Решение № 263134 от 14.10.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ …….……./……………..2022 г. гр. София

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-6ТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети септември, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: Д. СВ. ХРИСТОВА при участието на секретар А. Стефанова като разгледа докладваното от съдия Д. Христова гражданско дело № 14178 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д.Л.М. срещу П.на Република България, с която ищата е предявила обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.1, т.3 и т. 7 от ЗОДОВ /в редакцията на нормата след изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/ и чл.86, ал.1 от ЗЗД от ЗЗД.

Ищцата претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди, както следва

200 000 лева, за вреди причинени от обвинение в извършване на престъпление по чл.211, вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.20, ал.4, вр. с ал.1 от НК, за което е оправдана с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№ 14787/2014 г. по описа на СРС, НО, 1 състав,

100 000 лева, за вреди от обвинение за извършено престъпление по чл.319, пр.1 от НК, въз основа на което е образувано н.о.х.д. № 462/2014 г. по описа на СРС, НО, 14 състав, наказателното производство по което е прекратено с определение на съда от 18.05.2018 г., поради изтекла абсолютна давност на престъплението.

100 000 лева, за вреди за незаконно задържане за 72 часа по реда но НПК и

50 000 лева, за вреди от провеждани в продължение на пет месеца незаконни специални разузнавателни средства.

В обстоятелствената част на исковата молба излага, че в периода от 21.05.2008 г. до 02.07.2014 г. четири пъти е привличана като обвиняем. Твърди, че по повод незаконно повдигнатите обвинения от П.е била и незаконно задържана в ареста за 72 часа по реда на чл.64, ал.2 от НПК.

Твърди, че във връзка с незаконно повдигнатите и поддържани от П.обвинения по наказателните производство, спрямо ищцата в продължение на пет месеца са били незаконосъобразно използвани специални разузнавателни средства. Твърди, че с постановление от 21.08.2009 г.

СГП е наложила и забрана на ищцата да напуска пределите на РБ и бела принудена да напусне работата си и да остане без доходи.

Ищцата твърди, че в продължение на 10 години, 7 месеца и 26 дни е преживявала унижения, изключителни притеснения от това, че П.е повдигнала обвинение за това, че като деловодител в СГС-СИС е скрила нотариален акт, за да набави за себе си и за другиго облага.

Ищцата твърди, че през целия период е живяла в състояние на потиснатост и тревожност от неизвестния изход от двете наказателни дела, както и възможността да бъде осъдена за престъпления от общ характер, като едното от тях представлява особено тежък случай. Поддържа, че незаконосъобразно на ищцата е било ограничено правото на придвижване за срок от 72 часа, като без правно основание разследващите органи са я лишили от дължимата й се адвокатска защита, не са уведомили нейните близки за задържането, не е извършван медицински преглед, въпреки оплаквания за болки в корема. Твърди, че е преживяла силни психически стресове и страдания и след като съдът й наложил мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5000 лв. За да я платят близките на ищцата взели заем. Твърди, че разходите по образуваните наказателни производства, довели ищцата до финансов фалит не само нея, но и семейството; че в продължение на седем години от 2008 г. до 2015 г. е изпитвала постоянни притеснения от излъчваните по телевизиите и от публикациите във вестниците неверни твърдения на прокуратурата, че тя като служител в съдебната система, в съучастие с лица от имотната мафия е извършвала измами в особено големи размери.

В съдебно заседание поддържа исковите претенции и моли съда да постанови решение, с което да уважи осъдителните претенции. Претендира разноски за адв. представителство в размер на 5000 лева, осъществено по реда на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Ответната страна П.на Р Б., представлявана от Гл.Прокурор, оспорва исковете като неоснователни. Оспорва и размера на претендираните обезщетения като необосновано завишени и не съответни на реално претърпените вреди. Изразява и поддържа становище за несъответствие на икономическия стандарт в страната и на съдебната практика по аналогични дела. Оспорва като погасени по давност част от претенциите за лихва върху търсеното обезщетение за вреди от незаконно обвинение по чл.211 от НК.

В съдебно заседание, страните поддържат фактическите твърдения и правни изводи. Ищцата претендира разноски.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните, събраните по делото писмени гласни доказателства преценени по отделно и в съвкупност съобразно материално правните норми, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от влязла в законна сила на 13.07.2017 г. присъда № 5719 от 14.07.2016 г. постановена по НОХД № 14787 по опис на СРС за 2014 г. подсъдимата, сега ищца, а именно Д.Л.М. е призната за невиновна за това, че за времето от 18.01.2008 г. до

17.04.2008 г. в гр. София, в съучастие като помагач с И.М.Т.-Я.(помагач) и П.И.Д.(извършител), спомогнала да бъде вписан договор за покупко-продажба, с продавач Столична община, представлявано от кмета Б.М.Б.и купувач „С.-С” ЕООД, представлявано от управителя на дружеството П.И.Д., като договора е вписан в Службата по вписвания в имотна партида 490358, рег. № 14776/2008 г. и съдействала за снабдяване с констативен нотариален акт, като по този начин умишлено е улеснила извършителя П.И.Д., престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал.1 вр. чл. 20, ал.4, вр. ал.1 от НК;

В мотивите към присъдата е посочено, че фактическата обстановка, отнасяща се до подсъдимата Д.М. е различна от описаната в обвинителния акт, което е довело до нейното оправдаване. Пак там /в мотивите/ се съдържа и констатацията, че фактите, възоснова на които съдът е оправдал тази подсъдима, са били налични и към момента на внасяне на обвинителния акт, което го е направило изначално необоснован.

В мотивите към присъдата се съдържат констатации за СРС, от съдържанието на които наказателният съд е приел, че не могат да обосноват обвинението срещу подсъдимата /сега ищца/.

От горното следва, че обвинението, обективирано в обвинителен акт по НП № 94 по опис на СО – СГС по пр. пр. № НСН № 167/2014 г. по опис на СРП е незаконно, както и воденето срещу ищцата досъдебно производство в неговата цялост, в това число и наложените мерки за процесуална принуда – задържане за срок от 72 часа, налагане на марка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5000 лева.

Не е спорно и от представените писмени доказателства, се установява, че ищцата е била задържана на основание чл. 63, ал.1 от ЗМВР със заповед № 702 от 10.05.2008 г. Привлечена в качеството на обвиняем на 25.05.2008 г. , на 23.05.2008 г., на 16.12.2013 г. и на 02.07.2014 г. . Извършени са претърсвания и изземвания на работното място и в нейния дом, както и обиск на лице и личните вещи. В продължителния период на водене на разследването, обвиняемата е искала наказателното производство по отношение на нея да бъде прекратено. Исканията са оставени без уважение. На 21.09.2009 г. с постановление на Прокуратурата, на ищцата е наложена забрана да напуска пределите на страната. Ищцата е поискала делото да се разгледа от съда, на основание чл. 368 и сл. от НПК Обвинителния акт е внесен в съда. На 21.03.2014 г. съдът е прекратил производството и е върнал наказателното производство на Прокуратурата. Съдът е сезиран с обвинителен акт възоснова на който е образувано НОХД

№ 462/2014 г. по опис на СРС . Съдът частично е прекратил производството по отношение на ищцата, по обвинение за извършено престъпление по чл.319 пр. 1 от НК По това дело, производството е прекратено на 18.05.2018 г. поради изтекла на 19.10.2015 г. давност, на основание чл. 80, ал.1, т. 4 вр.

81, ал.3 от НК.

Видно от протокол за проведено публично съдебно заседание на 14.07.2016 г. П.в ход по същество е коментирала факта, че са използвани СРС за установяване на отношенията между ищцата и другите подсъдими.

От приетите като доказателства документи, представени от ищцата е видно, че по сигнал е съставен КП от 14.03.2018 г. подписан от инспектор и експерти към ИВСС. От съдържанието на протокола се установява, че наказателното производство съм датата на констатациите е продължило 9 години, 1 месец и 23 дни. Причините за забавянето са извън поведението на ищцата, извън критерия за фактическа и правна сложност и са свързани с органите на досъдебното производство, които са извършвали многобройни тъждествени процесуално следствени действия, а през големи периоди от време изобщо не са извършвали такива. установил, че в досъдебната фаза наказателното производство необосновано е забавено с период от 3 години.

ИВСС е извършил подробен анализ на всички процесуални действия в протокол № РС-18-450 от 15.03.2019 г. и мотивите на настоящия съдебен акт препращат към този документ, поради големия обем.

Видно от Заповед № 221 от 23.05.2008 г. на Председателя на СРС е прекратено трудовото правоотношение между ищцата и СРС. В документа е записано, че ищцата сама е подала молба за напускане на 23.05.2008 г. Молбата не се съдържа в делото и предвид установения с писмени доказателства факт, че ищцата е била задържана и на същата дата и е повдигнато обвинение, съдът приема, че тя не е физическия носител на молбата /ако съществува такава/. След прекратяване на трудовото правоотношение, работодателя е поискал възстановяване на парични суми.

Установи се с писмени доказателства, че през м. януари

2008 г., ищцата работеща по трудов договор е сключила договор за банков кредит, чието обслужване преустановила и спрямо нея била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, на основание чл. 417 от ГПК, възоснова на която издаден изпълнителен лист и образуван изпълнително дело.

Представени са публични публикации във в. „24 часа“ , придружени със снимка на ищцата с белезници, както и снимка на нейния дом, с посочване на адреса с. Волуяк и с разяснения за това, че работи в съда като деловодител. Представено е и прессъобщение от 3 ноември 2014 г. за повдигнатото обвинение и участието на ищцата в престъплението, за което е обвинена.

От медицинската документация, приета като писмени доказателства, се установява, че на 21.05.2008 г. е на 23.05.2008 г. е извършен преглед и изследване на пациент, доведен от органи на МВР. Пациентът е с имената на ищцата, която е била арестант към посочените дати.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на св. Д. Я., потвърдени и с медицински документи, се установява, че ищцата е влошила здравословното си състояние след събитията по нейното задържане, прекратяване на трудовото правоотношение и образуване на наказателно производство, чиято продължителност е довела до състояние на отчаяние. Това състояние протичало многофазно с различни проявления и интензитет. Изключително тежко е приревавала факта, че е била служител с опит, а е останала безработна, че не е могла да си намери работа, поради това, че е била подсъдима и вече известно лице, което се свързва с тежко престъпление, каквото е измамата. Поради липсата на доходи ищцата продала колата си и парите платила тока си. Разчитала е на приятели за дребни суми. Последвало онкологично заболяване. Последвала и коренна промяна в поделението. От весел, жизнерадостен човек ищцата станала трудна за комуникация. За тези промени в характера, свидетелства и В.Т., който познава ищцата в продължение на 25-26 години. Според този свидетел, причината за състоянието на ищцата е и факта, че семейството изпаднало във финансова криза. Същевременно поради заболяване /дискова херния/ не е могла да се отзове и на поканите на свидетеля да работи в заведение. При опитите да започне работа се е случвало след месец-два работодателят да прекрати договора. На свидетеля не са известни причините за това повтарящо се състояние на безработица.

От Заключението на комплексната съдебно психиатрична и психологическа експертиза, се установява, че ищцата е в добро общо състояние без отпадна неврологична симптоматика, но леко ситуативно напрегната. Ориентирана всестранно. Емоционално - тревожна, лабилна, с дистимни включвания. Отрича суицидни мисли и намерения. Сключва антисуициден договор. Мисловен процес правилен по скорост и структура, в съдържанието доминантни свързани със стресогенното събитие, сензитивна.Вниманието, паметт и месленето са в нормите на интелектуалното развитие съответни на възрастта, образованието и социалния опит. Мисленето е адекватно, с изводими общи връзки от ситуативно- практически и абстрактно-логичен тип. Логически последователен разказ. Контекст - достъпен. Поради това, вещите лица поддържат, че няма данни за изразена личностова тревожност или екстремна динамика в индекса на тревогата.