Определение № 696 от 23.05.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 376/2023
- Вид
- Определение № 696
- Подписан
- 23.05.2024
- В сила
- 23.05.2024
- Състав
- Мила Йорданова Колева
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 148, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 199 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 365, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 374 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 374, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 1, ал. 1, т. 6 · Търговски закон
- чл. 286, ал. 1 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 696 гр. Варна, 23.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мила Й. Колева като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Търговско дело № 20233100900376 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Г. Т. Д., чрез адв. Н. Д. и адв. Ж.Т., срещу „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, гр. София, с която са предявени искове за присъждане на сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 14.03.2022 г. на път III-208 до СУ „Св. Св. Кл. Охридски“ в гр.
Дългопол, ведно със законната лихва тази сумата, считано от 13.05.2022 г.
/датата на уведомяване на застрахователя с извънсъдебна претенция/ до окончателното изплащане на задълженията, както и сумата от 4204, 22 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.06.2023 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 429, ал. 3 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
По допустимостта на претенцията:
Легитимацията на страните съответства на твърденията им по спора за наличието на отговорност на застраховател за заплащане на парично обезщетение за претърпени болки и страдания от уврежданията на пострадалия при реализиране гражданската отговорност на деликвентa, сключил съответната застраховка. Съдът приема за допустима така предявената претенция. Предявеният размер на иска за неимуществени вреди надхвърля 25 000 лева, което обосновава родова подсъдност на окръжен съд.
1
По предварителните въпроси:
С предявената искова молба е ангажирана отговорността на застраховател по сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ да обезщети причинени от застрахованото лице вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания и разходването на средства за лечение вследствие настъпилото на 14.03.2022 г. ПТП. Предметът на делото определя разглеждането му като търговски спор /чл. 365, т. 1 ГПК, вр. чл. 286, ал. 1 и чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ/, доколкото се касае за абсолютна търговска сделка.
Ищецът е освободен от авансово внасяне на дължимите държавни такси с Определение № 1027/18.07.2023 г., постановено по делото. Не са направен възражения досежно реда за разглеждане на спора.
По делото е извършена непълна двойна размяна на книжа.
По доказателствените искания:
Съдът намира представените от ищеца писмени доказателствата за допустими и относими към повдигнатия за съдебно разрешаване спор, поради което същите следва да бъдат допуснати до приемане в първо съдебно заседание.
В отговора на исковата молба е релевирано възражение срещу приемането на представения с исковата молба снимков материал от рентгенови изследвания на долен крайник, което съдът прецени като неоснователно. Приложените доказателства съдът ще оцени в съвкупност с останалите доказателства по делото, поради което следва да бъдат допуснати в доказателствения материал.
По отношение на искането за допускане на съдебно-автотехническа и комплексна съдебно-медицинска експертиза, с оглед предмета на делото и направените от страните възражения, то същите следва да бъдат обединени в една комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза, която да даде заключение като отговори на въпросите, поставени в исковата молба /раздел „Доказателствени искания” т. IV и т. V – л. 11-13 от делото/, с изключение на въпросите по т. 3, 5, 8, 9, 11, 14, 24 от медицинската част, които се съдържат в останалите поставени въпроси, както и да отговори на въпросите, поставени в отговора на исковата молба /раздел V „Доказателствени искания”, л. 339 от делото/.
2
Досежно искането на ищцата за допускане на комплексна съдебнопсихологична и психиатрична експертиза, съдът намира същото за основателно предвид целта на експертното заключение, а именно – да се установят вида, характера и интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания, причинени от нанесените телесни увреждания от ПТП и отраженията му във вътрешния мир на пострадалия, пряко релевантно към предмета на доказване по делото. С оглед изложеното, съдът счита, че отправеното от ответника възражение в обратния смисъл следва да бъде оставено без уважение.
Искането на ищеца за събиране на гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели при условията на водене следва да бъде уважено за установяването на посочените в исковата молба обстоятелства, свързани с претърпените вследствие на ПТП болки и страдания.
Исканията за ищеца за представяне на доказателства по реда на чл. 190 от ГПК следва да бъдат оставени без уважение, предвид безспорността на обстоятелствата, за които същите се искат.
Следва да бъде уважено направеното с исковата молба искане за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред Районна прокуратура – Варна, ТО, Провадия, за снабдяване с исканите документи.
Съдът намира за уместно да укаже на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание. Това е така, тъй като именно в това заседание се прави доклада по делото, с който се очертават релевантните, спорни между страните факти и се указва как се разпределя тежестта за тяхното доказване.
Във връзка с исканията на страните да им бъдат присъдени сторените разноски за производството, съдът намира за уместно да им укаже необходимостта от представянето на списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание по делото (чл. 80 ГПК).
Настоящото определение следва да се съобщи на страните, ведно с изготвения от съда проект за доклад по делото, инкорпориран в него, като им се укаже, че в съдебното заседание следва да изложат становища във връзка с доклада по делото.
3
Страните могат да изложат становища по настоящото определение във връзка с произнесените доказателствени искания и дадени указания, както и по изготвения проект за доклад по делото, като обосноват и съответни искания, и преди датата на насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.
На страните следва да се укаже и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез медиация или сключване на спогодба.
По изложените съображения и на основание чл. 374 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от Г. Т. Д., ЕГН
**********, с адрес в гр. *******************, срещу „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, искове за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 200 000 лева /двеста хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 14.03.2022 г. на път III-208 до СУ „Св. Св. Кл.
Охридски“ в гр. Дългопол, ведно със законната лихва тази сумата, считано от 13.05.2022 г. /датата на уведомяване на застрахователя с извънсъдебна претенция/ до окончателното изплащане на задълженията, както и сумата от 4204, 22 лева /четири хиляди двеста и четири лева и двадесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.06.2023 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 429, ал. 3 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
И двете страни са отправили искания за присъждане на сторените разноски в производството на основание чл. 78 от ГПК.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на част ІІІ, Глава тридесет и втора от ГПК „Производство по търговски спорове”.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ следният проект за доклад по делото, на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК:
4
В исковата молба ищецът твърди, че на 14.03.2022 г., около 21:40 ч., на път III-207, до СУ „Св. Св. Кл. Охридски“, в гр. Дългопол, настъпило ПТП, в резултат на което били нанесени телесни увреждания на ищеца. Сочи се, че отговорността за ПТП е на водача на л. а. „Опел“, модел „Астра“, с рег.
************ - К.Ж. Д., който с непредпазливото си и неправомерно поведение виновно допуснал настъпването на ПТП, в пряка причинноследствена връзка с което са и последвалите увреждания на ищеца. Твърди се, че към датата на ПТП за л. а. „Опел Астра“, рег. ************ е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с начална дата на покритие 09.02.2022 г. и крайна дата на покритие 08.02.2023 г., предоставящо покритието по чл. 493 КЗ.
Сочи се в исковата молба, че ищецът депозирал писмена претенция до застрахователя на 13.05.2022 г., съгласно известие за доставяне, във връзка с което била образувана щета № 0000-1000-03-22-7299/13.05.2022 г. След преценка основателността на претенцията дружеството изплатило на пострадалия сумата в размер на 63 830,35 лв., от които 60 000 лв. за неимуществени вреди и 3830,35 лв. за имуществени вреди.
Ищецът посочва, че непосредствено след инцидента потърпевшият бил хоспитализиран в МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД в тежко увредено общо състояние, с оплаквания за силни болки, с наличие на открита фрактура с циркулярна рана в дистална част на лява подбедрица и с наличие на фрактура на дясна подбедрица. Поставена била гипсова имобилизация и е насочен за оперативно лечение. От извършените изследвания били установени: полифрагментна фрактура на тибията и фибулата двустранно със значителна дислокация на фрагменти /дистална част/, рг. на дясна и лява подбедрица, дясна подбедрица: фрактура с дислокация на фибула срединно, фрактура на тибиален малеол, фрактура на тибия на две места, дислокация и остеосинтеза.
На 15.03.2022 г. била извършена оперативна интервенция, изразяваща се в открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула и почистване на фрактурата на лява подбедрица, обилен лаваж, иригация, дебридман и дренаж. Поставен бил унилатерален, бипланов, външен фиксатор. На 05.04.2022 г. било извършено есцизионно почистване /дебридман/ на рана и почистване на некротизирали тъкани. На 14.06.2022 г.
5 ищецът бил изписан от лечебното заведение за амбулаторно лечение с указания за домашен режим и график с контролни прегледни за 30.06.2022 г. и 14.07.2023 г.
Ищецът посочва, че на 20.07.2022 г. бил насочен към ортопедтравматолог с оплаквания за болка, с оток еритем и секреция от дистална трета на лява подбедрица. От извършения преглед било установено, че въпреки редовната смяна на превръзките на раната липсвали данни за консолидация на фрактурите на ниво лява и дясна подбедрица. На 21.07.2022 г. пострадалият постъпил в Клиника по ортопедия и травматология на МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, където била поставена диагноза – усложнение от механичен произход при други вътрешни ортопедични устройства, имплантанти и трансплантати на лява подбедрица. На 22.07.2022 г. била извършена оперативна намеса със спинална анестезия, състояща се от ексцизия на лезии на лявата подбедрица. Били премахнати една игла и една шпилка на външния фиксатор, направен бил обилен лаваж и поставена стерилна превръзка. Ищецът бил изписан от лечебното заведение на 01.08.2022 г. при назначени контролни прегледи и с препоръка за смяна на превръзки през 3 до 5 дни. На 06.10.2022 г. бил извършен контролен преглед при ортопед и била извършена рентгенография, впоследствие била назначена физиотерапия. Поставен бил външен фиксатор, като липсвали данни за консолидация на счупванията. Представен е по делото амбулаторен лист от 10.10.2022 г., с който се твърди, че на ищеца бил извършен контролен преглед при ортопед при установена липса на консолидация на фрактурите и с предписания за редовна смяна на превръзки и физиотерапия.
На 31.10.2022 г. пострадалият бил приет в Клиника по ортопедия и травматология към МБАЛ „Сърце и мозък“ в гр. Плевен, като бил изписан на 04.11.2022 г. след извършени оперативни процедури на таза и долния крайник със среден обем на сложност. На 06 и 07.12.2022 г. били извършени контролни прегледи и физиотерапия на засегнатите части. На 25.01.2023 г. за пореден път ищецът постъпил в Клиника по ортопедия и травматология към МБАЛ „Сърце и мозък“ в гр. Плевен, където били извършени операции в областта на таза и долния крайник с окончателна диагноза – псевдоартрозис крурис синистра. Конкретната операция от 25.01.2023 г. се състояла в открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация на тибия и фибула чрез страничен кожен достъп в областта на средна трета на фибулата, с послойно 6 навлизане в дълбочина и парциална фибулектомия, като лекуващите лица извършили репозиция на псевдоартрозата по рентгенов контрол. Била извършена обработка на канала с възходящ ред римери и остеопластика.