Решение № 274 от 13.10.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Бургас, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Георгиева С.ова

Членове:

Радослава Н. Маждракова

Красимира Т. Донева при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева в присъствието на прокурора Б. Люб. К. като разгледа докладваното от Петя Г. Георгиева С.ова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252100600172 по описа за 2025 година С Присъда № 1 от 16.01.2025 г., постановена по НОХД № 468/2024 г.

Районен съд, гр. Царево е признал подсъдимия Д. Н. Г., ЕГН ********** за виновен в това, че на 28.07.2024 г., в землището на гр. Царево, по улица „****та“, с посока на движение към ул. „Ц. п.“, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мазерати“, модел „Гибли“, с рег. № РВ *****НХ, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно – 1,47 /едно цяло и четиридесет и седем/ на хиляда, установено по надлежния ред посочен в чл. 1, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г., изм. и доп., бр. 81 от 2.10.2018 г. г., бр. 99 от 20.11.2020 г., в сила от 1.01.2021 г., бр. 81 от 26.09.2023 г./ - с химическо изследване, съгласно Протокол за повторна химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 474/27.08.2024 г. по описа на БНТЛ при ОД на МВР гр. Бургас – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което и 1 на основание чл. 343б, ал. 1 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 4 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го е осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, за изпитателен срок от три години.

На основание чл. 55, ал. 3 от НК, ЦРС не е наложил на подсъдимия полекото наказание „глоба“.

Със същата присъда, на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 36 и чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, ЦРС е лишил подс. Г. от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднал времето, през което Г. е бил лишен от това право по административен ред, считано от 28.07.2024 г.

С оглед осъдителната присъда, направените по делото разноски са възложени в тежест на подсъдимия, като подс. Г. е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР – Бургас сума в размер на 348,14 лева, представляваща направени в хода на досъдебното производство разноски.

С присъдата, РС – Царево на основание чл. 343б, ал. 5 от НК е отнел в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца Д. Н. Г., а именно: моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мазерати“, модел „Гибли“, с рег.

№ РВ ***** НХ и контактен ключ за същия автомобил, на съхранение в РУ на МВР – Царево.

По делото е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Д. Н. Г., чрез своя защитник – адв. С. Ч. от АК – Бургас, в която се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Иска се изменяването на присъдата , с намаляване срока на лишаването от правоуправление и отмяна на отнемането на превозното средство, собствено на подсъдимия.

Подсъдимият Д. Г. не се явява в съдебно заседание пред въззивния съд.

Защитникът му – адв. Ч. от АК – Бургас поддържа изцяло жалбата. На първо място отправя искане за намаляване на наложеното с присъдата наказание лишаване от правоуправление от 12 на 8 месеца. На второ място, моли за спиране на производството по отношение на отнемането на автомобила, с оглед изчакване произнасяне от Европейския съд.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас намира жалбата за 2 неоснователна, а постановената присъда – за правилна и законосъобразна, постановена в съответствие с материалния закон. В съответствие със закона първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и на основание чл. 343б, ал. 5 от НК е отнел в полза на държавата собствения на подсъдимия автомобил. Прокурорът от БОП счита, че няма основание тази разпоредба да не се прилага, тъй като към настоящия момент е в сила, не е обявена за противоконституционна, като в тази връзка все още няма произнасяне на Европейския съд. При определяне на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, според държавното обвинение, районният съд е взел предвид всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като е определил същото в размер на 12 месеца, който е правилен и законосъобразен, съответстващ на обществената опасност на деянието и дееца. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена изцяло.

Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на правилността на присъдата, в предмета и пределите по чл.313 и чл. 314 от НПК, намира за установеното следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна и в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, но не по посочените в нея основания.

Производството пред първата инстанция е проведено по реда на чл. 370 и сл. от НПК.

Делото е образувано пред Районен съд – Царево по внесен обвинителен акт против подсъдимия Г. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. При извършената въззивна проверка на невлязлата в сила присъда, настоящият съдебен състав установи, че постановеният съдебен акт страда от пороци, свързани с формирането на волята на решаващият съд по основните въпроси по чл. 301 от НПК, като тези нарушения не могат да бъдат отстранени при въззивната проверка. Видно от мотивите към атакуваната от защитата присъда, районният съд, след като е изложил мотиви по фактическата обстановка, е приел, че лицето, което е предадено на съд, е извършило престъплението, за което с обвинителния акт му е повдигнато обвинение, като му е наложено и съответно наказание. С присъдата, ЦРС на основание чл.

3

343б, ал. 5 от НК е отнел в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, което е собственост на дееца, но в мотивите липсват каквито и да е аргументи, от които да е видно по какъв начин е формирана волята на решаващия съд и да даде възможност на подсъдимия и защитата да изградят позицията си по тях. В този смисъл мотивите към съдебния акт не дават ясен отговор на въпросите визирани в чл.

301 от НПК и правят невъзможно проследяването на волята на съда и проверка на неговото вътрешно убеждение. По същество, макар и да е налице съдебен акт по смисъла на чл. 34 от НПК, то той не съдържа мотиви, които да дадат отговор на въпросите, представляващи предмет на въззивното производство – налице ли е основание за приложението на чл. 343б, ал. 5 от НК и какви са аргументите за това.

Съобразно константно възприетата практика на ВКС - Решение № 89/17.03.2014 г. по н.д. № 121/2014 г., НК, III н.о., в правната доктрина се възприема становището, че съществено процесуално нарушение не е само пълната липса на мотиви, но всякога, когато мотивите са неясни, непълни или противоречиви е налице процесуално нарушение от категорията на съществените. В този смисъл основните въпроси, на които следва да отговори съда съобразно императивната разпоредба на чл. 301, ал. 1 от НПК са тези относно: има ли извършено деяние, извършено ли е то от лицето, срещу което е повдигнато обвинение и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация, какво наказание се определя за конкретното престъпление и др. Както бе посочено по-горе в конкретния случай напълно липсват мотиви относно волята на съда какви са съображенията относно приложението на чл. 343б, ал. 5 от НК.

Първоинстанционният съд е нарушил императивната разпоредба на чл. 34 от НПК, според която всеки акт на съда трябва да има мотиви, които да съдържат фактическите и правните съображения на взетите с него решения. Липсата на мотиви води до невъзможност да се провери правилността на съдебния акт и затова всякога представлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК.

Гореизложеното налага извода, че в конкретния случай е налице основанието на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК, тъй като в съдебния акт липсват съображения по приложение на материалния закон, посочено в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, а всякога, когато мотивите са неясни, 4 непълни или противоречиви е налице процесуално нарушение от категорията на съществените. Това нарушение няма как да бъде отстранено от настоящата инстанция и този факт налага атакуваната присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Царевския районен съд от стадия на разпоредително заседание, без да се обсъждат изложените в жалбата доводи, касаещи нарушения на материалния закон.

По изложените съображения и на основание чл.335, ал.2, вр. чл.348, ал.

3, т. 2, пр. 1 от НПК, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъда № 1 / 16.01.2025 г., постановена по НОХД № 468/2024г. на Районен съд - Царево.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд, гр.

Царево от стадия на открито разпоредително заседание.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение на страните, че въззивното решение е изготвено.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5