Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3409 от 03.06.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2102/2024
Вид
Решение № 3409
Подписан
03.06.2025
В сила
03.06.2025
Състав
Татяна Димитрова, Радина Калинова Калева, Румяна Милчева Найденова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3409 гр. София, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241100502102 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20108347 от 14.11.2023 г., постановено по гр. д. № 15985/2018 г. на СРС, 44 състав, е ОТХВЪРЛЕН предявеният от Й. И. И., ЕГН ********** срещу "Електрохолд Продажби" ЕАД, (с предходно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД ), ЕИК 175133827 отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 977,94 лв., представляваща начислена стойност на потребена електрическа енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Сердика“, ул. ****, с кл. № 300010303374, съгласно извършена корекция по издадена фактура № 0196281680/20.10.2016г. за периода от 20.07.2016г. до 17.10.2016г., въз основа на констативен протокол № 1015652/17.10.2016г.

В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба подава ищецът, с която оспорва решението като неправилно, немотивирано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и със събраните по делото доказателства. Въззивникът, счита, че ответникът не е изпълнил разпределената му доказателствена тежест, като не е представил доказателства и не е установил обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на погасителната давност, в какъвто смисъл изрично е изменен доклада по делото в открито съдебно заседание на 16.03.2023 год. след въведено възражение за изтекла погасителна давност от страна на ищеца.

Посочва, че в случая изтеклия давностен срок има процесуален характер и не следва да се смесва с института на погасителната давност. Оспорва по делото, противно на възприетото от първата инстанция, че е установено наличието на валидно облигационно правоотношение между страните.

Поддържа, че следва да се съобрази отмяната на разпоредбите на ПИКЕЕ с цитираните във 1 въззивната жалба решения на ВАС. Поддържа липсата на легитимация ответното дружество да начислява и да събира сумите. Оспорва основанието за извършване на корекцията доколкото нито е налице липсващо СТИ, нито е извършвана метрологична проверка, която да констатира, че СТИ не отчита правилно или изобщо не отчита. Позовава се на липсата на промяна в ОУ на ответното дружество относно начина и реда за уведомяване на потребителите за извършената корекция, както и че не е изпълнено изискването да се уведоми потребителя преди корекцията да е извършена и преизчисляването да е окончателно. Моли съда да отмени решението, като постанови ново, с което изцяло да уважи претенциите. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество е допустима и подлежи на разглеждане.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл.

266 от ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Установено е от фактическа страна следното.

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Й. И. И., ЕГН ********** срещу "Електрохолд Продажби" ЕАД, (с предходно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД ), ЕИК 175133827, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сума в размер от 977,94 лв., представляваща начислена стойност на потребена електрическа енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Сердика“, ул. ****, с кл. № 300010303374, съгласно извършена корекция по издадена фактура № 0196281680/20.10.2016г. за периода от 20.07.2016г. до 17.10.2016г., въз основа на констативен протокол № 1015652/17.10.2016г.

В исковата молба ищецът твърди, че между страните не съществува договорно правоотношение с предмет продажбата на електрическа енергия за процесния имот. Поради това посочва, че липсва основание за ангажиране отговорността му за неизпълнени задължения във връзка с потреблението на електрическа енергия за имота. Отделно от това, поддържа, че исковата сума е недължима, тъй като съставлява вземане по едностранно извършена от ответника корекция по сметки за разходваната електрическа енергия за минал период, за чието осъществяване твърди, че липсва законово основание, евентуално, че не е извършена по надлежния ред. Излага доводи за нищожност на разпоредбите от ПИКЕЕ и клаузите на Общите условия на ответника, уреждащи правото на крайния снабдител да коригира едностранно сметките на клиенти, които счита, че са в противоречие на норми от по-висок ранг. Поддържа, че не се установява виновно поведение от негова страна, изразяващо се в неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, което се намира извън границите на имота и достъп до него имат само служителите на електроразпределителното дружество. Твърди също, че не са установени нито реално разходваното количество електрическа енергия, нито периодът, през който отчитането й не е било правилно.

2

Навежда като допълнително основание за недължимост на оспореното вземане погасяването му по давност. С оглед изложеното ищецът поддържа да има правен интерес от търсената искова защита.

Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с изразено становище за неоснователност на предявения иск. Развива подробни аргументи в защита на тезата, че коригираната стойност на електрическа енергия за процесния имот е начислена надлежно, при осъществяване на нормативно признато право на корекция и в съответствие с уредената в ПИКЕЕ методика, поради констатирана промяна в схемата на свързване, довела до неизмерване на потреблението. Моли за отхвърляне на иска и претендира да му бъдат присъдени направените деловодни разноски.

Третото лице-помагач на ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България АД), ЕИК130277958 също оспорва иска като неоснователен, излагайки съображения в подкрепа на доводите на подпомаганата страна.

Постановеното по делото решение е валидно и допустимо. По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд намира следното:

В производството по предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК , ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а в тежест на ответника е доказването на фактите, от които произтича отричаното право. Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили - чл. 154 ГПК . За разпределението на доказателствената тежест е без значение каква процесуална роля заема страната, решаващо е каква правна последица страната претендира като настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми, а те сочат както правнорелевантните факти, така и спрямо кои лица възникват техните правни последици.

Следователно при предявен отрицателен установителен иск за недължимост на определена сума кредиторът (ответникът по иска) трябва да докаже факта, от който вземането произтича, а длъжникът (ищец по иска) възраженията си срещу вземането. Един и същи спор може да бъде повод било за положителен, било за отрицателен установителен иск, като разпределението на доказателствената тежест е едно и също, защото то зависи не от процесуалната роля на страните, а от отношението към спорното право. Затова не ищецът, а ответникът по отрицателен установителен иск трябва да докаже, че вземането е възникнало и съществува. (Решение № 240 от 15.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1438/2011 г., III г. о., Решение № 173 от 12.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 901/2009 г., I т. о., ТК и Решение № 22 от 27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5260/2013 г., II г. о., ГК)

Налице е валидно облигационно отношение между страните по делото. Неоснователни са възраженията на въззивника за липса на облигационно правоотношение между страните, доколкото твърденията не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Установява се, че ищецът е собственик на имот, находящ се в гр. София, на ж.к. „Сердика“, ул. ****, както и че е потребител на електроенергия за въпросния недвижим имот. За да са налице отношения на покупко-продажба на електрическа енергия за битови нужди не е необходимо да се сключи писмен договор, т.е. договорът е неформален. Правилно първоинстанционния съд е приел, че страните са обвързани от облигационно правоотношение.

Спорният по делото въпрос е свързан с обстоятелствата налице ли е правно основание за 3 крайния снабдител едностранно да коригира сметките за електрическа енергия в процесния имот за минал период, респ. наличието на предпоставките за извършване на едностранната корекция.

Приложен е по делото Констативен протокол № 1015652/17.10.2016г., съставен от служители на отдел „Нетехнически загуби“ при "Електрохолд Продажби" ЕАД, ЕИК 175133827 (с предходно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД) за извършена проверка на средството за търговско измерване на потреблението на електрическа енергия в процесния имот. Направено е присъединение без средство за търговско измерване, което е изпълнено от проводник, свързан в единия си край към една от фазите на стълб ниско напрежение, а в другия край влиза и захранва ел. инсталация на адреса. Осъществена промяна в схемата на свързване на измервателната система на електрическа енергия и консумираната през присъединението електрическа енергия не се отчита.

Извършилите проверката техници са премахнали присъединението и са възстановили схемата на свързване. Протоколът е подписан от съставилите го лица и от двама свидетели, представители на Федерация на потребителите, в чието присъствие е извършена проверката. Екземпляр от протокола е получен от служител на полицията, също подписал документа, с отбелязване, че констатациите от проверката са демонстрирани и пред него. Липсва положен подпис от името на потребителя, за когото в протокола е посочено, че е потърсен на адреса, за да присъства на проверката, но не е намерен.

В материалноправната разпоредба на чл. 98а, ал. 2 Закона за енергетиката през 2012 г. е създадена нова т. 6, съгласно която общите условия на крайния снабдител на електрическа енергия следва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 Закона за енергетиката. В нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ е предвидено създаването на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни. В алинея втора на чл. 83 ЗЕ е прието, че Правилата по ал. 1, т. 4 и 6 се приемат от комисията по предложение на енергийните предприятия и се публикуват от енергийните предприятия и комисията на интернет страниците им.

Следователно, за да възникне право да извърши корекция на сметка на потребителя, следва да са налице кумулативно двете предпоставки, предвидени в закона: 1) да са приети от КЕВР правила за измерване на количеството електрическа енергия, в които да са регламентирани принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия; и 2) в общите условия на крайния снабдител да е регламентиран ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка.