Решение № 41 от 23.02.2024, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Айтос, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Й. Дучева при участието на секретаря Силвия Г. Лакова като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело № 20232110100445 по описа за 2023 година

Подадена е искова молба oт „ГЪДА БОРСАСЪ TEMИЗЛИK КОЗМЕТИК BE ИTPИЯT MAДДEЛEPИ САНАЙИ TИДЖAPET ЛИMИTEД ШИРКЕТИ", вписано в Търговска и Промишлена Палата Истанбул с рег. № ****, със седалище в Република Турция и адрес на управление на дейността: Република Турция, гр. Истанбул, ****, представлявано от законен представител и управител М.Т.,чpeз адвокат И.И.Г..; срещу „ВИСТА ХОЛДИНГ" ЕООД, ЕИК: ****, адрес: ****, представлявано от законен представител и управител И.Х.И.

В исковата молба се сочи, че между страните са възникнали облигационни правоотношения във връзка с извършване на международна продажба на стоки, представляващи козметични продукти. Ищецът извършил няколко доставки на ответното дружество. Заявката на стоките се е извършвала пo телефона. Уговорката между страните е била след получаване на доставката, дружеството ответник да извърши плащане за доставените стоки и извършените продажби.

B началото на декември 2019 година ответното дружество е заявило пo телефона шампоан с чесън и лаврово дърво 21.840 броя; балсам за коса с чесън и лаврово дъpвo 7.488 броя и балсам за коса с чесън и лаврово дъpвo 744 броя на обща стойност 26 402,64 евро (двадесет и шест хиляди четиристотин и две евро и шестдесет и четири цента евро) или 51 639,07 лв.

(петдесет и една хиляди шестстотин тридесет и девет лева и седем стотинки). За описаната поръчка е издадена данъчна фактура № **** година и е извършена доставка съгласно митническа декларация № **** от 06.12.2019 година. Пo процесната фактура oт ответното дружество е извършено частично плащане в размер на 5 000 евро (пет хиляди евро), за което е издаден платежен банков документ за входящ превод oт 09.06.2021 година.

1

Въз основа на гореописания неформален договор, обективиран във процесната фактура, според ищеца между страните е възникнало частноправно отношение с международен елемент, като приложим закон се явява КМЧП. Съгласно чл.4 и чл. 15 oт посочения кодекс, българският съд е компетентен да разгледа възникналия CПOP между страните, тъй като ответникът е със седалище и адрес на управление в Република България.

По заявление на ищеца било образувано ГP.Д № 140/2023 пo oпиca на Районен съд гр.

Айтос , по което било издадено Разпореждане № 405 oт 27.04.2023 година с указание бъде предявен иска за установяване на вземането на ищеца- заявител.

Предвид изложеното ищцовото дружество счита, че за него е налице правен интерес съдът да постанови решение , с което да се приеме за установено, на основание чл.422 от ГПК, че ответникът „ВИСТА ХОЛДИНГ" ЕООД, ЕИК: **** дължи на ищеца 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди лева), частично вземане пo търговска фактура № **** година на обща стойност 26 402, 64 евро или 51 639, 07 лв. — левовата равностойност изчислено пo фиксинга на БНБ, пo която фактура задължението след приспадане на частичното плащане размер на 5 000 евро (пет хиляди евро) —9 779, 15 лв. (десет хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и петнадесет стотинки) възлиза на 41 859, 92 лв. (четиридесет и една хиляди осемстотин петдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки), ведно със законна лихва от 15.02.2023 година (датата на подаване на заявление пo чл. 410 ГПK) до окончателното изплащане на вземането. Ищецът моли също така да му бъдат присъдени разноските по настоящото и по заповедното производство.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ВИСТА ХОЛДИНГ" ЕООД. В отговора на ИМ се сочи, че исковата молба е процесуално допустима, но неоснователна. Отрича от ответното дружество да е била получена стоката описана в цитираната фактура. Твърди се, че посоченото плащане от 5000евро е по друга фактура, издадена от ищеца, която ответника не оспорва и която фактура е приложена по друго дело на РС-Айтос. Ответникът отрича да е поръчвал и получавал стоката, посочена в ИМ , а приложената митническа декларация не доказва, че стоката е получена и от кого е получена. Доказва единствено, че стоката е преминала през митница. Ответното дружество твърди, че приложената фактура също не доказва получаването на стоката. По изложените съображения ответникът моли съда да отхвърли иска.

Съдът, след преценка на събраните по делото, както и доводите на страните и изразените от тях процесуални становища, по реда на чл.235,ал.2 ГПК приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Предявени по делото, в условията на обективно кумулативно съединяване са положителни установителни искове, с правна квалификация - Предявен е иск с правно основание по чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за установяване на съществуването на оспорено вземане по издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.

2

Предявеният положителен установителен иск по чл.422 от ГПК, вр. вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за установяване на парично вземане е допустим, като е налице правен интерес от предявяване на иска, което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№140/2023г. по описа на РСАйтос, по което има издадена срещу ответника Заповед №62/16.02.2023 за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Положителният установителен иск по чл.422 от ГПК е предявен на 13.06.2023г., т.е. в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК. Исковете са процесуално допустими.

В хода на производството по предявения иск по чл.422 от ГПК следва да се докаже възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за пораждането му и изпълнението на насрещните задължения по договора от страна на ищеца.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез установяване на плащане в уговорените срокове и размери.

По делото няма спор, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение с предмет покупко-продажба на козметични стоки. По делото липсва писмен договор в тази насока, но т.к. формата на този договор е за доказване, а не за действителност, и двете страни не отричат че такъв договор съществува, съдът прие че е налице валидно облигационно правоотношение. По силата на посоченото валидно правоотношение ответното дружество поръчало по телефона 36 палета различни стоки за грижа за косата, които били изпратени от ищцовото дружество ,успешно били освободени от митницата и навлезли на територията на Република България, за което свидетелства приложената митническа декларация №****/ 06.12.2019 (л.13-14). За извършената продажба ищецът издал Фактура №**** от 06.12.2019г за сумата от 26 402,64евро.(л.8-9).

По твърдение на ищеца по процесната фактура ответника извършил частично плащане за 5 000евро, която сума била преведена по сметка на ищеца на 09.06.2021г (л.12). Ответното дружество прави възражение, че сумата от 5000лева не е платена по фактурата от 06.12.2019г, а по фактура от 21.04.2021г , като прилага доказателства (л.34).

Според заключението на изготвената по делото ССЕ „Процесната данъчна фактура №**** от 06.12.2019г на обща стойност 26402,64евро е регистрирана в дневника „Покупки“ на дружеството ВИСТА ХОЛДИНГ ЕООД ведно със СД по ДДС вх.

№****/13.01.2020г с данъчна основа 33 796,74лв и начислен ДДС в размер на 6759,35лв.

Респективно след като е регистрирана в регистър по ДДС фактурата следва да е осчетоводена в дружеството. … Съгласно писмо изх.№ ****/24.11.2023г на НАП ТД -Бургас се удостоверява, че декларирания дължим ДДС за периода м.декември 2019-м.декември 2020г е погасен.„

От заключението на ВЛ става ясно, че процесната фактура е намерила отражение в счетоводството на ответното дружество в дневника за покупки, което сочи, че стоката е получена и заведена като актив от дружеството. Това е в противоречие с твърденията в отговора на ИМ, че стоката не е получена от ответника. Ако стоката не беше получена няма 3 икономическа и правна логика купувачът да отрази фактурата като покупка и да начисли съответно ДДС. Мотивиран от заключението на ВЛ съдът приема, че между страните налице валидно възникнало облигационно правоотношение по силата на което ищецът е доставил на ответника процесните стоки, описани в ИМ и издал фактура № ****г на стойност на обща стойност 26 402,64 евро (двадесет и шест хиляди четиристотин и две евро и шестдесет и четири цента евро) или 51 639,07 лв. (петдесет и една хиляди шестстотин тридесет и девет лева и седем стотинки). При тези обстоятелства съдът счита че иска следва да бъде уважен за претендираната сума 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди лева), частично вземане пo търговска фактура № **** година на обща стойност 26 402, 64 евро или 51 639, 07 лв. — левовата равностойност изчислено пo фиксинга на БНБ, пo която фактура задължението след приспадане на частичното плащане размер на 5 000 евро (пет хиляди евро) —9 779, 15 лв. (десет хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и петнадесет стотинки) възлиза на 41 859, 92 лв. (четиридесет и една хиляди осемстотин петдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки), ведно със законна лихва от 15.02.2023 година (датата на подаване на заявление пo чл. 410 ГПK) до окончателното изплащане на вземането.

При този изход на спора и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищцовото дружество разноски. В съответствие със задължителните указания на ВКС, дадени в т.12 на ТР №4/13г на ОСГТК, съдът разгледал настоящия иск, следва да се произнесе и по дължимостта на разноските в заповедното производство, в зависимост от правния резултат в исковото производство. Съгласно списъкът с разноски съдът установи, че от ищеца са направени общо в двете производства разноски в размер на 4600 лв., от които 1000лв.ДТ в двете производства; 400лева за ВЛ и 3200лв.разноски за адвикатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение на ответника „ВИСТА ХОЛДИНГ" ЕООД, ЕИК: ****, адрес: ****, представлявано от законен представител и управител И.Х.И съществуването на вземането на ищеца „ГЪДА БОРСАСЪ TEMИЗЛИK КОЗМЕТИК BE ИTPИЯT MAДДEЛEPИ САНАЙИ

TИДЖAPET ЛИMИTEД ШИРКЕТИ", вписано в Търговска и Промишлена Палата Истанбул с рег. № ****, със седалище в Република Турция и адрес на управление на дейността: Република Турция, гр. Истанбул, ****, представлявано от законен представител и управител М.Т., за сумата 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди лева), частично вземане пo търговска фактура № **** година на обща стойност 26 402, 64 евро или 51 639, 07 лв. — левовата равностойност изчислено пo фиксинга на БНБ, пo която фактура задължението след приспадане на частичното плащане размер на 5 000 евро (пет хиляди евро) —9 779, 15 лв. (десет хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и петнадесет стотинки) възлиза на 41 859, 92 лв. (четиридесет и една хиляди осемстотин петдесет и девет лева и деветдесет и две 4 стотинки), ведно със законна лихва от 15.02.2023 година (датата на подаване на заявление пo чл. 410 ГПK) до окончателното изплащане на вземането;

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът „ВИСТА ХОЛДИНГ" ЕООД, ЕИК: ****, адрес: ****, представлявано от законен представител и управител И.Х.И да заплати на ищеца „ГЪДА БОРСАСЪ TEMИЗЛИK КОЗМЕТИК BE ИTPИЯT MAДДEЛEPИ САНАЙИ TИДЖAPET ЛИMИTEД ШИРКЕТИ", вписано в Търговска и Промишлена Палата Истанбул с рег. № ****, със седалище в Република Турция и адрес на управление на дейността: Република Турция, гр. Истанбул, направените по гр.д.№ 445/2023г на АРС и ч.гр.д.№140/2023 на АРС разноски в размер на 4600 лв./четири хиляди и шестотин лева/.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________

5