Решение № 155 от 28.02.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Бургас, 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ КР. Г. при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИМОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ КР. Г. Административно наказателно дело № 20222120200044 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод жалбата на Ж. В. Ж., ЕГН:

**********, с адрес на местоживеене: гр.Бургас, *** против наказателно постановление № 21-0769-005095 от 13.12.2021г., издадено от началник група към ОД на МВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и в съответствие с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на жалбоподателя са отнети 10 контролни точки. В жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност, като се иска отмяна на обжалваното постановление.

Жалбата е депозирана в преклузивния седемдневен срок за обжалване от легитимирано лице и е допустима.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното :

На 25.11.2021г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на същата дата 25.11.2021г. около 11:30 часа в гр.Бургас, бул.“Тракия“, в посока бл.65 до вх.8 е управлявал лек автомобил „БМВ 318 И“ рег.№ *******, собственост на Н.П.К., ЕГН: **********, след употреба на алкохол в нарушение на чл.5, ал.3, ал.1 от ЗДвП. Водачът е изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARNA-0186, който в 11:57 часа е отчел 0,51 промила в издишания въздух. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 091468, който му е връчен в 12:30 часа 1 на 25.11.2021г., с указания да се яви в ЦСМП към „УМБАЛ Бургас“ до 45 минути.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Жалбоподателят е подписал акта, получил е препис от него и не е направил възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал писмено възражение.

Административнонаказващият орган е приел фактическите обстоятелства установени с акта за безспорно доказани и е издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца.

В хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от категорията представляващи абсолютни основания за отмяна на наказателното постановление. При извършената проверка съдът установи, че административното нарушение е индивидуализирано обстоятелствено и пълно, като акта и обжалваното наказателно постановление са издадени при спазване на административнопроизводствените правила и в сроковете предвидени в чл.34 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително за срок от 6 месеца и глоба 500 лева.

Редът, по който се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства се регламентира от Наредба № 1/ 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл.1, ал.3 от тази наредба, концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химикотоксикологични изследвания. Техническите средства включват и тестове за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. За целите на медицинските изследвания се извършват и химически и химико-токсикологични лабораторни изследвания.

Разпоредбата на чл.3, ал.2 от наредбата предвижда, че при съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение №1. От показанията на свидетелите И.Г. и Г.Ж. се установи, че жалбоподателят е бил изпробван с техническо средство „Дрегер 7510“, което е отчело 0,51 промила алкохол в издишания въздух, след което е бил издаден талон за медицинско изследване. От приложения към делото талон за изследване № 091468 се установява, че същият е връчен на жалбоподателя в 12:30 часа на 25.11.2021г., като в него е указано, че същият следва да се яви в ЦСМП „УМБАЛ –Бургас“ до 45 минути, в съответствие с чл.6, ал.6, т.2 от Наредба № 1/ 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Видно обаче от приложеното заверено копие от амбулаторен журнал и протокол за медицинско изследване, жалбоподателят е дал кръв за анализ в 13:20 часа, т.е. извън указания времеви срок, поради което съдът не следва да се кредитира показанията на свидетелката Н.К., която твърди, че е жалбоподателят е посетил лечебното заведение в 13:10 часа. Законодателят е въвел времеви стандарти за явяване в лечебно заведение за даване на кръвна проба, който може да варира от 45 минути до 120 минути, според това дали водачът се намира или не в рамките на населеното място. В конкретният случай е указано, че 2 вземането на кръв на жалбоподателя за медицинско изследване е до 13:15 часа, т.е. 45 минути след връчването на талона в 12:30 часа. Действително същият се е явил в ЦСМП на „УМБАЛ Бургас“, но в 13:20 часа, след указания му в талона срок. Посоченото в акта място на извършената проверка се намира в границите на гр.Бургас, както и лечебното заведение „УМБАЛ Бургас“. Издателят на талона е спазил разпоредбата на чл.6, ал.6, т.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Тези обстоятелства са били съобразени от наказващия орган, поради което той основателно не е приел резултатите от извършеното медицинско изследване след указания срок – 0,4 промила, каквото е и становището на съда.

Обстоятелството, че жалбоподателят, като водач е управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,51 на хиляда, обосновава категоричен извод за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Съгласно посочената норма на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, така че посочената правна квалификация от актосъставителя и административнонаказващия орган е правилна и законосъобразна. Нарушението е безспорно доказано, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Вмененото нарушение е формално, на просто извършване и за неговото довършване не се изисква настъпването на допълнителни вредни последици. Същото е извършено виновно от дееца при наличието на пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си.

Съгласно ТР № 1/2007г. на ВКС преценката за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но същият не е приложен, това е основание за отмяна, поради издаването на акта в противоречие със закона. В конкретния случай обаче разпоредбата на чл.28, ал.7 от ЗАНН предвижда, че разпоредбите на чл.28, ал.1 до ал.6 от ЗАНН са неприложими, когато в закон е предвидено друго. Разпоредбата на чл.189з от ЗДвП /Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г./ изключва приложението на чл.28 и 58г от ЗАНН за нарушения по ЗДвП. Съобразявайки това, както и разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, предвид наличието на по-благоприятен закон, съдът счита, че деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на други такива нарушения, независимо, че концентрацията е близка до допустимия минимум. Управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол представлява винаги източник на повишена опасност, като вследствие на концентрацията на алкохол настъпват физиологични промени във водачите, и улесняват настъпването на инциденти със значителни общественоопасни последици, поради което и нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай.

Наложените кумулативни наказания глоба и лишаване от право да управлява моторно превозно средство са определени в съответствие с чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, поради което Бургаският районен съд намери, че наказателното постановление е законосъобразно и обосновано, поради което и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0769-005095 от 13.12.2021г., издадено от началник група към ОД на МВР- Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП на Ж. В. Ж., ЕГН: **********, с адрес на местоживеене: гр.Бургас, *** са наложени административни 3 наказания глоба в размер на 500 /петстотин/ лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 /шест/ месеца и в съответствие с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на жалбоподателя са отнети 10 /десет/ контролни точки.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съдгр. Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

В.О.:В.Д.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4