Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260014 от 27.08.2020, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 2483/2019
Вид
Решение № 260014
Подписан
27.08.2020
В сила
18.09.2020
Състав
БОРИСЛАВА ПЕТРОВА БОРИСОВА-ЗДРАВКОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260014 / 27.8.2020г. гр. Перник, 27.08.2020 г.,

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА

БОРИСОВА при участието на секретаря Цветелина

Малинова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2483 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ. - ПЕРНИК" АД, EИК *********, гр. Перник, кв. „Мошино“ ТЕЦ „Република", против Т.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.

1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД обективно кумулативно съединени искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 593,66 лв. /петстотин деветдесет итри лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. за апартамент, находящ се на адрес: гр., , кв. „“, бл., ап. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 17.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата 52,60 лв. /петдесет и два лева и шестдесет стотинки/, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 04.12.2018 г., за които вземания е издадена Заповед № 6635/18.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 08978 по описа за 2018 г. на Районен съд – Перник. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на одобрени от КЕВР общи условия, които са публикувани по установения ред и в законоустановения срок ответникът не е изразил несъгласие с тях и не е предложил други условия, които да обвържат страните. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост, като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Сочи се, че ответникът дължи заплащане на начислените суми на единадесет месечени вноски и една изравнителна, а съгласно чл. 41, ал. 1 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението за плащане на топлинната енергия се дължи обезщетение в размер на законната лихва.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на педявените искове. Оспорва ответникът да има качеството клиент на топлинна енергия, доставяна от ищцовото дружество, тъй като не е е собственик или ползвател на топлофицирания имот. Възразява ответникът да е обвързан от общите условия на дружеството, тъй като същие не са надлежно оповестени, както и че ищецът е доставил топлинна енергия за процесния имот и период в размер на претндираната стойност. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на „Топлофикация

Перник” АД е издадена заповед № 6635/18.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 08978 по описа за 2018 г. на Районен съд – Перник срещу Т.А.С., за сумата

593,66 лв. /петстотин деветдесет итри лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. за апартамент, находящ се на адрес: гр., , кв. „“, бл., ап. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 17.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата 52,60 лв. /петдесет и два лева и шестдесет стотинки/, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 04.12.2018 г.

Издадената заповед за изпълнение е връчена по реда на чл.

47, ал. 5 ГПК.

По делото е представена публикация на общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-Перник“ ЕАД на потребители в град Перник, във в. „Съперник“ бр. 82/3959 от 29.04.2008 г. /местен ежедневник/, като на съда е служебно известно, че същите са публикувани и във вестник „Новинар“ на 30.04.2008 г. /национален ежедневник/.

От приетия по делото заверен препис на Нотариален акт № 127, том I, дело № 201/1994 г. се установява, че на 26.01.1994 г. А.

С. Т. и Д. Д. С. са дарили на Т.А.С. недвжим имот, представляващ апартамент № , бл. , вх. , като са запазили вещно право на ползване върху имота докато са живи.

Видно от удостоверение за наследници с изх. № 519/24.07.2020 г., че А. С. Т. е починал на 24.10.2010 г. като е оставил наследници по закон съпруга – Д. Д. С., и три дъщери - В.А. А., Т. А.

П.и Т.А.С..

Съгласно удостоверение за наследници с изх. № 520/24.07.2020 г. на Д. Д. Т., същата е починала на 06.09.2013 г. като е оставила наследници по закон три дъщери – В.А.

А., Т. А. П.и Т.А.С..

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, по отношение на която е сключен договор № 202/14.11.2000 г. между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение „Техем сървисис” ЕООД. От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция, е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се считат за достоверни. От заключението се установява още, че е извършен редовен отчет на показанията на топломера в абонатната станция, което е констатирано от карнетите, водени от топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС.

Съгласно заключението през процесния период е начисляван разход за топлинна енергия за БГВ - прогнозно. Вещото лице посочва, че в имота е монтиран уред за измерване на потребеното количество топла вода – 1 бр. водомер. Ответникът не е осигурил достъп до имота си за провеждане на годишния отчет на фирмата за дялово разпределение. Начисленото количество топла вода е служебно, определено на базата на броя обитатели на имота - - едно лице с дневен разход от 140 до 280 литра. Впоследствие при годишния отчет е преизчислен разходът за топлинна енергия, като са сторнирани прогнозно начислените суми, което е намерило отражение в индивидуалните сметки. В имота има едно отоплително тяло – тов в „Дневна“, демонтирани са отоплителните тела в помещения „Кухня“ и „Спалня“. Отвтеникът не е осигурил достъп за провеждане на задължителния годишен отчет от фирмата топлинен счетоводител, начислен е служебен разход на топлинна енергия за отопление, определен по изичслителен път, след което прогнозно начислените суми са сторнирани като определената разлика е отразена в индивидуалните годишни изравнителни сметки. Топлоенергията, разпределяна за имота за отопление, отдадена от сградната инсталация, също е разпределяна по изчислителен път, като е начислен разход на топлинна енергия само през зимния период. Не е начислявана топлоенергия за общите части в сградата, тъй като няма работещи и свързани към сградната инсталация отоплителни тела. Вещото лице е посочило, че начислените суми, които е посочил по компоненти за разпределяна топлоенергия, са в съответствие с действащите по време на процесния период цени на топлоенергията. Изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Вещото лице посочва, че стойността на топлоенергията за процесния период е в размер на исковата сума.

Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.

По делото е прието и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза. От същото се установява, че задължението за главница за процесния имот е 593,66 лв. за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2018 г., а за законна лихва – 52,60 лв. за периода от 09.07.2017 г. до 04.12.2018 г., като към момента на извършване на провеката от вещото лице не е извършено плащане от ответника. Вещото лице посочва, че в инфорамационната система на ищеца са отразени изравнителни сметки в размер на 37,03 лв.

Заключението на вещото лице е извършено след справка по счетоводните документи и по регистрите за входяща и изходяща информация, налична в ищцовото дружество, и не е оспорено от ответника, поради което съдът го кредитира напълно.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена по реда на чл.

47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (редакция на текста изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г.) за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението на задължението за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.

Предвид публикуването на общите условия на ищцовото дружество в един централен и един местен ежедневник, съдът приема, че същите са оповестени по предвидения в закона ред и обвързват потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изричното им приемане.

От доказателствата по делото се установява, че на

26.01.1994 г. Т.А.С. е придобила собствеността върху недвжим имот, представляващ апартамент № ., бл. , вх. , върху който А. С. Т. и Д. Д. С. са запазили вещно право на ползване.

От приеите по делото удостоверения за наследници се установява, че А.С.Т.е починал на 24.10.2010 г., а Д.Д.С. на 06.09.2013 г., с което правото на ползване върху имота е погасено.