Определение № 192 от 22.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 192 гр. Пловдив, 22.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Станева Въззивно частно гражданско дело № 20255300502232 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. вр. чл.413, ал.1 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от К. Р. К., ЕГН **********, против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в частта за разноските. Иска се определеното адвокатско възнаграждение да се намали, тъй като заповедното производство не се отличава с фактическа или правна сложност, не се провеждат съдебни заседания, а и доброволно е заплатил дължимите суми.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от кредитора „Кредито“ ООД, като излага съображения за неоснователност на жалбата.

Счита, че се дължат разноски в съответствие с чл.78, ал.3 ГПК и за заповедното производство. Твърди, че размерът е съобразен с разпоредбата на чл.7, ал.7 вр. ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. Иска се жалбата да се остави без уважение. Претендират се разноски.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт в съответствие с чл.413, ал.1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес – длъжник в първоинстанционното производство, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Пред РС Пловдив е образувано ч.гр.д. №10046/25 г. по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от "Кредито" ООД против К. Р. К., ЕГН **********. За всички суми е издадена заповед за изпълнение №4700/04.06.2025 г. Заповедта е връчена на длъжника на 10.06.2025 г. чрез неговата майка, на 25.06.25 г. е депозирано възражение по 1 чл.414а ГПК, като се твърди, че е изпълнил частично задължението си по заповедта за изпълнение – всички суми, без адвокатското възнаграждение.

Приложена е и разписка за внесените от майката суми в общ размер на 339.03 лв. на 20.06.2025 г. На 25.06.25 г. е депозирана и частната жалба.

С разпореждане от 08.07.2025 г. съдът е указал на заявителя, че в 3дневен срок следва да заяви становище, като е разяснил, че ако това не бъде направено, издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена. Съобщение е връчено на „Кредито“ ООД на 18.07.25 г., но становище не е налично по делото.

С разпореждане №26289/04.10.2025 г., постановено по ч.гр.д.

№10046/25 г. е обезсилена заповедта за изпълнение в частта досежно присъдените с нея суми за главница и лихва, без разноските. Разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила.

Според чл.81 ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, а съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Касае се за норми, намиращи се в общите правила на ГПК, и, доколкото липсва конкретна уредба за даденото производство, тези норми намират приложение. В случая длъжникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото, плащането е извършено след издаване заповедта за изпълнение. Причината за обезсилване е именно осъщественото плащане. Ето защо заявителят има право на разноски, като са му присъдени направените такива за държавна такса и в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.

С частната жалба се оспорва размерът на присъденото възнаграждение. Според въззиваемото дружество обаче той е съобразен с разпоредбата на чл.7, ал.7 вр. ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. Настоящият състав не приема този довод. Със заявлението се претендира издаване на заповед за изпълнение въз основа на договор за кредит за сумата от 300 лв. главница и 11.87 лв. лихва за забава, както и законната лихва върху главницата. Претендирани са и държавна такса в размер на 25 лв. и 400 лв. адвокатско възнаграждение. Не се възприемат твърденията, че определеният размер на възнаграждението е съобразен с чл.7, ал.7 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Делото е с интерес до 1000 лв., като възнаграждението в този случай според посочената норма е половината от претендираното.

С решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 г. Съдът на ЕС е приел, че правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за 2 защитата на съответното право. Съдебните разноски, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат "пропорционални“. Прието е, че съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим. Съдът на ЕС е извел задължение за националния съд да гарантира пълното действие на нормите на правото на ЕС, като при необходимост, по собствена инициатива да оставя неприложена всяка разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред - решение от 09.03.1978 г. по дело 106/1977 г. на Съда на ЕО.

За да се прецени справедливия размер на възнаграждението в конкретния случай, се съобрази, че се касае за заповедно производство, което не може да се определи като такова със значителна фактическа и правна сложност – представени са към заявлението само писмени доказателства във връзка с договора за кредит. Съдебната практика за този вид дела е постоянна и еднопосочна. Ето защо възнаграждение на кредитора следва да се определи в размер от 100 евро или 195.58 лв., което е сходно с предвидения в Наредба №1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа.

Неоснователно е искането за присъждане на разноски в настоящето производство. Съдебната практика е категорична, че е недопустимо кумулиране на разноски в производството за определянето им.

Воден от гореизложеното и на основание чл.413, ал.1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №4700/04.06.2025 г., постановена по ч.гр.д. №10046/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХI граждански състав, в частта за разноските – за разликата над 100 (сто) евро с равностойност 195.58 лв. до присъдения размер от 400 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4