в плащането на сумата за главница за периода от 15.05.2018 г. до 14.05.2021 г. и е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Столична община да заплати на „МТК гроуп“ ООД сума в размер на 4 897.62 лева, представляваща направени разноски по делото.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 02.12.2016 г. между Столична община като възложител и „МТК гроуп“ ООД като изпълнител е сключен договор № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г. за възлагане на обществен превоз на пътници по основни градски автобусни линии с №№ 12, 18, 20, 21/22, 23, 24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската транспортна схема със срок на действие 8 години, считано от датата на въвеждане в експлоатация на първата линия. Видно от разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от договора, страните са постигнали съгласие, че договорът влиза в сила от датата на представяне от оператора на общината на оригинал на влязло в сила определение на Административен съд - София за прекратяване на производството по адм.д. № 11 168/12 г., по описа на 38-ми състав, постановено въз основа на изрично заявен отказ на ищеца „МТК Гроуп“ ООД от предявените искове.

Не се спори, а се установява и от разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от договора, че страните са постигнали съгласие възложителят да заплаща на изпълнителя за извършения обществен превоз цена в размер на 3 лева на километър, без ДДС, на база действително изминатите километри маршрутен пробег по разписание, съгласно приложение А, въз основа на отчетите за изпълнение във форма, съгласно приложение Д „Методика за отчитане и окачествяване на транспортната задача“, представляващо неразделна част от настоящия договор. В ал.2 на същият член, страните са постигнали съгласие възложителят да заплаща на изпълнителя за текущия месец авансово суми в размер на 30% от дължимите за определения пробег за 15-то число на текущия месец, а останалата част от дължимото възнаграждение - до 14-то число на следващия месец, за които суми изпълнителят да издава фактури, в рамките на разчетената в договора сума за текущия месец.

Видно от разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от договора, страните са уговорели хипотезите, при които цената на километър маршрутен пробег, която е определена при сключване на договора, се променя. Съгласно чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора, цената на километър маршрутен пробег, която е определена при сключване на договора, се променя, 3 когато се промени цената на ГСМ с повече от 20% съгласно данните на Националния статистически институт спрямо цената към датата на подписване на договора. При настъпване на това условие страните по договора се задължават да проведат добросъвестно преговори за уточняване на промяна във възнаграждението на километър маршрутен пробег със стойност до 5% спрямо стойността по чл. 5, ал. 1. При непостигане на съгласие при преговорите, страните по договора се споразумяват, че възнаграждението на километър маршрутен пробег се променя с 2,5%. В т.3 от същият член страните са постигнали съгласие, при настъпване на което и да е от условията, описани в предходните две точки всяка от страните да има право да направи на другата страна мотивирано писмено предложение за преговори, които следва да започнат в срок до 7 дни от датата на получаване на мотивираното писмено предложение и да завършат в срок от 30 дни от датата, на която са започнали. При непостигане на съгласие в преговорите, обективирано в писмено споразумение, настъпват последиците, посочени в т. 1 и т. 2 на същият член.

Не се спори, а се установява и от разпоредбата на чл. 38 от договора, че страните са постигнали споразумение договорът да бъде изменян и/или допълван с писмени споразумения, които стават негова неразделна част.

От доказателствата по делото се установява, че при ответника е постъпило на 28.09.2017 г. предложение от „МТК гроуп“ ООД относно провеждане на преговори по реда на чл. 5, ал. 4, т. 2 и т. 3 от договора от 02.12.2016 г., в което ищецът се е позовавал на повисока действаща цена на природния газ, отколкото тази, действала към датата на подписване на договора и предложил провеждане на преговори за повишение на цената на обществения превоз, който осъществява.

От доказателствата по делото се установява, че ищецът е отправил второ предложение, което е във връзка с получен отговор от Столична община от 17.10.2017 г., в който същата изисква от ищеца да представи справка от НСИ, в която да е записано, че наистина има промяна в цената на природния газ с повече от 20%, за да започнат преговорите. С предложението е поискано актуализиране на цената на превоза с 5% в съответствие с клаузите на подписания договор.

От представеното към исковата молба писмо от 02.04.2021 г. от Националния статистически институт се установява, че отдел „Сметки в околната среда и енергетиката“ на Националния статистически институт /НСИ/ не провежда специфични изследвания за цената на природния газ за транспорт и не разполага с такава информация. НСИ осигурява наблюдения на цените на природния газ в изпълнение на Регламент /ЕС/ на цените на природния газ и електроенергията. Съгласно този Регламент, два пъти годишно се отчитат цени на природен газ до крайни небитови и битови клиенти, съответно за периодите януариюни и юли-декември на отчетната година. По делото са представени справки от НСИ за цени на природен газ за крайни небитови клиенти за периода януари - юни 2018 г.

От приетите по делото писмени доказателства (фактури) и от заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общият маршрутен пробег в километри по всички линии, които ищецът е осъществил през месец април 2018 г. е 4

481 476.485 км., а размерът на платеното възнаграждение на ищеца - авансово и окончателно за месец април 2018 г., като се приспаднат наложените санкции, възлиза на 1 443 178.25 лева без ДДС.

В заключението си вещото лице каг.тегорично е заявило, че средният процент на увеличение на цената на природния газ за крайни небитови потребители за първото шестмесечие на 2018 г. спрямо данните на второто шестмесечие на 2016 г., без всякакви данъци, такси и ДДС е в размер на 35,49%. Средният процент на увеличение на цената на природния газ за крайни небитови потребители за първото шестмесечие на 2018 г. спрямо данните на второто шестмесечие на 2016 г. без ДДС и други възстановили данъци и такси е в размер на 34,05%. Средният процент на увеличение на цената на природния газ за крайни небитови потребители за първото шестмесечие на 2018 г. спрямо данните на второто шестмесечие на 2016 г. с всички включени данъци е в размер на 34,06%.