Решение № 4412 от 23.09.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 4412

Стара Загора, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - I състав, в съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЯНИЦА СЪБЕВА-ЧЕНАЛОВА

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНИЦА СЪБЕВА-ЧЕНАЛОВА административно дело № 20267240700724 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), образувано по жалбата на П. Т. К. от [населено място], чрез редовно упълномощен адвокат, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1228-000664/07.06.2026 г., издадена от началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Стара Загора, с която на основание чл.171, т.1, б."з" (бб) от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение на ЗДвП, за което е предвидено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца. В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати при издаването й съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. По подробно изложени съображения в жалбата и в съдебно заседание чрез упълномощен процесуален представител моли обжалваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна и да бъдат присъдени направените по делото разноски – платена държавна такса в размер на 5,11 евро и 200 евро – възнаграждение за един адвокат, платено в брой на 11.06.2026 г.

Ответникът по жалбата, редовно и своевременно призован, се представлява в съдебно заседание от редовно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й. В писмено становище излага съображения за издаване на заповедта от компетентен орган, в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В случай на уважаване на жалбата, моли разноските да бъдат присъдени в минимален размер.

Административен съд – Стара Загора, като взе предвид доводите на страните и съобрази представените по делото доказателства и закона, установи:

По отношение на жалбоподателя П. Т. К. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 5275813 от 07.06.2026 г. за това, че на 07.06.2026 г. около 05:45 ч. в [населено място], на [улица], по бул. „България“ до № 125, в посока изток-запад, управлява собствения си лек автомобил „Сеат“ с рег.№ [рег. номер], като при подаден сигнал за спиране от униформен служител мл.автоконтрольор К. К. със стоп палка (по образец С8) водачът намалява скоростта си на движение, но не спира и продължава движението си в посока запад. Спрян след около 500 метра със светлинен и звуков сигнал от патрулен автомобил, с което виновно е нарушил чл.103 – не спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган.

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1228-000664 от 07.06.2026 г., издадена от началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Стара Загора, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение на ЗДвП, за което се предвижда наказание „лишаване от право да управлява МПС“ до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 3 месеца. Обжалваният административен акт се основава на чл.171, т.1, б."з" (бб) от ЗДвП и на описания по-горе АУАН, при следните факти: на 07.06.2026 г. около 05:45 ч. в [населено място], по бул. „България“ до № 125 в посока изток-запад, управлява собствения си лек автомобил „Сеат“ с рег.№ [рег. номер], като: при подаден сигнал за спиране от униформен служител със стоп палка по образец С8 водачът намалява скоростта си на движение, но не спира и продължава движението си в посока запад. Спрян след около 500 метра със светлинен и звуков сигнал от патрулен автомобил. За извършеното административно нарушение по чл.103 от ЗДвП е предвидено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ по чл.175, ал.1 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на адресата на 09.06.2026 г. с указания за срока, реда и органа, пред който може да се обжалва, а жалбата срещу нея е подадена в Административен съд – Стара Загора на 12.06.2026 г.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната заповед. Разпитани са свидетели, чиито показания са непротиворечиви, че случаят е рано сутринта на посочената в АУАН дата, в тъмната част на денонощието, но мястото на контрол е било осветено, съпругата на жалбоподателя е възприела сигнала на полицейския служител.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването е процесуално допустимо – направено е от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законоустановения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган – началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, надлежно оправомощен със Заповед № 349з-4619 от 19.11.2025 г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма, но не са изпълнени изискванията на чл.172, ал. 1 от ЗДвП и на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за надлежното й мотивиране. Съгласно императивната разпоредба на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. Заповедта и наложената ПАМ е правно основана на разпоредбата на чл.171, т.1, б."з" (бб) от ЗДвП, съгласно която ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 3 месеца, се прилага за водач, който е извършил нарушенията по чл.175, ал.1 и 5, чл.177, ал.5, чл.178ж, ал.1, чл.182, ал.1, т.6, ал.3 т.6, чл.182, ал.4 и чл.183, ал.8 от ЗДвП. За да се счита изпълнено изискването на чл.59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК, заповедта е следвало да съдържа описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б."з" (бб) от ЗДвП. За разлика от останалите състави на ПАМ "временно отнемане на СУМПС", установени в чл. 171, т. 1, б. "а" – б. "ж" от ЗДвП, съдържащи описание на деянието и фактическите съставомерни обстоятелства, предвидени в закона като основание за налагане на ПАМ, нововъведените основания по буква "з" съдържат препращане към административнонаказателни разпоредби. Следователно материалноправното основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "з" от ЗДвП се свързва с конкретно извършени от водача административни нарушения по ЗДвП и при упражнено правомощие за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б. "з" (бб) от ЗДвП, спазването на изискванията по чл.172, ал.1 от ЗДвП и по чл.59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт изисква както пълно описание на фактите, установени с АУАН, така и посочване на административнонаказателната разпоредба, регламентираща съставомерността на деянието като административно нарушение, за което е предвидено налагане на административно наказание лишаване от право да се управлява МПС. В случая в АУАН са посочени две места на извършване на нарушението – [улица] и бул. „България“ до № 125, а в заповедта е посочено само второто място. Неяснотата в АУАН за мястото на нарушението не се санира чрез избора на едно от тях в ЗППАМ, нито с показанията на актосъставителя. Мястото на нарушението е основен факт, който следва да е еднозначно посочен в АУАН, съставляващ основание за прилагане на принудителната административна мярка.

На следващо място, издалият ЗППАМ орган е квалифицирал деянието като административно нарушение по административнонаказателния състав на чл.175, ал.1 от ЗДвП, който предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок три месеца и глоба 200 лв. за водач, който: 1. управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места; 2. е поставил или използва устройство за подаване на светлинен или звуков сигнал, предвиден за автомобил със специален режим на движение, без да има това право; 3. откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол; 4. откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението; 5. наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие; 6. при пътнотранспортно произшествие, в което няма участие, откаже необходимото съдействие с моторното превозно средство; 7. управлява моторно превозно средство в нарушение на условията, вписани в издаденото разрешение за временно движение.

В оспорената заповед не е посочено коя от седемте точки на ал.1 на чл.175 от ЗДвП е нарушена, за да се наложи ПАМ, за да може оспорващият да организира защитата си. Дадената от административния орган правна квалификация е непълна и не удовлетворява изискването на чл.27 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове. Видно от съдържанието на разпоредбата на чл.175, ал.1 от ЗДвП, предвидени са хипотези на седем различни нарушения, при които се налага едно и също административно наказание на водача, като конкретното деяние по заповедта не е индивидуализирано с посочване на точка от чл.175, ал.1 от ЗДвП, представляващо основание на налагане на принудителната административна мярка. Дори да се приеме, че с оглед на описаната фактическа обстановка се касае за нарушение на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, установеното процесуално нарушение не може да бъде санирано в хода на съдебното производство и води до извод за незаконосъобразност на заповедта. Съдът извършва контрол за законосъобразност на административния акт при посочените в него фактически и правни основания за издаването му, поради което не е допустимо допълването им.

Ето защо, обжалваната заповед се явява постановена при неспазване на императивното законово изискване за мотивираност на упражненото административно правомощие с оглед индивидуализацията на извършеното от водача конкретно нарушение по ЗДвП по административнонаказателен състав измежду посочените като основание за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б."з" (бб) от ЗДвП административни нарушения. Немотивираността на оспорения акт е съществено процесуално нарушение, тъй като се засяга пряко правото на защита на санкционирания субект да разбере за какво точно административно нарушение му се налага ПАМ, респ. е невъзможно и съдът да извърши съдебен контрол за материална законосъобразност на наложената ПАМ.

При този изход на делото на жалбоподателя се следват разноските в общ размер на 205,11 евро, като заплатеното възнаграждение за един адвокат е значително под минималния размер по чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, приложима на основание §21, ал.2 от ПЗР към ЗИДЗА, обн. в ДВ бр.17/2026 г.

Разпечатката съдържа 24 от 32 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5a9257d1-96cf-411b-aea3-737eacf1c6db