Решение № 522 от 17.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 522 гр. София, 16.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Райна Мартинова

Членове:

Нели С. Маринова

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20211100509776 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20061426/09.03.2021 г. по гр. д. № 28642/2020 г. по описа на СРС, 157 състав, постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – МХ Е. ООД, е признато за установено по предявени от „Т.С.“ ЕАД искове, че М. ИВ. Ч. дължи да заплати на дружеството на основание чл. 150 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД сумата от 547,01 лева – главница, представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода от 05.2016 г. – м. 04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.05.2019 г. до окончателното й изплащане, на основание чл.

150 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД сумата от 24,64 лева – главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. 05.2016 г. до 04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.05.2019 г. до окончателно й плащане, на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 56,76 лева – законна лихва за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 14.09.2017 г. – 02.05.2019 г., като искът е отхвърлен за 1 сумата над 56,76 лева до пълния размер от 78,71 лева и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че дължи сумата от 4,40 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.06.2016 г. – 02.05.2019 г., за които суми по ч.гр.д. № 27592/2019 г. по СРС, 157 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и ответницата е осъдена на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 48,32 лева – разноски в производството по гр.д. № 27592/2019 г. и 467,12 лева – разноски за исковото производство за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, а ищецът е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на М. ИВ. Ч. сумата от 11,73 лева – разноски за адвокатско възнаграждение. С Решението са отхвърлени исковете по чл. 422 от ГПК, предявени срещу М. ИВ. Ч. и ИВ. ИВ. Ч..

С Определение№ 20144731/23.06.2021 г. по реда на чл. 248 от ГПК е оставена без уважение молба, подадена от М. ИВ. Ч., ИВ. ИВ. Ч. и М. ИВ. Ч. за изменение на решението в частта за разноските.

Против решението, в частта, с предявеният иск е уважен, е подадена въззивна жалба вх. № 25051603/22.03.2021 г., подадена от М. ИВ. Ч.. В жалбата са изложени съображения за недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът поддържа, че по отношение на част от сумите решението е недопустимо, тъй като част от предявения иск е недопустим, тъй като заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е влязла в сила за сумата от 424,62 лева главница за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г.

Посочва, че с възражението си е оспорила само сумата от 147,03 лева – главница. На следващо място посочва, че вземането за мораторна лихва е недължимо, тъй като било претендирано въз основа на нищожна правна норма, а именно чл. 33, ал.1 от ОУ от 2014 г., с която е установен падеж за плащане на месечните суми от датата на публикуването им в интернет страницата на продавача, а в ал. 2 бил установен падеж за изпълнение на задължението за плащане на дължими суми за доплащане след изготвяне на изравнителни сметки – отново 30 дневен срок от публикуването на интернет страницата на продавача. Поддържа съображения за недължимост и на стойността на услугата дялово разпределение. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявен иск. Претендира направените разноски.

2

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба. В молба вх. № 5314/01.02.2022 г. въззиваемият „Т.С.“ ЕАД оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Против Определение № 20144731/23.06.2021 г., с което е оставена без уважение молба за изменение на решението в частта за разноските е постъпила частна жалба вх. № 25116889/12.07.2021 г., подадена от М. ИВ. Ч., ИВ. ИВ. Ч. и М. ИВ. Ч.. В частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на определението. Посочват, че всеки от тях е заплатил възнаграждение в размер на 300 лева в заповедното производство, като са представени доказателства и списък по чл. 80 от ГПК.

Моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което „Т.С.“ ЕАД да бъде осъдена да заплати разноските, направени в заповедното производство. Претендират разноски.

В отговора си по частната жалба „Т.С.“ ЕАД поддържа, че тя е неоснователна и моли определението да бъде оставено в сила.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Производството по гр.д. № 28642/2020 г. по описа на СРС, 157 състав е образувано по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД против М. ИВ. Ч., ИВ.

ИВ. Ч. и М. ИВ. Ч., с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за установяване съществуването на парично задължение на ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 27592/2019 г. по описа на СРС, 157 състав.

В исковата молба се твърди, че ответниците в качеството им на собственици на топлоснабден имот в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 190281, е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на §190 от ДР на Закона за енергетиката. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи 3 условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които са одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо него.

Твърди, че ответниците са имали задължение да заплатят дължимите от тях суми в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача като с приетите общи условия било регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че клиента изпадне в забава, т.е. след изтичане на 30-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди, че сградата, в която се намира топлоснабдения имот има сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма ЕТ „А.Б., на която правоприемник се явява „МХ Е.“ ООД. Поддържа, че ответниците не са изпълнили задълженията си да заплатят исковите суми за доставена топлинна енергия до адрес в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 190281. В исковата молба се сочи също, че за периода от м. 05.2016-04.2018 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответниците не са заплатили дължимата за това цена в общ размер на 820,52 лева - главница за топлинна енергия, както и сумата от 36,96 лева – сума за дялово разпределение, за което били издадени и фактури. Поддържа, че за периода от 14.09.2017-02.05.2019 г. ответниците изпаднали в забава за плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължат обезщетение в размер на 118,07 лева и 6,60 лева, обезщетение за забава върху дължимата сума за дялово разпределение за периода от 30.06.2016-02.05.2016 г. Твърди, че по гр.д. № 27592/2019 г. по описа на СРС, 157 състав е издадена заповед за изпълнение. Моли да бъде признато за установено съществуването на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Моли да бъде признато за установено по отношение на М. ИВ. Ч., че дължи 4/6 от сумите или 547,01 лева – главница, представляваща стойност на неплатена топлинна енергия за периода от 05.2016-04.2018 г., 78, 71 лева – 4 законна лихва за забава за периода от 14.09.2017-02.05.2019 г., както и сума за дялово разпределение за периода от 05.2016 г. до м. 04.2018 г. в размер на 24,64 лева – главница и 4,40 лева – лихва за периода от 30.06.2016 г. до 02.05.2019 г. Претендира направените в заповедното и в исковото производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК постъпил отговор от ответника М. ИВ. Ч., с който заявява, че оспорва предявения иск. Поддържа, че предявеният иск недопустим в частта, с която се претендират суми за дялово разпределение, тъй като ищецът претендирал чужди права. Посочва, че срокът на договора за избор на ФДР е изтекъл много преди процесния период. Не били представени договори между ищеца и ФДР, които да посочват на какво основание са формирани претендираните суми. Поддържа, че сумите не са доказани както по основание, така и по размер. Посочва, че по делото не се установява, че е налице облигационна връзка между страните. Поддържа, че искът е неоснователен и в частта относно претендираната лихва, тъй като по делото не се установявало, че процесните фактури са публикувани съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен по отношение на ответника М. ИВ. Ч.. Претендира направените по делото разноски.

Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 27592/2019 г. по описа на СРС, 157 състав. По заявление от 17.05.2019 г., подадено от “Т.С.” АД е издадена заповед за изпълнение на парично, с която е разпоредено на М. ИВ. Ч. да заплати сумата 571,65 лева - главница за доставена топлинна енергия за периода от м. 01.05.2016-30.04.2018 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ****, абонатен № 190281, ведно със законна лихва за периода от 17.05.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 78,71 лева за периода от 14.09.201702.05.2019 г., мораторна лихва в размер на 4,40 лева за периода от 30.6.2016 – 02.05.2019 г. и 50 лева – разноски по делото, от които 16,67 лева – държавна такса и 33,33 лева – възнаграждение за юрисконсулт. . В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е подал е възражение срещу заповедта, в което изрично признава, че държи сумата от 424,62 лева – главница за топлинна енергия за отоплителен сезон – 2016/2017 г., определена като 4/6 от 636,93 лева по изравнителна сметка от ФДР и обща фактура № 0081930980/31.07.2017 г.

Заявява, че оспорва дължимостта на сумата от 147,03 лева – начислена за топлинна енергия за периода от 01.05.2017-30.04.2018 г., като твърди, че тази 5 сума е платена преди завеждане на заявлението. Оспорва и сумите от 78,71 лева, както и 24,64 лева – главница и 4,40 лева – лихва – начислени за услуга дялово разпределение. В изпълнение на указанията по чл. 415 от ГПК заявителят е предявил иск в законоустановения срок.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, приети са и заключения на съдебно-техническа и съдебно – счетоводна експертиза, от които се установява следното:

Като доказателство по делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди, приети с Решение по т. 1 от Протокол № 53/28.03.2013 г. на Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД и са одобрени с Решение ОУ – 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР. Според клаузите на тези общи условия купувачите е следвало да заплащат топлинната енергия, стойността на която се формира въз основа на определения за него дял за имота за консумираната енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена. Посочено е, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки се изготвя обща сметка. Посочено е, че купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия /прогнозни или изравнителни/ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.