Определение № 288 от 03.05.2023, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 288 гр. Габрово, 03.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20234200500155 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез юрисконсулт Г. Стойчева- Кръстева, против разпореждане постановено по ч. гр. д. № 37/2023 г. от Тревненския районен съд, с което се отхвърля заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в частта за законната лихвата в размер на 220,83 лв., дължима от 03.03.2021 г., датата на предсрочната изискуемост до 27.02.2023 г.

Твърди се, че съдът неправилно е обосновал отказът си да уважи искането на дружеството, обективирано в подаденото заявление за присъждане на законна лихва в размер на 220,85 лв. Позовава се на ТР № 3/2017 г. за дължимостта на законната лихва.

Присъждането на законна лихва било законна последица от уважаване на главния иск, като размера й подлежи на установяване в изпълнителното производство. Моли да се отмени обжалваното разпореждане и да се постанови издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника М. Т. Д.. Претендира и да бъдат присъдени направените поделото разноски- държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след като обсъди доводите на страната и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника М. Т. Д., за сумата от 7307,52 лв. от които: неплатена главница в размер на 2776,80 лв.; неплатено договорно възнаграждение в размер на 988,38 лв., дължимо за периода 25.03.2020-03.03.2021 г.; неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга Фаст в размер на 780,00 лв., неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 2541,49 лв., лихва за забава в размер на 220,85 лв., дължима от 03.03.2021 г. – датата на предсрочната изискуемост до 27.02.2023 г., законна лихва от датата на подаване на 1 заявлението до изплащане на вземането, като за периода 13.03.2020г. -13.07.2020г. не била начислявана законна лихва с оглед разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИППП.

Вземането произхожда от Договор за потребителски кредит № 30041061653 от 03.12.2019 г.

С обжалваното разпореждане заповедният съд приел, че клаузите в договор за потребителски кредит №30041061653/03.12.2019 г. и Общи условия към него за заплащане на допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 2541,49 лв., предоставяща получаване на право длъжникът да променя погасителния си план при изпълнение на съответни специфични изисквания, противоречат на добрите нрави, поради нарушаване принципа за еквивалентност на насрещните престации, тъй като размерът на отпуснатия кредит с договора е в размер на 3000,00 лв., а таксата за допълнителната услуга „Флекси“ е в размер на 2850,00 лв., т.е. таксата „Флекси“е 95% от отпуснатия кредит. На това основание клаузите в договора и Общите условия към него за заплащане на тази допълнителна услуга са нищожни. Предвид горното е отхвърлил заявлението в частта относно искането за присъждане на допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 780,00 лв. и допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 2 541,49 лв. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е посочено от кои суми е образувана главница, върху която е изчислена лихвата за забава, е възможно в нея да е включена и сумата за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, поради което заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е отхвърлено и в частта относно искането за присъждане на лихва за забава за периода 03.03.2021 г. – 27.02.2023 г. в размер на 220,85 лв.

В заявлението за издаване на заповед по реда на чл. 410 ГПК заявителят не е изложил твърдения за това върху каква част от парично вземане, формирано като сбор от главница, договорна лихва и възнаграждение за закупени услуги Фаст и Флекси се начисляват претендираната мораторна законна лихва, поради което настоящият състав намира, че е налице неяснота относно начина на формиране размера й. Следва да се има предвид и че част от главното вземане, върху чиито размер вероятно са формирани претенциите за лихви произтича от неравноправни клаузи, а съдът в настоящото производство няма правомощия да преизчислява законната лихва при отхвърляне на част от заявлението. Поради изложеното жалбата е неоснователна. Изложените доводи от страна на жалбоподателя са неоснователни предвид възприетата от настоящия съдебен състав липса на конкретизация на вземанията, включени при формиране на главния дълг.

Доколкото крайните изводи на заповедния съд съвпадат с тези на настоящата инстанция, то обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 65 от 28.02.2023 г. постановено по ч.гр.д. № 37/2023 г. по описа на Районен съд- Трявна в обжалваната му част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3