Решение № 3920 от 06.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3920 гр. Варна, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Веселина Д. Г.а като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20233110109256 по описа за 2023 година

Ищцовото дружество „А.П.С. Б. Б.“ ЕООД сочи, че с разпореждането, получено на 04.04.2023г. са уведомени, че издаденото по заповед за изпълнение на парично задължение съобщението до длъжника Д. М. Б. е връчено при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и в законоустановения срок упражнява правото си да предяви иск, с който да се признае за установено по отношение на ответника Д. М. Б., че същият дължи на ТД, вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№4486/2023г. по описа на РС - Варна, и издадената заповед за изпълнение на парично задължение.

Твърди се, че на 28.10.2016г. ответницата, е сключила договор за кредит №753216 с „Кредисимо“, по силата на който е получила сумата от 1 1800лв., срещу което се съгласила да върне 18 броя вноски по 117,65лв. в срок до 30.04.2018г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащо погасителен план, неразделна част към Договора за кредит.

Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24%, както и годишен процент на разходите в размер на 50%. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021г. „Кредисимо" АД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „А.П.С. Б. Б." ЕООД. От представения с настоящата искова молба Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 02.03.2021г. между „Кредисимо" ЕАД и „Ай Тръст" ЕООД като цедент и „А.П.С. Б. Б." ЕООД, като цесионер се установява, че страните са постигнали договореност цедента да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено, че се 1 индивидуализират в Приложение №1 към дата 23.02.2021г., неразделна част от договора. С Приложение №1. към описания по-горе договор, „Кредисимо" ЕАД и „Ай Тръст" ЕООД е прехвърлил на цесионера „А.П.С. Б. Б." ЕООД.

Видно от представената извадка от Приложение №1 вземането на „Кредисимо" ЕАД и „Ай Тръст" ЕООД към ответника по гореописания договор за кредит №753216 е прехвърлено на „А.П.С. Б. Б." ЕООД, за сумата от 2467.38лв. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021г. „Кредисимо" АД, като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „А.П.С.

Б. Б." ЕООД. Твърди, че длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 01.04.2021г. От представения с исковата молба Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 02.03.2021г. между „Кредисимо" ЕАД и „Ай Тръст" ЕООД, като цедент и „А.П.С. Б. Б.“ ЕООД, като цесионер се установява, че страните са постигнали договореност, цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено, че се индивидуализират в Приложение №1 към дата 23.02.2021г., неразделна част от договора. С Приложение №1. към описания по-горе договор, „Кредисимо" ЕАД и „Ай Тръст" ЕООД е прехвърлил на цесионера „А.П.С. Б. Б." ЕООД. Видно от представената извадка от Приложение №1 вземането на „Кредисимо" ЕАД и „Ай Тръст" ЕООД към ответника по гореописания договор за кредит №753216 е прехвърлено на „А.П.С. Б. Б." ЕООД, за сумата от 2467.38лв.

Моли се, ако се приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то да се счита за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита и задължението все още не е погасено.

Моли се, съдът да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца парично вземане, присъдено по ч.гр.д.№4486/2023г., а именно сумата в общ размер от 2467.38лв., формирана както следва: главница в размер на 1714.21лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 285.84лв. за периода от 30.11.2016г. до 31.03.2017г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 467.33лв. за период от 30.11.2016г. до 30.04.2018г; както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендират се и сторените по исковото и заповедното производства разноски.

Ответницата в срока по чл.131 от ГПК е подала отговор, чрез назначения особен представител адв.Т.П., в който оспорва всички твърдения в исковата молба относно задължението, както и дължимоста на главницата и законната лихва в посочените размери. Счита, че ищецът не притежава активна процесуална легитимация и респективно е страна по недействителен договор за потребителски кредит, поради което липсва активна материално правна легитимация да реализира правата на кредитор по събиране на вземането.

Твърди, че няма представени доказателства, че длъжникът е уведомен за цесията, включително и за твърдяното от ищеца връчване по електронна поща.

2

В представения по делото договор за потребителски кредит от 28.10.2016г. са посочени адрес и телефонен номер за кореспонденция с длъжника, но не се установява уведомление за цесия да е изпращано на посочения адрес или ответницата да е търсена и уведомявана за него по телефона. По делото въобще липсва заявление от Д.Б. с искане за отпускане на кредит и с посочване на адрес, телефон или имейл за връзка с нея, за да се приеме, че същата действително е титуляр на посочената в неподписания от нея Договор за потребителски кредит електронна поща. Относно искането на ищеца да се приеме, че уведомлението е извършено с исковата молба, посочва, че прехвърлянето на вземането поражда действие спрямо длъжника, ако последният е уведомен за цесията с изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера уведомление, достигнало до него. Като в качеството си на назначен особен представител, не може да доведе до знанието на ответника всички относими към спорното право факти, включително да го уведоми за извършената цесия. Поради което, счита, че не е налице надлежно връчване на уведомлението за извършената цесия, тя все още не е произвела действието си спрямо ответника. Връчването на исковата молба при условията на чл.47 от ГПК, не може да санира проявеното от страна на кредитора поведение, явяващо се в противоречие с принципите на добросъвестно упражняване на правата, предшестващо подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. С оглед на това, счита, че към настоящия момент ищцовото дружество не се явява кредитор на ответника.

Сочи, че не е представено, упоменатото в договора за продажба и цесия на вземания с дата 02.03.2021г. - Приложение №1, неразделна част от договора, с оглед на което не става ясно кои точно вземания са прехвърлени от цедента на цесионера и дали към същите спадат и вземанията на „Кредисимо" АД към Д.Б., и в конкретните визирани размери. Счита, че за да се породи правно действие, в договора за цесия вземанията следва да бъдат конкретизирани в достатъчна степен, а именно: страни, основание, размер, изискуемост, което липсва. Твърди, че прехвърлянето на вземането не е породило действия спрямо ответницата, тъй като прехвърленото вземане не е извършено в нотариална форма. Прави възражение, че договорът за цесия от 02.03.2021г., Приложение 1 са нищожни на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, поради липса на предмет и липса на основание, тъй като вземането предмет на цесията не съществува и не е налице извършено плащане по договора за цесия. Оспорва сключването на договор за предоставяне на потребителски кредит №753216 на 28.10.2016г., предвид че не се установява по категоричен начин, че Д.Б. е сключила с „Кредисимо" АД процесния договор. Сочи, че видно от представения, като доказателство договор, същия не е подписан от кредитополучателя. Д.Б., липсва и представено заявление, попълнено и подписано от нея, с което тя първоначално е поискала от „Кредисимо" АД да и бъде предоставен потребителски кредит, както и където да е посочила размера на искания кредит и начина по който да й бъде преведен. Като лиипсват доказателства такова заявление да е било разглеждано и одобрявано от страна на кредитора, както и кога и по какъв начин „Кредисимо" АД е превело в полза на ответницата уговорената заемна сума от 1800лв., за да възникне задължението да върне същата на своя кредитор при условията, визирани в Приложение №1 към договора. Твърди, че не са представени надлежни доказателства, които да удостоверяват колко погасителни вноски е заплатила 3 ответницата и колко е останало да дължи, както и че сумата от 1800лв. е действително усвоена от ответника. Представения по делото стандартен Европейски формуляр, при предоставяне на пред договорната информация на кредитополучателя не е посочено задължението му да заплаща такса „гарант", както и нейния размер. Такъв не е посочен и в договора за кредит, въпреки че е посочено изискване за предоставяне на обезпечение чрез договор за предоставяне Счита, че с не посочването на това плащане на „такса гарант", като разход по кредита в стандартния европейски формуляр, се заобикаля чл.19 от ЗПК. Твърди, че в договора за кредит не е отразена действителната „обща сума, дължима от потребителя". При включването на таксата гарант като разход, ГПР който е определен в договора за кредит на 50% ще надхвърли максимално допустимия петкратен размер на законната лихва и това прави договора нищожен. Сочи, че е нищожна клаузата на сключения договор, по силата на който кредитополучателят се е задължил да заплаща възнаградителна лихва в размер на 41,24%. Съгласно чл.9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави. Счита, че определената лихва надхвърля значително размера на законната такава за времето на сключване на договора, поради което клаузата противоречи на добрите нрави и е нищожна. Твърди, че от направена справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че "Ай Тръст" ЕООД и "Кредисимо" ЕАД се явяват свързани лица по смисъла на §1, т.5 от ДР на ТЗ, тъй като едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД е "Кредисимо" ЕАД. Така чрез формално незабранени от закона средства - обезпечаване на задълженията на кредитополучателя от свързано с кредитора лице, чийто капитал е 100% собствен на същия този кредитор, е нарушено изискването за добросъвестност, тъй като е постигнато заобикаляне на нормата на чл.19, ал.1 ЗПК, установяваща формирането на ГПР. Счита, че клаузата за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство е неравноправна, не е уговорена индивидуално, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на потребителя и търговеца поръчител. Посочва, че Договора за предоставяне на поръчителство от 28.10.2016г. изначално е лишен от основание , тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга, като договора за поръчителство е нищожен по тези причини. Твърди, че договорът за кредит попада в хипотезата на чл.111, б.„в" ЗЗД, като въз основа на това, задължението е погасено по давност. Искът относно акцесорното вземане за мораторна лихва също се явява неоснователен, доколкото не се доказва по безспорен и категоричен начин прехвърлянето на сумата уговорена в договора за потребителски кредит, респективно дължимостта й. По изложените съображения моли да се отхвърли изцяло предявения иск.

Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание чл.422 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.