Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8449 от 09.05.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 45493/2023
Вид
Решение № 8449
Подписан
09.05.2024
Състав
СВЕТЛАНА НИКОЛАЕВА РАЧЕВА ЯНЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 8449 гр. С..., 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20231110145493 по описа за 2023 година

Производството е образувано по исковата молба Х. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес гр. Д/адрес/, М. Т. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С/адрес/ и А. М. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.

Д/адрес/ чрез адв. Р., с адрес на кантора гр. С/адрес/ спрямо „П...“ АД, ЕИК 824033568, със седалище и адрес на управление: гр. С/адрес/, представлявано от П.К.Н. и Л.Т.Ч. – Управители чрез адв. С..

Ищците твърдят, че са наследници на Т.М.Д., починал на 09.03.2023г. като ищцата Х. е негова майка, ищцата М. е негова дъщеря, а ищцата А. негова сестра.

Сочи се, че смъртта на Т. е настъпила при изпълнение на трудовите му функции в предприятието на ответника на 09.03.2023 г., около 09:30 часа при изпълнението на технологичен процес на пропарване на автоцистерна в гр.Д/адрес/, база на „П...“ АД, площадка на сектор „Т..“ (ТИР. ) Излага се, че в предходния ден трето по делото лице - Б.И.П., който е изпълнявал длъжността „ръководител сектор „Автотранспорт“ при ответника , възложил на наследодателя на ищците да извърши „пропарване“ на автоцистерна с peг. № С6831ЕР , изразяваща се в тъй изчистване от остатъчни нефтопродукти и да провери наличието на течове. В деня на 1 инцидента около 09:00 часа автоцистерната била докарана от др. служител Д.И. на площадката пред сектор „Т..“ (ТИР) за осъществяване на пропарването като Т. започнал работа свързвайки подвижната парова установка (ППУ) към цистерната посредством метална тръба - тръбопровод.

След като свързал ППУ към цистерната и стартирал машините Т. започнал да подава пара под високо налягане във вътрешността на автоцистерната.

Така около 09:30 люкът на цистерната внезапно се отворил докато инсталацията за пара работела и във вътрешността на цистерната се намирала пара под високо налягане. Силната струя пара, която излязла от отворения люк, ударила Т. в гърдите и го отхвърлила назад. На цистерната не били поставени защитни приспособления за предотвратяване на падане от височина и работникът паднал от височина около 4 метра върху павираната повърхност и прилежащия бетонов бордюр. Излага се, че вследствие на удара от парата и падането на земята Т. претърпял тежки, несъвместими с живота черепно-мозъчна травма и съчетана механична травма (глава, гърди).

Излага се, че след инцидента бил подаден сигнал на тел. 112 като на място пристигнал медицински екип, който въпреки проведените опити за реанимиране, констатирал смъртта на работника, настъпила непосредствено след злополуката.

Твърди се, че случилото се било декларирано от работодателя пред ТП – НОИ, била извършена проверка и въз основа на тази проверка и отразеното в Протокол № 5103- 14-4/10.04.2023 г. на ТП на НОИ с Разпореждане с № 32931/ 25.04.2023г. на ТП – НОИ С... град била призната за трудова такава по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО. Сочи се,че на основание ТД № 80/ 21.04.2007 г. Т. е бил на длъжност „шофьор-тампонажник“, с място на работа - „Т..“ (ТИР), гр. Д. като с ДС № 121/31.03.2022 г. му било възложено изпълнението и на длъжността „организатор ТИР“. Излага се, че е бил с проведен начален инструктаж още през 2007., в последствие бил и с периодичен такъв от 01.01.2023 г., а на самата дата на злополуката - 09.03.2023 г. му бил проведен и ежедневен инструктаж. Твърди се, че служителят е бил с нужната за изпълняване на длъжността квалификация–притежавал СУМПС, притежавал е АДР- свидетелство за обучение на водача, превозващ опасни товари в цистерни или по друг начин, имал е и свидетелство за правоспособност за упражняване на професия „машинист на котли с високо налягане III степен“ 2 като според изискванията на длъжностната характеристика за длъжността „шофьор специален автомобил - тампонажник“, трудовите задачи и задължения, характеризиращи съдържанието на длъжността били следните: самостоятелно провеждане на всички видове тампонажни работи и интензификация на пластовете: циментация на обсадни колони; циментови мостове; опресоване на обсадни колони; солнокиселинни обработки; солнокиселинни вани; заглушаване на сонадж; усвояване на експлоатационни сонаджи; понижаване ниво на сондаж; провеждане аеризация на сондаж; хидроразриви; хидроструйни перфорации; опресоване на нефтопроводи; хелметизиране на помпено-компресорни тръби; притласкване и изчепване на вместимости и др.; самостоятелно извършване на ремонтни, монтажни и демонтажни работи на технологичните машини, агрегати, механизми (ЦА[1]320, АН-700, СМН, пясъкосмесител, компресор и др.), както и техническото им обслужване.

За изпълнението на тази длъжност е било нужно да знае основно извършваните сондажни работи и работите по изследване на сондажите, да приготвя необходимите разтвори за тампонажните работи, включително бързо втвърдяващи се циментови смеси и пасти. Сочи се, че задълженията за заеманата от него длъжност „организатор ТИР“ били следните: да организира, координира и контролира дейността на групата в съответствие с технологичните задания, инструкции и нормативни документи; да организира и провежда качественото изпълнение на всички видове тампонажни и интензификационни операции по сондажи и находища (циментация на обсадни колони; циментови мостове; опресоване на обсадни колони и ПКТ, СКВ, СКО; заглушаване и усвояване на сондажи; хидроразриви и хидроструйни перфорации; изпитание на пласта и др.), да организира извършването на ремонтни, монтажни и демонтажни работи на технологичните машини, агрегати и механизми (ЦА-320, АН-700, СМН, 4ЦР).; да изготвя планове за работа за технологичните видове операции и т.н.

Твърди се още, че при проверката досежно установяване на трудовата злополука било установено, че Димитров е изпълнявал производствените си задължения, произтичащи от вмените му по длъжностната характеристика като участвал в процеса на „проправане“ на цистерната.

Тъврди се, че по показания на очевидци на случилото се Т. се намирал 3 върху цистерната и работел с машините за „пропарване“, когато в един момент се чул звук от освобождаване на пара и викане, след което тялото на работника паднало на земята. Сочи се, че установените причини за смъртта му съгласно удостоверение на Съдебна Медицина при УМБАЛ „Д...“ ЕАД гр.П.., били черепно-мозъчна травма, съчетана механична травма и падане отвисоко като резултат на отхвърлянето назад от силната струя пара и последващо падане от височина около 4 метра, върху павирана повърхност с прилежащ бетонов бордюр, а съгласно отразеното в Разпореждането по чл.

55, ал.1 от КСО злополуката от 09.03.2023 г., която възникнала по време и по повод на извършване на работа – се случила при свързване на ППУ към цистерната и подаване на пара, когато люкът на цистерната внезапно се отворил преди инсталацията да бъде изключена и преди налягането във вътрешността на цистерната да се понижи до атмосферното. В резултат на това силната струя пара, която излязла от отворения люк ударила служителя в гърдите и го отхвърлила назад, след което паднал от около 4 метра върху павираната повърхност. Излага се, че при проверката на компетентните за това органи били установени редица нарушения на правилата за безопасни и здравословни условия на труд от страна на ‚П...“ АД, а именно: нарушение на чл. 287, ал.1 от Кодекса на труда; нарушения на Закона за здравословни и безопасни условия на труд - чл.16, ал. 1, т.1, т 6 и т.7; нарушения на Наредба РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд - чл. 2, ал. 2, т. 4; чл. 7, ал. 5, т. 4; чл. 16, ал. 1, т. 3; нарушения на Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване - чл. 166, ал. 2; чл. 167, ал. 2; чл. 202, ал.

2; нарушения на Наредба № 5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска - чл. 3, т. 1; чл. 5, ал. 1, т. 1; чл. 16, ал. 1, т. 2, за което му били наложени и административни мерки.

Сочи се, че основна причина за настъпване на злополуката била липсата на организация за провеждане на периодично обучение по безопасност и здраве на работниците, заети в дейности, които създават опасност за тяхното или на други лица здраве и живот; липсата на квалифицирано и подготвено лице, което да провежда периодичен инструктаж, инструктаж на работното място и извънреден инструктаж по безопасност и здраве при работа на 4 лицата, изпълняващи длъжността „Организатор ТИР“; липсата на писмена инструкция за безопасно извършване на пропарване на автоцистерна за превоз на опасни товари; липсата на специфично обучение при ремонт, изменение, поддържане и обслужване на работното оборудване в дружеството; липсата на контрол върху лицата които се допускат до местата, където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота; липсата на адекватна оценка на риска при работа за работно място „Организатор ТИР“ и работно място „Шофьор тампонажник“ за установяване на опасностите и рисковете при ремонт и пропарване на автоцистерна; липсата на подходящи организационни и технически мерки за предотвратяване, намаляване и ограничаване на риска при извършване на дейности по поддържане и ремонт на работното оборудване, свързани с риск за работещите, а от техническа гл.точка злополука настъпила поради липсата на защитни приспособления за предотвратяване на падане от височина; неизрядното техническо оборудване, с което пострадалият работел; физически и морално остарялата материална база, която не съответствала на съвременните стандарти за извършване на подобен тип ремонти и поддръжка на техническото оборудване; липсата на независим технически контрол и сертифициране на използваното техническо оборудване за пропарване и съоръженията, с които на пострадалия работник се налагало да работи.

При тези твърдения и като се излага, че са налични всички елементи за ангажиране имуществената отговорност на работодателя към наследниците на работника Т., а именно ищците по делото, се навежда, че за причините им болки и страдания - това били най-близките му хора като между тях съществувала много силна обич и емоционална близост, той бил мъж в активна и трудоспособна възраст /на 55 години/, всеотдаен и добър човек, за когото на първо място стоели близките като до последните си мигове се грижел и помагал както на възрастната си майка, така и на дъщеря си и на сестра си, която е инвалид с 90 % ТНР, а е бил и закрилник и морална опора, на когото можели да разчитат за помощ и подкрепа – се претендира решение, с което ответникът да заплати на ищците обезщетение за неимуществени вреди. С оглед възрастта му, броят на преживелите наследници, материалната и финансова помощ, която починалият оказвал на близките си, степента на емоционална привързаност между него и преживелите го близки, дългогодишното съжителство и разбирателство между него и наследниците и 5 др. се желае „П...“ АД да заплати на Х. Д. Д. – майка на починалия работник, сумата от 200 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в психически и душевни болки и страдания, вследствие смъртта на сина й Т.М.Д.;

„П...“ АД да заплати на М. Т. М. – негова дъщеря, сумата от 200 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в психически и душевни болки и страдания, вследствие смъртта на баща й и да заплати на А. М. Д. с ЕГН ********** – негова сестра, сумата от 100 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в психически и душевни болки и страдания, вследствие смъртта на брат й като всички суми се претендират ведно със законната лихва от датата на възникване на трудовата злополука (09.03.2023г.) до окончателното изплащане на сумата. Като се ангажират доказателства се претендира решение в този смисъл с присъждане на сторените разноски.