Решение № 2060 от 08.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2060 гр. София, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Кристина П. Г. като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20231100504246 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по реда на чл. 258 - 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на И. Ц. Д. срещу Решение № 15220 от 29.12.2022 г. по гр. дело № 9163/2022 г. на Софийски районен съд, 139 -ти състав, в частите, в които са изменени размерите на месечните издръжки на децата, съответно на В. И. Д. - от 170.00 лева на 350.00 лева и на М. И. Д. - от 130.00 лева на 300.00 лева, като решението е обжалвано частично за сумата над 250.00 лева за всяко дете до постановения размер. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, като са изложени съображенията за това. Моли да се отмени решението в обжалваните части и да се постанови друго, с което да се определи издръжка на двете деца от 250.00 лева за всяко дете. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна Г. С. Г., като майка и законен представител на двете деца, в подадено становище, оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение и решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийският градски съд, с оглед обхвата на въззивно обжалване, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните, и по свое убеждение, прие следното:

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, 1 имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.

С Решение № 15220 от 29.12.2022 г. по гр. дело № 9163/2022 г. на Софийски районен съд, 139 -ти състав, съдът е отменил Решение № 98 от 15.07.2016 г. по гр. дело № 278/2016 г. на Районен съд – Сливница, с което е утвърдено споразумение по чл. 50 СК между И. Д. и Г.

Г. в частта относно режима на лични контакти на бащата с децата и е определил друг режим, както и е изменил размерите на месечните издръжки на децата. В частта относно режима на лични отношения на бащата с децата първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано.

При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът е приел, че е доказано наличието на кумулативно предвидените в чл. 150 СК предпоставки във връзка с твърдените обстоятелства в исковата молба. Съдът е съобразил дългия период от постановяване на първоначалните издръжки (повече от шест години) и увеличените нужди на децата. В тази връзка е обосновал, че децата имат нужда от издръжка около средната за здрави деца на тяхната възраст, живеещи в/или близост до столицата на страната и потребяващи блага от имуществен и неимуществен характер – посещават спортни занимания, уроци по чужд език и други. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че конкретният размер на издръжката се определя и от възможностите на дължащия издръжка да я дава – неговите доходи, имущество и квалификация.

Въззивният съд споделя тези мотиви на първоинстанционния съд и препраща към тях, на основание чл. 272 ГПК.

Въззивната жалба е неоснователна.

Към момента на определяне на месечната издръжка от 170.00 лева с Решение № 98 от 15.07.2016 г. по гр. дело № 278/2016 г. на Районен съд – Сливница, детето В. Д. е била на 6 години, а към момента е на 14 години, а за детето М. Д. издръжката е в размер на 130.00 лева, когато е била на 3 години, а сега тя е на 10 години. От определянето на тези месечни издръжки до настоящия момент е настъпило съществено изменение на обстоятелствата, обуславящо размера на издръжката. През изминалия период от повече от седем години децата са пораснали, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите им от средства за съществуване, образование и социално-културно развитие, които не могат да бъдат задоволявани с издръжка в размер на по 250.00 лева за всяко дете. Въззивникът няма алиментни задължения към други деца, не живее под наем, здрав е и в трудоспособна възраст и по делото не са налице никакви данни, които да намаляват неговата работоспособност. Наведеният довод от въззивника за придобИ.е на недвижим имот, чрез продажба на друг имот и изтеглен кредит от него, са неотносими, поради собствената субективна преценка на лицето за начина на разходване на средства и придобИ.е на вещи.

Освен това, И. Д. е собственик на “Д.“ЕООД и поради това може да реализира доходи от собствения му бизнес. С оглед на което е неоснователен доводът за схематично обсъждане на този въпрос от първостепенния съд. Бащата е признал в съдебно заседание в първата инстанция на 25.10.2022 г., че доходите му са около 2 000.00 лева.

2

Тези именно обстоятелства определят по аргумент от т. 5 от ППВС № 5/70 г. материалните възможности на бащата да заплаща присъдените с обжалваното решение месечни издръжки на децата В. и М., а не други в по - нисък размер от заявения 250.00 лева, които към момента е близък до минималния размер на издръжката (съгласно чл. 142, ал. 2 СК) и не отговоря на материалните възможности на задължения родител и на потребностите на всяко от децата.

Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваните му части относно издръжките, като правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото в настоящата инстанция, на въззиваемата се следват разноски за въззивното производство. Искането й се явява основателно за сумата в размер на 500.00 лева адвокатско възнаграждение, съгласно представеното пълномощно със становището от 07.03.2024 г., които следва да бъдат репарирани от въззивника.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 15220 от 29.12.2022 г. по гр. дело № 9163/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 139-ти състав, в обжалваните части.

ОСЪЖДА И. Ц. Д., ЕГН **********, да заплати на Г. С. Г., ЕГН **********, сумата от 500.00 (петстотин) лева – разноски за настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3