Решение № 193 от 29.05.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. София, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Тонева

Членове:

Милена Панева

Петя Колева при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова в присъствието на прокурора Атанас В. Гебрев като разгледа докладваното от Милена Панева Касационно наказателно дело от общ характер № 20228002200764 по описа за 2022 година

Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Н. К. срещу решение № 153 от 06.06.2022 г. по ВНОХД № 309/2022 г. на Софийския апелативен съд-Наказателно отделение.

В жалбата са изложени възражения, предназначени да обосноват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК. Направено е искане за отмяна на оспореното въззивно решение и пълно оневиняване на подсъдимия или за връщане на делото за повторното му разглеждане от друг състав на въззивния или на първоинстанционния съд.

В съдебното заседание пред настоящия състав защитникът на подсъдимия поддържа депозираната жалба, изложените в нея съображения и направените алтернативни искания.

Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Аргументира становище, според което липсват съществени процесуални нарушения при разглеждането и решаването на делото от съдилищата от предходните инстанции, а материалният закон е приложен правилно.

Подсъдимият, редовно призован за датата и часа на съдебното заседание, не взема лично участие в него.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите, очертани от чл. 347, ал. 1 НПК, прие за установено следното:

С присъда № 901108 от 06.10.2021 г. по НОХД № 344/2019 г. състав на Окръжен съд – гр. Благоевград е признал подсъдимия Н. Н. К. за виновен в това, че в периода от 21.01.2016 г. до 24.02.2017 г., на територията на гр. Р. и гр. В., при условията на 1 продължавано престъпление, противозаконно присвоил чужди движими вещи на обща стойност 108 460 лева, които владеел – багер „Case“, модел „Pocain 1188 LC“ с рама № ***, собствен на „С. П. л.“ ООД; багер „Case“, модел „WX 170“, с рама № ***, собствен на „С.“ ООД и товарен автомобил „Scania“, модел „R 113 NK“ с рама № ***, рег. № ***, собствен на „С. А. Л.“ ООД, както следва:

-на 21.01.2016 г. на територията на гр. Р. противозаконно присвоил чужда движима вещ - багер „Case“, модел „Pocain 1188 LC“ с рама № ***, на стойност 34 860 лева, собствен на „С. П. л.“ ООД, която владеел по силата на сключен на 14.05.2015 г. със „С. П. л.“ ООД договор за лизинг на строителна техника и приемо-предавателен протокол към договора от същата дата;

- в периода от 21.01.2016 г. до м. август 2016 г. на територията на гр. Р. и гр. В. противозаконно присвоил чужда движима вещ - багер „Case“, модел „WX 170“, с рама № ***, на стойност 44 200 лева, собствен на „С.“ ООД, която владеел по силата на сключен на 14.05.2015 г. със „С.“ ООД договор за лизинг на строителна техника и приемо-предавателен протокол към договора от същата дата;

- в периода от 21.01.2016 г. до 24.08.2017 г. на територията на гр. Р. противозаконно присвоил чужда движима вещ - товарен автомобил „Scania“, модел „R 113 NK“ с рама № ***, рег. № ***, на стойност 29 400 лева, собствен на „С. А. Л.“ ООД, която владеел по силата на сключен на 29.05.2015 г. със „С. А. Л.“ ООД договор за лизинг на строителна техника и приемо-предавателен протокол към договора от същата дата, поради което и на осн. чл. 206, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 54 НК му е наложил наказание от две години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложил за срок от три години на осн. чл. 66, ал. 1 НК. С присъдата подсъдимият е оправдан по първоначално възведеното обвинение по чл. 206, ал. 4 НК.

С оспорения по касационен ред въззивен съдебен акт присъдата е изменена, като подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан по обвинението за това продължаваното престъпление да е извършено за времето след 21.01.2016 г. и в гр. В..

В останалата й част присъдата е потвърдена.

Жалбата срещу този акт е неоснователна. На първо място, с нея е оспорен отказът на въззивния съд да приеме, че са нарушени правилата за местната подсъдност при първоинстанционното разглеждане на делото. В тази връзка защитникът настоява, че делото е местно подсъдно на Софийския градски съд, защото престъплението по чл.

206 НК е резултатно и предполага причиняване на щета, която в случая е настъпила за три юридически лица, всяко от които със седалище в гр. София. Същевременно е заявено и становище, че местно компетентен е окръжният съд в гр. Пазарджик, защото според обвинителния акт продължаваното престъпление е извършено на територията на градовете Р. и В., като е довършено именно в гр. В..

Във връзка с това възражение следва да се отбележи преди всичко, че правилата относно подсъдността са законоустановени и не допускат подобна правно-техническа аморфност при определянето на местно компетентния съд, като предложената с касационната жалба. Критерият за разпределяне на делата по правилата за местната подсъдност е заложен в чл. 36, ал. 1 НПК и според него делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението. Разпоредбата ясно има предвид извършване на деянието, а не настъпването на общественоопасните последици, дори когато те са причинно свързани с деянието. Резултатът може да настъпи на друго място, различно от мястото на извършване на престъплението, но това не би могло да повлияе на подсъдността. Това уточнение настоящият състав прави единствено в принципен план, тъй като обсебването е от резултатните престъпления, при които престъпните последици настъпват със самото довършване на изпълнителното деяние, в случая – на самия акт на противоправното фактическо или юридическо разпореждане с чуждото 2 имущество в интерес, различен от интереса на законния титуляр на съответните права върху това имущество. Предвидената в чл. 36, ал. 2 НПК особена разпоредба не представлява отклонение от общия критерий. В хипотеза като настоящата, свързана с определяне на местната подсъдност в конструкцията на продължавано престъпление, местно компетентен е съдът, в чийто район е извършено хронологически последното деяние. В случая това е именно окръжният съд в гр. Благоевград, доколкото според описаната в обвинителния акт хронология на инкриминираните събития, последното деяние е извършено в периода от 21.01.2016 г. до 24.02.2017 г. в гр. Р.. При това положение правилно въззивната инстанция е преценила, че правилата относно местната подсъдност са акуратно спазени.

Оспорена е валидността на част от извършените в досъдебното производство следствени действия и събраните при тези действия доказателства. Настоява се в тази връзка, че е нарушен чл. 195, ал. 1 НПК, доколкото огледите на местопроизшествие в досъдебното производство са извършени от разследващи полицаи от СДВР извън периметъра на териториалната им компетентност, а именно в гр. Р..

Възражението е неоснователно. Посочените в жалбата действия са извършени в регламентирана от закона хипотеза. Според чл. 108, ал. 3 НПК, когато намери за необходимо, органът, който разглежда делото, може да извърши отделни действия по разследването и в района на друг орган. Поради това с извършването на огледите на местопроизшествие от разследващи полицаи от гр. София, където е започнало разследването по делото, не е нарушен процесуалният регламент. Съответно, валидно събрани са иззетите при тези следствени действия веществени доказателства.

Последният извод не е компрометиран и от липсата на съдебно разрешение или одобрение на изземването, съпътствало всеки от коментираните два огледа, както е настоял защитникът. Съдебният контрол в досъдебното производство е установен с цел създаване на гаранции срещу произволни посегателства над основни права на човека, прогласени и защитени от Конституцията на страната и от ЕКПЧ, като правото на свобода; правото на неприкосновеност на личния и семейния живот, на жилището, на кореспонденцията; правото на труд. Поради това, когато със съответното действие на компетентен орган не се стига до накърняване на тези права, извършването му не подлежи на съдебен контрол. При такива именно условия са реализирани двата огледа на местопроизшествие в досъдебното производство, при които са били иззети единият от инкриминираните по делото багери и товарният автомобил, като първата от тези вещи в момента на огледа е била установена в местност в землището на с. Е., а камионът е бил паркиран на улица в гр. Р..

Останалите възражения на адв. К., по същество оспорващи правилното прилагане на материалния закон,са съпътствани и с претенция, че макар да са били поставени на вниманието и на въззивния съд, не са получили отговор от този съд.

Всъщност, преобладаващата част от очакваните от защитата отговори, макар да не са формулирани изрично като такива от състава на САС, се съдържат имплицитно във въззивното решение. В останалата им част противопоставянията на защитата, които по същество не са обсъдени от апелативния състав, са третирали проблеми без определящо значение за правилното решаване на делото. Такова е оспорването на съставомерността на поведението на подсъдимия по чл. 206 НК с аргумент, че инкриминираната техника не е била собствена на трите дружества – лизингодатели по договорите с управляваното от подсъдимия „А.“ ООД – „С. П. Л.“ ООД, „С.“ ООД и „С. А. Л.“ ООД. Възражението действително е било направено и пред САС и по същество е останало без отговор. Неточно е обаче да се твърди, че въззивният съд го е отминал безучастно. Напротив, този съд му е отделил внимание в опит да формулира отговор, но без успех, защото го е разчел неправилно, преценявайки, че защитата е 3 поставила въпрос относно собственика на самите дружества – лизингодатели по договорите с „А.“ ООД и е изложил разсъждения в тази насока (л. 12 от решението). В същината си възражението насочва към материали от досъдебното производство, останали извън фокуса на въззивното внимание, които са свързани с настъпилата след сключването на лизинговите договори с „А.“ ООД промяна в собствеността върху инкриминираната техника. Касае се за договорите за покупко-продажба и индивидуалните лизингови договори между всяко от дружествата „С. П. Л.“ ООД, „С.“ ООД и „С. А. Л.“ ООД – от една страна и „Т. к.“ ООД – от друга страна, показващи, че няколко дни след сключването на договорите за лизинг с „А.“ ООД всяко от тези три дружества е продало на „Т. к.“ ООД съответната, притежавана от него част от инкриминираната техника, след което я е наело от този търговец чрез договор за лизинг. Това различие във фактите, които излъчват доказателствата, не засяга обаче нито един от съществените елементи на обвинението и не изисква друга наказателноправна оценка на поведението на подсъдимия. Промяната в правния статут на „С. П.

Л.“ ООД, „С.“ ООД и „С. А. Л.“ ООД по отношение на инкриминираната техника не рефлектира по никакъв начин върху съставомерността на поведението на подсъдимия по чл. 206 НК. И след продажбата на тази техника в полза на „Т. к.“ ООД и последващото й наемане чрез лизинг, всяко от дружествата „С. П. Л.“ ООД, „С.“ ООД и „С. А. Л.“ ООД е продължило законосъобразно да упражнява права върху съответната част от нея. Като титуляр на правото на собственост върху тази техника „Т. к.“ ООД е създало пред посочените търговци възможност да я ползват, вкл. да я преотдават, да я отдават за временно ползване чрез наем, сублизинг или под друга форма (чл. 9.5. от индивидуалните договори за финансов лизинг). Клаузата е в съответствие със закона (Търговски закон, Закон за задълженията и договорите), който не поставя изискване единствено собственикът да бъде наемодател, съотв. лизингодател. А наказателният кодекс има за задача да защитава срещу престъпни посегателства правата на гражданите въобще, а не само правото на собственост.

Съответно, по отношение на престъпленията по гл. V от Особената част на Наказателния кодекс обект на защита са не само правата на собственика, но и на титуляра на всяко друго имуществено право, стига това право да е придобито и да се упражнява законосъобразно. В това отношение напълно важими са постановките, заложени в ППВС № 6/71 г. (изм. с ППВС № 7/87 г.), т. ІІ.3. Несъмнено е, че и след трансформирането на „С. П. Л.“ ООД, „С.“ ООД и „С. А. Л.“ ООД от собственици на инкриминираната техника в нейни лизингополучатели (в отношенията им с „Т. к.“ ООД), те са запазили права върху нея, вкл. и правото да я преотдават за временно ползване. Съответно, сключените от тях договори с „Т. к.“ ООД за тази техника не са засегнали правото на възмездно облигационно ползване, което „А.“ ООД е имало по договорите си за лизинг с всяко от тези дружества. Уговорка може да се направи единствено по валидността на клаузата, предвиждаща възможност за търговеца да получи собствеността върху тази техника (при съответните условия). Това обстоятелство обаче няма правна значимост за преценката относно съставомерността на поведението на подсъдимия по чл. 206, ал. 1 НК. Правата на управляваното и представлявано от него „А.“ ООД са точно определени в сключените от това дружество лизингови договори и сред тях не фигурира възможност за лизингополучателя за окончателно разпореждане с техниката, предмет на всеки от тези договори, преди заплащането на договорените суми. Т.е. и след промяната на статута на „С. П. Л.“ ООД, „С.“ ООД и „С. А. Л.“ ООД спрямо двата багера и товарния автомобил, тези вещи са останали чужди по отношение на подсъдимия. Съответно, бездействието му, свързано с неизпълнение на задължението, което е имал (като управляващ и представляващ „А.“ ООД) по договорите за лизинг да изплати в съответния срок дължимите лизингови вноски или да върне техниката на своя лизингодател, за което е 4 бил поканен с нотариални покани, е манифестирало намерението му да задържи тази техника като своя. Това негово намерение е било манифестирано впоследствие и чрез доказаните по делото негови действия по разпореждане с част от нея чрез продажбата й.