Определение № 2027 от 07.08.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2027 гр. Бургас, 07.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно частно гражданско дело № 20242100501158 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ АД, представлявано от изпълнителния си директор Зорница Банкина чрез процесуален представител юрисконсулт Нели Атанасова, срещу Разпореждане №7264 от 03.07.2024 г., постановено по ч.гр.д. №4310/2024 г. по Районен съд- Бургас. С обжалвания съдебен акт е отхвърлено заявлението на настоящия жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. Н. Т. в качеството му на длъжник за вземания по договор за потребителски кредит №2644940, сключен с „Кредисимо“ ЕАД, както следва: сумата от 416.25 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 10.12.2022 г. до 10.10.2023 г., както и сумата от 359.51 лв., представляваща мораторна лихва, считано от 11.12.2022 г. до датата на подаване на заявлението- 27.06.2024 г. В частната жалба е застъпено становище за неправилност на първоинстанционното разпореждане.

Навежда се, че потребителят, заемател доброволно е изявил желание кредитът да бъде обезпечен с лично обезпечение- поръчителство на трето лице- „Ай Тръст“ ООД, което да отговоря солидарно заедно с него за задълженията, произтичащи от договора. Предвид доброволността на направения избор жалбоподателят счита, че уговорката, уредена в чл. 4 от договора, не е неравноправна. По отношение на възнаграждението на поръчителя, което първоинстанционният съд е приел, че така уговорено заобикаля закона и води до неоснователно обогатяване на кредитодателя, частният 1 жалбоподател изразява становище за неправилност на този извод.

Излага, че доколкото такова възнаграждение е дължимо единствено при евентуално длъжниково неизпълнение, то уговорката не води до неравновесие между правата на потребителя и поръчителя. Застъпва становище за неправилност на извода на съда, че поръчителството е следвало да бъде включено при изчисление на ГПР щом е приел клаузата, уговаряща възнаграждение на същия за нищожна. Смята, че недействителните клаузи не могат да доведат до пълна нищожност на договора за кредит. При тези съображения моли разпореждането да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд със задължителни указания за издаване на заповед за изпълнение за процесните суми.

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че частната жалба е редовна, като отговаряща на изискванията по чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, и допустима- подадена в законоустановения едноседмичен срок по чл.

275, ал. 1 ГПК, от лице, което има правен интерес и срещу акт, подлежащ на обжалване по 413, ал. 2 ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, а така постановеното разпореждане е правилно и законосъобразно, като съдът споделя мотивите, изложени от първоинстанционния съд като препраща към тях на основание чл. 275, ал. 4 вр. чл. 272 ГПК.

Съображенията за крайния извод на съда са следните.

Първоинстанционото производство е образувано по подадено заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството на цесионер на вземане на „Ай тръст“ ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство, в изпълнение на задълженията по който последният е погасил задължението на С. Н. Т. по договор за потребителски кредит №2644940/26.09.2022 г. към „Кредисимо“ ЕАД, възлизащо на: 1977.38 лв.- главница; 416.25 лв.- възнаградителна лихва; 359.51 лв.- мораторна лихва за забава. За да се произнесе по заявлението първоинстанционният съд е изследвал обстоятелството, че вземането произтича от сключен между „Кредисимо“ ЕАД с длъжника Т. договор за потребителски кредит и законосъобразно е извършил проверка за наличието на неравноправни клаузи в същия.

След извършена проверка РС- Бургас е издал заповед за изпълнение за претендирата неплатена главница по договора в размер на 1977.38 лв., като за сумите от 416.25 лв.- възнаградителна лихва и 359.51 лв.- мораторна лихва за забава, е отхвърлил заявлението. Приел е договорът за потребителски кредит за изначално недействителен 2

(нищожен), поради което потребителят дължи връщане на сума в размер на чистата стойност на кредита. Изводът на първоинстанционният съд е правилен и се споделя от настоящата съдебна инстанция.

Видно от представеното от заявителя Приложение № 1, неразделна част към договор за потребителски кредит №2644940/26.09.2022 г. общият размер на предоставения заем е 2116.64 лв., от които 2000 лв.- главница и 116.64 лв.- размер на застрахователна премия, със срок на погасяване 10.10.2023 г., на 12 месечни вноски. Годишният процент на разходите по кредита е посочен като абсолютна стойност от 48.21 % без да са посочени отделните му компоненти, като по този начин само формално е изпълнено законовото изискване, уредено в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Така определен същият не надвишава законовия максимум, установен в чл. 19, ал. 4 ЗПК от петкратния размер на законната лихва, определена с ПМС.

Съгласно Общите условия към договора потребителят получава приоритетно обслужване по оценка на своята кредитоспособност и одобряване на заявлението в случай, че предостави обезпечение. В ОУ са уговорени възможните им видове- предоставяне на кредитодателя на банкова гаранция или чрез поръчителство на одобрено от „Кредисимо“ ЕАД лице. Потребителят Т. е избрал опция за сключване на договор за потребителски кредит с предоставяне на обезпечение на кредитната институция. На датата на сключване на договора за потребителски кредит, 26.09.2022 г., са сключени два взаимосвързани договори, а именно: договор за поръчителство между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, както и договор за предоставяне на поръчителство между „Ай тръст“ ЕООД и С. Н. Т.. Съобразно чл. 8, ал. 1 вр. с Приложение №1 към договора за предоставяне на поръчителство е уговорено възнаграждение за поръчителя „Ай тръст“ ЕООД в размер на 1633.49 лв., дължимо за целия период на действие на договора за кредит, като същото е уредено като платимо на 12 месечни вноски. В чл. 8, ал. 4 от договора е уредено, че потребителят (главен длъжник) може да избере начин за изпълнение на задължението си по договора за предоставяне на поръчителство, като плаща по банкова сметка на поръчителя или по банкова сметка на „Кредисимо“ АД, или по начините, установени в договора за потребителски кредит. В ал. 5 на същата договорна разпоредба е уредено, че „Кредисимо“ ЕАД е овластено да получава изпълнение вместо „Ай Тръст“ ЕООД на задължението по договора.

3

При извършена служебна справка в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на дружествотопоръчител „Ай Тръст“ ЕООД е „Кредисимо“ ЕАД.

Анализирайки взаимообусловеността между одобрението от страна „Кредисимо“ ЕАД на заявлението на потребителя за предостъпване на заемна сума в горепосочения размер и сключването на договор за потребителски кредит, както и предоставянето на поръчителство от свързано с кредитодателя дружество в лицето на „Ай Тръст“ ЕООД, настоящият съдебен състав приема, че макар да са налице отделни договорни правоотношения, то е налице конструкция, водеща до заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т.

1 вр. §1, т. 1 ДР ЗПК. Уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство представлява разход, свързан с договора за кредит (т.нар. косвен разход). Неоснователно се явява наведеното в частната жалба твърдение, че предоставянето на обезпечение не представлява задължително условие за сключване на договора за потребителски кредит, тъй като сключването на трите договора в един и същи ден, при задължително условие поръчителят да бъде одобрено от кредитодателя лице, както и наличието на свързаност между последните, води до обратния извод. При тази съвкупност от установени обстоятелства се налага еднозначния извод, че възнаграждението за поръчител е следвало да бъде включен в ГПР.

С Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 по поставените втори и трети въпрос СЕС е приел, че за да се даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на ГПР да бъдат включени всички разходи следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички такива, лишава потребителя от преценка за обхвата на своето задължение, както и непосочването въобще на този процент. В чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е уредена недействителност на договора при непосочване на ГПР. Предвид тълкуването, дадено с Решение на СЕС по дело С-714/22, че и неточно посочване на ГПР се приравнява на липса на такъв, то в настоящия случай следва да се приеме, че договорът за потребителски кредит е недействителен. Санкцията за неспазване на императивното изискване се изразява в лишаване на кредитора от правото му да получи уговорените лихви и разноски, т.е. потребителят дължи единствено чистата стойност на кредита.

При извод за изначална на договора за потребителски кредит и съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 ЗЗД се извежда, че 4 предоставеното поръчителство обезпечава единствено размера на чистата стойност по него. С оглед факта, че предмет на договор за цесия по чл. 99 ЗЗД могат да бъдат само действителни притезателни права (в този случай вземания по договор за потребителски кредит), то е правилно първоинстанционният съд е упражнил правомощието си по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК и е отхвърлил заявлението на цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в частта относно вземанията за договорна лихва и мораторна лихва по договора за потребителски кредит поради противоречие на искането със закона.

Воден от гореизложеното съдебният състав намира частната жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за неоснователна, а разпореждането на районния съд за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Окръжен съд- Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №7264 от 03.07.2024 г., постановено по ч. гр. д. №4310/2024 г. по описа на Районен съдБургас в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5