Решение № 38 от 28.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Пловдив, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Велина Ем. Антонова

Веселин Д. Хаджиев при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова в присъствието на прокурора Иван Г. Даскалов като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Наказателно дело за възобновяване № 20245000600540 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК.

Образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по повод постъпило искане от осъдения П. Б. С., чрез неговия защитник адв. Р. В., за възобновяване на делото. В искането се сочи, че в хода на производството по същото са били допуснати съществени нарушения по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като се релевират нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – на закона и на процесуалните правила. В искането се съдържат и данни в подкрепа на заявените касационни основания. Претендира се за възобновяване на делото, отмяна на постановената определение в частта му, в която е бил отнет процесния автомобил по реда на възобновяването и връщането на вещта на осъдения.

В съдебно заседание, пред настоящия съд, се поддържат наведените доводи от страна на осъдения и неговия защитник. Релевират, че не са били налице материално-правните предпоставки за отнемане на автомобила, доколкото не е бил ползван за транспортиране на откраднати вещи или друга дейност във връзка с престъплението. Считат, че отнемането на лично 1 имущество е прекомерно и необосновано спрямо целите на закона, но това не е било преценено от решаващата инстанция. От съда по възобновяване се иска да бъде възстановен автомобилът на законния му собственик.

Представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив намира искането за неоснователно. При все да се съгласява с тезата на защитата, че в конкретния случай автомобилът не е послужил за трайно установяване на фактическа власт върху предмета на престъплението, е налице обвинение по т.

4, предл. 1 и предл. 2 на ал. 1 на чл. 194 НК. Т. е. изправени сме пред обвинение за кражба, извършена чрез използване на МПС и чрез използване на техническо средство. Прокурорът намира, че макар този автомобил да не е послужил пряко за отнемане на вещта, той е послужил за транспортирането на техническото средство до мястото на местопрестъплението, като именно техническото средство е спомогнало за отваряне на автомобила на пострадалия, което вече е част от изпълнителното деяние на това престъпление. В тази връзка намира, че е правилно становището, че такъв автомобил подлежи на отнемане и следва да бъде отнет, макар това да не е било сторено по съответния ред. Намира, че апелативният съд не може да възобнови делото, при все допуснатото процесуално нарушение, тъй като няма разписани правомощия да следи за точното и еднакво прилагане на законите от съдилищата, а искане, съдържащо посоченото касационно основание, не е било отправено по надлежния ред за допуснато процесуално нарушение. Моли искането да бъде оставено без уважение и доколкото е спорна възможността за изменение споразумение по реда на възобновяването.

Настоящият съдебен състав намира, че искането за частична ревизия на влязлото в сила определение за одобряване на споразумение, по реда на възобновяването, е било направено от надлежно легитимирана страна по чл.

420, ал. 2 НПК, като се отнася до съдебен акт от кръга на тези, визирани в разпоредбата на чл. 419, ал. 1 НПК, като е депозирано в срока, предвиден по чл. 421, ал. 3 НПК. Определението е влязло в законна сила на 14.08.2024 г.

Съдебният акт не е бил проверяван по касационен ред.

Разгледано по същество, допуснатото до разглеждане искане, е основателно, като претендираното нарушение на касационните основания се съдържа в делото, по отношение на което се търси приложение на извънредния способ за съдебен контрол.

2

Видно от материалите по същото с протоколно определение № 105 от 14.08.2024 г., постановено по НОХД № 453/2024 г. на Районен съд – Асеновград, подсъдимият П. Б. С. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1 и предл. 2 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, за което му е било наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК от една година и четири месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.

Със същото споразумение страните са предложили, а съдът е приел и одобрил и отнемането по реда на чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК в полза на държавата на лек автомобил марка „*“ с рег. № ***.

Посочените в искането оплаквания се свеждат до твърдения за нарушение на материалния закон и по –конкретно нормата на чл. 53, ал. 1, б., „а“ НК, само по отношение на отнетия лек автомобил. Изразяват се съображения, че отнемането на лекия автомобил е било допустимо само при довършено умишлено престъпление, но не и при опит, за какъвто е бил признат за виновен подсъдимия по делото. Посочените оплаквания са имплицитно обвързани и със съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото съдът, одобрил споразумението, не е съзрял порока във волята на страните, не е предложил промени по реда на чл. 382, ал. 5 НПКС и го е одобрил, въпреки противоречието му със закона.

Преценявайки тези доводи, решаващият съд по възобновяване съобрази следното:

На първо място следва да бъде разгледан доводът за съществено нарушение на процесуалните правила – основание по т. 2 на чл. 348, ал. 1 НПК.

Настоящият казус е свързан с възможността за приложението на чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК в производството по одобряване на споразумение. При все в случая автомобилът да е бил иззет като веществено доказателство по делото, като средство, използвано за извършване на престъплението, същият попада в категорията вещи, за които в разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК е предвидено задължително отнемане в полза на държавата. Следователно по този въпрос страните не разполагат с възможност за договаряне. Въпросът не случайно не е включен в задължителното съдържание на споразумението по 3 чл. 381, ал. 1, т. 6 НПК, така както това е сторено при постановяване на присъдата, в какъвто случай съгласно чл. 301, ал. 1, т. 9 НПК, съдът е длъжен да се произнесе налице ли са условията за приложението на чл. 53 НК.

Въпросът с приложението на чл. 53 НК не е включен в задължителните параметри на споразумението и следователно за уреждането му остава реда, предвиден в чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК. Това и изрично посочено в ал. 2 на чл. 383 НПК. Обстоятелството, че коментираната вещ – лек автомобил се явява и приложена като веществено доказателство, не дава основание тя да бъде изключена от задължителната съдебна преценка по чл. 53 НК. Мерките по чл.

53 НК са с принудителен характер с цел да отнемат на виновния предметите, които са били предназначени или са послужили да извършване на умишлено престъпление, поради вероятността, ако останат у дееца, да обусловят извършването на друго престъпление, като отнемането на вещи на посоченото правно основание се прилага независимо от наказателната отговорност, която е предмет на споразумението. Страните могат да се споразумяват по веществените доказателства, когато не попадат в обхвата на категорията на вещи по чл. 53 НК. В тази връзка районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Вземайки предвид разпоредбата на 382, ал. 5 НПК, първоинстанционният съд е трябвало да предложи промяна в споразумението чрез отпадане на посоченото по-горе условие, свързано с приложението на чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК. Като не е сторил това, а е одобрил представения му проект във вида, в който е бил внесен, съдът е допуснал нарушение на процесуалния закон – текста на чл. 382, ал. 7 НПК. Посоченото нарушение не налага отмяна на цялото определение, с което е одобрено постигнатото споразумение, доколкото приложението на чл. 53 НК не влияе на останалите клаузи в споразумението. Понеже споразумението не е било предмет на касационна проверка и е влязло в сила, отстраняването на допуснатото нарушение, следва да се извърши по реда на възобновяването на производството по делото само в частта относно разпореждането с иззетия като веществено доказателство лек автомобил. Санирането на нарушението предполага дейност на съда, свързана с оценка на наличния доказателствен материал относно собствеността на автомобила и предпоставките да бъде отнет в полза на държавата, с каквото настоящата инстанция, в рамките на извънредния съдебен контрол, не разполага с възможност да се занимава. Това налага делото да се върне на районния съд за ново разглеждане от стадия на 4 съдебното заседание, доколкото настоящият съд не разполага с правомощия, в рамките на извънредния съдебен контрол да замести волята на първия съд като решаващ орган в поисканата от осъдения и защитата насока.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 425, ал.1, т. 1 вр. чл.

422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 426 и чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, Пловдивският апелативен съд, втори наказателен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по реда на възобновяването протоколно определение от 14.08.2024 г. по НОХД № 453/2024 г. по описа на Районен съд – Асеновград, II н. с. в частта, в която е одобрено споразумение относно приложението на чл.

53, ал. 1, б. „а“ НК по отношение на лек автомобил марка „*“ с рег. № ** и връща делото, в тази му част, за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Асеновград по реда на 383, ал. 2 във вр. с чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5