Решение № 11727 от 15.06.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11727 гр. *****, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. В.А ПАНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. Н. като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. В.А ПАНОВА Гражданско дело № 20251110121163 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по искова молба на „Т. С.“ ЕАД срещу Е. Н. В., искове за осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните суми: 69,57 евро с равностойност 136,06 лева, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.02.2022 г. – 28.02.2022 г., ведно с ъ с законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.04.2025 г. до окончателното плащане, и сумата от 20,21 евро с равностойност от 41,47 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.05.2022 г. – 03.02.2025 г., както и направените по делото разноски.

Твърди се, че вземанията са възникнали по повод консумирана и незаплатена от ответницата топлинна енергия за топлоснабден имот: гр.

*****, ж.к. „*****“, бл. 47, вх. В, ет. 4, ап. 55, абонатен № *****, за посочения по-горе период. Сочи се, че ответницата е била битов клиент на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Твърди се, че за сградата - етажна собственост, в която се намира имотът на ответницата, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Д.” ООД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от Закона за енергетиката.

Ответницата, чрез назначения от съда особен представител, е подала писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Моли в случай на установени несъответствия между заплатените суми и тези, претендирани в настоящото производство, съдът да отхвърли предявените искове.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно 1 разпоредбата на чл. 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже: наличието на облигационно правоотношение с ответната страна по отношение на процесния имот и за процесния период, размера на дължимата цена за доставена топлинна енергия за процесния период.

При доказване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да установи погасяване на процесните вземания.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, а в тежест на ответника – да установи погасяване на вземанията за главница в срок или заплащане на претендираната стойност за обезщетение за забава.

Първата предпоставка за основателност на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 ЗЕ, е наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните за продажба и доставка на топлинна енергия на основание чл. 149 ЗЕ.

Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

За установяване на обстоятелството, че през процесния период ищцата е притежавала правото на собственост върху процесния недвижим имот по делото са представени следните документи: Нотариален акт за дарение на недмижив имот № 73, том XIII, дело № 2467/1995 г.; Нотариален акт за учредяване право на ползване върху недвижим имот № 99, том I, рег. № 1636, дело № 46/2022 г.; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот № 97, том I, рег. № ****, дело № 86/2022 г.; стр. 1 от Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 24.04.1991 г., удостоверение от Столична община, район „Илинден“ и удостоверение от „ГИС *****“.

Съгласно представената стр. 1 от Нотариален акт за продажба на недвижим имот (л.39) на 24.04.1991 г. Р. Я. В. и Н. М. В. са прехвърлили на дъщеря си Ц. Н. В. следния свои недвижим имот: апартамент № 55, находящ се в жилищна сграда – блок № 1021, вх. В, на четвърти етаж, жилищен комплекс „*****“, бул. „*********** в гр. *****, състоящ се от една стая, 2 дневна, кухня и сервизни помещения, застроен на 65,58 кв.м.

По делото е представен Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 73, том XIII, дело № 2467/1995 г. по описа на I нотариус в Софийска нотариална служба (л.25-26), от който се установява, че на 15.02.1995 г. Д. Е.

П. и Ц. Н. В. са дарили на ответницата Е. Н. В. – Н. следния свой собствен недвижим имот, придобит по време на брака: апартамент № 35, находящ се в гр. *****, ж.к. „*****“, бул. „*********** № 54, в жилищна сграда на блок № 1021, понастоящем с № 47, вх. В, ет. 4, състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, застроен на площ 65,58 кв.м. В нотариалния акт е посочено, че при неговото съставяне е представен Нотариален акт № 139, том XXV, нот.дело № 4799/1991 г. на I нотариус при СРС.

От представения по делото Нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване върху недвижим имот № 99, том I, рег. № 1636, дело № 46/2002 г. по описа на нотариус А. Г.ева Ш., с район на действие – Софийски районен съд, вписана в регистъра на НК под № 500 (л.27-28) се установява, че на 11.03.2022 г. ответницата Е. Н. В. е учредила в полза на сестра си Ц. Н. В. пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху 1/3 идеална част върху апартамент № 55, находящ се в гр. *****, ж.к. „*****“, бл. 47, ет. 4, вх.

В, ет. 4, ап. 55/който адрес е идентичен с описания по документ за собственост от 1995 г. апартамент № 35, находящ се в гр. *****, ж.к. „*****“, бул.

„*********** № 54, в жилищната сграда на блок № 1021 по предходен нотариален акт от 1991 г., а към 1995 г. с № 47, състоящ се по документ за собственост от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, с площ от 65,58 кв.м.

Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 97, том I, рег. № ****, дело № 89/2022 г. по описа на нотариус Мария Лазарова – Евтимова (л.30-33), на 30.06.2022 г. ответницата Е. Н. В. е прехвърлила правото на собственост върху апартамент № 55, находящ се в гр. *****, район „Красно село“, ж.к. „*****“, бл. 47, вх. В, ет. 4, с посочена в документа площ 65,58 кв.м. на трето лице.

Съгласно удостоверение, изх. № УТ-9200-506/01.11.2011 г. (л.40) жилищна сграда, построена в кв. 1021, бул. „*********** /сега бул. „Цар Борис“ III/ е с настоящ административен адрес: гр. *****, ж.к. „*****“, бл. 47.

Съгласно удостоверение, изх. № 68-00-900/14.06.2017 г. (л.41) многофамилна жилищна сграда с четири входа, отразена с идентификатор ***, описана с адрес: бул. „9 IX“, бл. 47, има следния настоящ адрес: ж.к. „*****“, бл. 47, с вх. А, Б, В и Г.

От съвкупната преценка на така представените доказателства съдът приема за установено, че за периода от 15.02.1995 г. до 30.06.2022 г. ответницата Е. Н. В. е притежавала правото на собственост върху процесния апартамент № 55, находящ се в гр. *****, ж.к. „*****“, бл. 47, вх. В, ет. 4, а посоченото в Нотариален акт № № 73, том XIII, дело № 2467/1995 г. по описа на I нотариус в Софийска нотариална служба (л.25-26), – че се дарява правото 3 на собственост върху апартамент № 35, на същия адрес и етаж, и е със същата площ и разпределение като апартамент № 55, съдът счита за техническа грешка (в какъвто смисъл е и отбелязването на нотариалния акт от 11.03.2022 г.)

Тъй като през месец февруари 2022 г. ответницата е притежавала правото на собственост върху апартамента, като към този момент не е било учредено и вещно право на ползване в полза на друго лице, то тя следва да отговаря и за задълженията за топлинна енергия за периода.

С доклада по делото съдът е обявил за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че до топлоснабдения имот е доставено количество топлинна енергия, което отговаря на претендираната с исковата молба парична стойност.

По делото е прието заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което общото задължение за потребена топлинна енергия за имота за месец февруари 2022 г. е 133,79 лева. Вещото лице е установило, че ищецът е начислил и дължима сума за отчитане на уреди и разпределение на топлинна енергия в размер на 2,27 лева. Вещото лице посочва, че в счетоводството на ищеца мораторна лихва е изчислена за периода 15.09.2022 г.

– 03.02.2025 г. Мораторната лихва, изчислена за периода 15.09.2022 г. – 03.02.2025 г. върху задължението за топлинна енергия е в размер на 41,03 лева или 20,98 евро. Мораторната лихва, изчислена за периода 02.05.2023 г. – 03.02.2025 г. върху сумата за дялово разпределение, е в размер на 0,54 лева или 0,28 евро. Вещото лице не е установило данни за плащания, извършени за погасяване на претендираните от ищеца суми.

В случая ищецът е предявил иск само за присъждане на сума за ползваната от ищеца топлинна енергия, като в този смисъл са и фактическите твърдения в исковата молба. Не са изложени фактически твърдения за извършване на услуга дялово разпределение, нито за период, за който се дължи предоставяне и съответно заплащане на тази услуга, поради което суми във връзка с извършване на тази услуга не следва да се присъждат в полза на ищеца.

Предвид изложеното, предявеният иск з присъждане на суми за потребена топлинна енергия е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 68,41 евро и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 69,57 евро.

По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл. 33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца. По 4 общите правила на договорната свобода страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая такава уговорка се съдържа в общите условия.

В случая ответницата е изпаднала в забава, считано от 15.09.2022 г., а не както се твърди в исковата молба – от 15.05.2022 г. Съдът изчисли по реда на чл. 162 ГПК дължимата лихва за забава върху дължимата и посочена по-горе сума, представляваща главница за ползвана топлинна енергия, с помощта на лихвен калкулатор, достъпен на електронната страница на НАП, като според направените изчисления, лихвата за периода от 15.09.2025 г. до 3.02.2025 г., възлиза на сумата от 20,94 евро. Предвид диспозитивното начало в гражданския процес, искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер за сумата от 20,21 евро.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.

В исковата молба ищецът е поискал присъждане на разноски, и е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК. Същият доказва разноски в размер на 25,56 евро държавна такса (л.92), 30,68 евро държавна такса за публикуване в неофициалния раздел на „Държавен вестник“ (л.85), 204,52 евро депозит за особен представител (л.94) и 150 евро депозит за съдебносчетоводна експертиза (л.112) , и 100 евро юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП, във вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, или общо 510,76 евро, които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Съразмерно с уважената част от иска, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата в размер от 504,16 евро.