Определение № 11 от 04.01.2024, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 815/2023
- Вид
- Определение № 11
- Подписан
- 04.01.2024
- В сила
- 04.01.2024
- Състав
- МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, ИГНАТ АСЕНОВ ТИМОФЕЕВ, ЛОРА РАНГЕЛОВА СТЕФАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11 гр. Перник, 04.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:
ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно частно гражданско дело № 20231700500815 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :
Образувано е по частна жалба от Н. З. М.,чрез адвокат А. А., срещу определение № 3951 от 30. 11. 2023г., постановено по гр. д. № 1163 / 2023г. по описа на Пернишкия районен съд, с което е оставена без уважение молба от същите с вх. № 24725 / 27.11.2023г. за изменение на Решение № 1164 / 17.11.2023г. в частта му за разноските. С нея се моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като на Н. З. М. му бъде присъдена сумата 725,01лв., представляваща направените от него разноски в производството пред Пернишкия районен съд.
Насрещната страна „Топлофикация-Перник“ АД гр. Перник, не е депозирала писмен отговор.
Пернишкият окръжен съд намира, че частната жалба се явява редовна.
Същата е подадена в срок от активнолегитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване на постановения съдебен акт, който подлежи на обжалване. Следователно същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
За да остави без уважение молбата на Н. З. М.,чрез адвокат А. А., да бъде изменено решение № 1164 от 17. 11. 2023г., постановено по делото, в 1 частта му за разноските, като на молителят /ищец/ му бъдат присъдени да бъде присъдени разноските в първоинстанционното производство, Пернишкият районен съд е приел, че действително искът на ищеца Н. М. е уважен, но в случая е налице хипотезата на чл. 78, ал.2 от ГПК тъй като ответникът е признал искът и с поведението си не е дал повод за завеждането на иска. Съдът е посочил, че по въпроса е налице противоречива съдебна практика на ВКС, като не е възприел съдебната практика на ВКС – Определение № 3252 / 27. 10. 2023г. по ч. гр. д. № 3618 / 2023г., с което е даден положителен отговор на въпроса за дължимостта на разноските.
Пернишкият районен съд се е позовал на противоположната съдебна практика - Определение № 365 от 23. 09. 2022г. на ВКС по ч. гр. д. № 3019/2022г., III г.о., Определение № 66 от 12. 02. 2018г. на ВКС по ч. гр. д. № 4770 /2017г., III г.о.,Определение № 75 / 21. 04. 2017г. по ч. гр. д. № 1371/2019г. на ВКС, ГК, I г.о., Определение № 95 от 22. 02. 2018г. на ВКС по ч. гр. д. № 510 /2018г., IV г.о., Определение № 318 от 25. 07. 2018г. на ВКС по ч. гр. д. № 42828 /2018г., III г.о. и др. Въз основа на нея е приел, че правото на принудително изпълнение на взискателя е погасено, въпреки наличието на изпълнителен лист, тъй като за период от повече от 10 години не са предприети изпълнителни действия по изпълнителното дело, поради което това право се е транформирало в естествено /без да се ползва от държавна принуда/ и длъжникът може да извърши единствено доброволно изпълнение.
Отбелязал е, че решението, с което е уважен предявения иск по чл. 124, ал.1 от ГПК формира именно сила на пресъдено нещо, че кредиторът не притежава право на принудително изпълнение, но това не рефлектира върху предпоставките по чл. 78, ал.2 ГПК.
Съдът е отбелязал, че ако механично се приложи разпоредбата на чл.
78, ал.1 от ГПК, то в по-добра позиция биха се поставили недобросъвестните длъжници, които са се възползвали от възможностите за забавяне на принудителното събиране на дълговете им и умишлено са увредили кредитора си, от колкото тези на добросъвестните и изрядни длъжници, а длъжникът не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, което е основанието за образуване на изпълнителното производство.
Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното определение, не е 2 нищожно и не е недопустимо.
По отношение правилността е законосъобразността на същото, намира следното :
Изпълнителният лист въз основа на който е образувано изпълнителното дело е издаден на 07. 01. 2013г., въз основа на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК.
С влязлото в сила решение на Пернишкия районен съд, по иска по чл.
124,ал.1 от ГПК, е установено, че правото на принудително изпълнение на „Топлофикация – Перник“ АД е погасено с изтичането на 5 годишна давност на 04. 01. 2022г, тъй като последното изпълнително действие – налагане на запор е поискано на 04. 01. 2017г. /л.54 от първоинстанционното дело/. След 04. 01. 2022г. „Тоаплофикация Перник“ АД не е предприела никакви действия по съществуващото и перемирано по силата на закона изпълнително дело, с които да застраши интересите на длъжника.
Следователно кредиторът - взискател с нищо не е застрашил интересите на Н. З. М. по изпълнителното дело, поради което не е дал повод за образуване на гр. д. № 03996 / 2023г. по описа на Пернишкия районен съд, а след предявяване на иска по чл. 439 от ГПК е направил признание за неговата основателност. При това положение е налице хипотезата на чл. 78, ал.2 от ГПК и ответникът не дължи разноски на ищеца, а напротив – ищецът дължи разноски на ответника.
Правният интерес на ищеца да предяви иска си е единствено възможността в някакъв бъдещ момент взискателят да поиска извършването на принудителни изпълнителни действия, което и е постигнато чрез формирането на сила на пресъдено нещо, с постановеното по делото решение.
Това обаче не означава, че на ищецът му се дължат разноски. В тази насока Пернишкият окръжен съд изцяло възприема аргументираните и обстойни мотиви на Пернишкия районен съд, както и цитираната от него съдебна практика на ВКС и КС, като не възприема доводите в частната жалба.
С оглед гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения Пернишкият окръжен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение № 3951 от 30. 11. 2023г., постановено по гр. д. № 1163 / 2023г. по описа на Пернишкия районен съд Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4