Решение № 157 от 20.06.2018, Районен съд - Провадия
- Съд
- Районен съд - Провадия
- Дело
- Гражданско дело 578/2017
- Вид
- Решение № 157
- Подписан
- 20.06.2018
- В сила
- 08.01.2020
- Състав
- КАТЯ ГАНЕВА САВОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл.82 · Закон за собствеността
Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……. гр. Провадия,20.06.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публично съдебно заседание проведено тридесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Катя
Савова при секретаря Ивелина Вълчева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №578 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от ,,Екофарм В.“ ООД ЕИК103848461 със седалище и адрес на управление с.В., общ.Провадия, обл.Варна, представлявано от управителя С. В. В. ЕГН ********** с постоянен адрес ***, м-ст ***, чрез адв.С.Б.З. *** срещу М.Д.П. ЕГН ********** *** и Т.Д.Д. ЕГН ********** ***,,***, с която се претендира да бъде постановено решение, с което да се признае за установено по отношение на ответниците, че дружество представлявано от С. В. е собственик на следния недвижим имот- овощна градина, а по скица нива, находяща се в землището на с.В., общ.Провадия, обл.Варненска с площ от 7.118дка, съставляваща имот №015003 по плана на с.В., парцел 3 в масив 15 по плана за земеразделяне на землището на селото в местност ,,Помпена Златина“ при граници: имот №000152 и имот №015027.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права:
Ищецът твърди, че е собственик на имот, находящ се в землището на с.В., община Провадия, а именно - овощна градина, а по скица нива с площ от 7.118дка, съставляваща имот №015003 по плана на с.В., парцел 3 в масив 15 по плана за земеразделяне на землището на селото в местност ,,Помпена Златина“ при граници: имот №000152 и имот №015027.Излага се, че ищцовото дружество през 2005г. е завладяло имота, като го е заградило с трайна ограда и в същия имот в началото на 2007г., а именно м. април са посадени плодни дървета- ябълки, като понастоящем имота представлява ябълкова градина.
Твърди се, че дружеството повече от 10 години владее имота като собственик – явно, спокойно, непрестанно и необезпокоявано. Твърди, че когато е решил да се снабди със скица е установил, че ответниците в качеството на наследници на Н.М.
Д. се водят в регистрите, като собственици на имота. Твърди, че още от 2005г. до момента на предявяване на исковата молба в съда – 22.05.2017г. той владее имота като свой - като ябълкова градина оградена с трайна ограда.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по делото, с който същите оспорват предявения иск, същите твърдят, че са собственици по наследство на процесния имот, като същият е бил възстановен на наследодателката им от ПК Провадия. Твърдят, че са давали имота под аренда и наем след възстановяването му и са получавали рента за това. Излагат че не са губили владението му, тъй като са го владеели чрез трети лица, а именно арендаторите, с които са сключвали договори.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск, и моли да бъде уважен. Ответниците чрез процесуалния си представител пледират за отхвърляне на предявения иск, като неоснователен.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От представените от ответниците писмени доказателства, а именно решение №2227/17.05.1999г. на Поземлена комисия Провадия се установява, че процесният имот е бил възстановен, като собственост на Н. М. Д., като не се спори, че ответниците са нейни наследници, а и това обстоятелство се установява от приложените по делото справки НБД /л.18 и л.20 /. От представените по делото договори за наем и за аренда на земеделски земи –л.50 до л.58 от делото се установява, че през 2000г. и до 2014г. за процесният имот от страна на ответниците са били сключвани договори за отдаването му под наем /аренда/ с различни лица, различни от ищеца.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Н. Н., М. З. и В. В. /последните двама без родство със страните/ се установява, че ищцовото дружество през 2005г. е започнало да владее имота, като част от един общ имот от около 100дка /скица приложена на л.6 от делото/, като целият този имот през 2006г. е бил засят с ябълкови дървета и заграден с ограда изградена от бетонни стълбове и мрежа, като от тогава до настоящия момент ищеца владее имота.Твърдят /св.В./, че оградата не е събаряна никога откакто е построена, както и че той живее на 10 метра от овощната градина и че е участвал лично през 2006г. в засяването на ябълковите дървета. Свидетелката З. също твърди, че през 2006г. е участвала в засяването на плодните дървета, както и че по същото време цялата градина от около 100дка е заградена с трайна ограда от мрежа и бетонни стълбове. Твърди също, че през времето когато е работила на ябълковата градина- около три години не е чувала някой друг да има претенции към тази ябълкова градина. Свидетеля Н.
/вуйчо на ответниците/ твърди, че процесният имот попада в ябълковата градина на ищеца /цялата от около 100дка/, като достъпа до процесният имот е ограничен и не могат да стигнат до него, тъй като има изградена ограда и портал, който е заключен и препятства достъпа до имота. Излага, че това положение е от години.
Твърди, че той като пълномощник на ответниците е сключвал договори с различни арендатори за имота.
От представените по делото – протокол за засаждане от 30.04.2007г., 4 броя фактури за закупуване на ябълкови дървета от месец март и месец април 2007г. се установява, че ищцовото дружество през месец март и месец април 2007г. е закупило общо около 20 хиляди ябълкови дървета, които до 30.04.2007г. са били засадени в местност ,,Помпена“/“Помпена Златина“ на с.В., както и към този момент е била изградена и оградата от бетонни колове и мрежа.
От изготвеното по делото заключение по извършената съдебно –агротехническа експертиза, която съдът кредитира се установява, че в процесният имот има засадени ябълкови дървета на 11 години, като същият е с площ от 7.118дка и попада в масив №15 с площ от 80.717дка, като целият имот е заграден с масивна ограда от мрежа и бетонни стълбове. Начинът на трайно ползване е променен от нива на овощна градина. Засаждането на дърветата е станало през 2007г.- съгласно протокол от 30.04.2007г., като овощните дървета са 11 годишни.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Предявен е установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79, ал.
1 и чл.82 ЗС за установяване в отношенията между страните, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот на основание изтекла в негова полза придобивна давност през периода 2005г. – 22.05.2017г. – предявяване на исковата молба.
За основателност на иска ищецът следва да установи по пътя на главното и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на твърдяното от него придобивно основание, а именно че е изтекла в негова полза придобивна давност върху претендирания имот – факта на владението на процесния имот, периода на владението, намерението за своене на процесния имот, факта, че владението е било постоянно, явно и непрекъснато.
Основание за придобиване на правото на собственост по чл. 79, ал. 1 от ЗС е самото владение на имота от дадено лице, което владее имота като свой собствен.
От събраните по делото писмени доказателства, а именно решение на ПК Провадия се установи, че през 1999г. имота бил възстановен, като собственост на наследодателката на ответниците.
От изслушаните обаче по делото свидетели и представените от ищеца писмени доказателства - протокол за засаждане от 30.04.2007г., 4 броя фактури за закупуване на ябълкови дървета от месец март и месец април 2007г. се установява, че ищцовото дружество през месец март и месец април 2007г. е закупило общо около 20 хиляди ябълкови дървета, които до 30.04.2007г. са били засадени в местност ,,Помпена,,/“Помпена Златина“/ на с.В., както и че към този момент е била изградена и оградата от бетонни колове и мрежа, т.е. ищеца е започнал да владее като собственик имот от около 100дка в местност ,,Помпена Златина“ в землището на с.В., като част от него е и процесният имот - видно разположението му по приложената по делото скица - л.6 от делото.
По делото няма представени доказателства ищеца да е прекъсвал владението си върху процесния имот от 2005г. до настоящия момент, като видно от доказателствата по делото същия е ограден с трайна ограда, засят е с 11 годишни ябълкови дървета, като ищеца явно, постоянно и недвусмислено за никого повече от 10 години е демонстрирал своето намерение за своене на процесния имот, като свой собствен.
Представените по делото договори за наем и аренда на имота от страна на ответниците с арендатори различни от ищцовото дружество съдът намира за ирелевантни, тъй като те по никакъв начин не променят факта на владение като собственик – явно, постоянно и недвусмислено на ищеца върху процесният имот.
С факта на ограждането му с масивна ограда и засяването му с трайни насаждения ищеца недвусмислено е демонстрирал намерението си да свои имота, като собствен и тези негови действия са били известни за всички – включително и за ответниците.
По делото няма представени доказателства, според които процесния имот да е бил публична държавна или общинска собственост, поради това забраните за придобиването му по давност са неприложими.
Съобразно гореизложеното съдът намира, че дружество на ищеца е придобило правото на собственост върху процесния имот в резултат на давностно владение в периода 2005г. до 22.05.2017г. и предявения иска следва да бъде уважен.
Предвид основателността на претенцията ищцовото дружество има право на присъждане на сторените по делото разноски, които са в размер на 957.00лева, и които следва да бъдат заплатени от ответниците.
Мотивиран от така изложените съображения, Провадийски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на М.Д.П. ЕГН ********** *** и Т.Д.Д. ЕГН ********** ***, че ,,Екофарм В.“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.В., общ.Провадия, обл.Варна, представлявано от управителя С. В. В. ЕГН ********** с постоянен адрес ***, м-ст *** е собственик на недвижим имот- овощна градина, а по скица нива находяща се в землището на с.В., общ.Провадия обл.Варна с площ от 7.118дка, съставляваща имот №015003 по плана на с.В., парцел 3 в масив 15 по плана за земеразделяне на землището на селото в местност ,,Помпена Златина“ при граници: имот №000152 и имот №015027, придобит въз основа на давностно владение, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. с чл.82 от ЗС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК М.Д.П. ЕГН ********** *** и Т.Д.Д. ЕГН ********** *** да заплатят на ,,Екофарм В.“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.В., общ.Провадия, обл.Варненска представлявано от управителя С. В.
В. ЕГН ********** с постоянен адрес ***, м-ст *** сумата в размер на 957.00лева - разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено, на основание чл. 259, ал.
1 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………………