Определение № 4311 от 30.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 38477/2025
- Вид
- Определение № 4311
- Подписан
- 30.01.2026
- В сила
- 30.01.2026
- Състав
- МАРИЯ СТАНЧЕВА ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 226, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 226, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 228 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 67, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 70, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 71, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 6, ал. 3 · Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4311 гр. София, 30.01.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: М. СТ. Д. като разгледа докладваното от М. СТ. Д. Гражданско дело № 20251110138477 по описа за 2025 година
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за приемането им.
Следва да се допусне исканият от ищеца разпит на свидетел при режим на довеждане за установяване на факти и обстоятелства около полагането на труд на 28.04.2025 г. и причинените неимуществени вреди.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание.
За процесуална икономия с настоящото определение на ищеца следва да бъде дадена възможност да уточни исковата претенция.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, настоящият състав на Софийски район съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКОЛКОТО не се твърдят да са налице пречки за провеждане на процедура за медиация по спора, СЪДЪТ настоятелно приканва страните да обмислят възможността за доброволно уреждане на спора чрез медиация.
Съдът отчита, че спорът е от такова естество, при което е възможно постигане на взаимноприемливо споразумение, което би спестило на страните допълнителни разноски, време и неблагоприятни последици. Предвид публичния интерес, трудовия характер на производството по делото, риска от продължителност и усложнения на съдебното производство, СЪДЪТ препоръчва се страните да се обърнат към Центъра за медиация към съда или към вписан медиатор по свой избор.
П Р И Е М А представените от ищеца и от ответника писмени 1 доказателства под опис.
ДОПУСКА разпит на един свидетел при режим на довеждане от страна на ищеца в първото по делото открито съдебно заседание за установяване на факти и обстоятелства около полагането на труд на 28.04.2025 г. и причинените неимуществени вреди.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 06.04.2026 г. от 11:00 часа, за когато страните да бъдат своевременно и надлежно призовани.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца - и препис от постъпилия отговор с доказателствата.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 227216/27.06.2025 г. подадена от Е. Д. Д. срещу Фърст Естейтс ООД .
Съгласно исковата молба и уточненията, предявени са искове, както следва:
- иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението, извършено от ответника работодател със Заповед № 0001/28.04.2025 г. за незаконно и неговата отмяна;
- осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 6545,14 лева – обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради незаконното уволнение за периода от 05.05.2025 г. до 26.06.2025 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 26.06.2025 г. до окончателното изплащане;
- осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата 175,00 лева – трудово възнаграждение за 28.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 26.06.2025 г. до окончателното изплащане;
- осъдителен иск с правно основание чл. 226, ал. 1, т. 1 КТ за заплащане на сумата 1411,74 лева – обезщетение за неправомерно задържане на трудовата книжка за срок от 11 работни дни за периода от 05.05.2025 г. до 20.05.2025 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 26.06.2025 г. до окончателното изплащане;
- осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 3349,57 лева – обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от незаконното уволнение в размер на неизплатените болнични поради временна неработоспособност за периода от 29.04.2025 г. до 01.06.2025 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 26.06.2025 г. до окончателното изплащане;
- осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 7700,16 лева – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от незаконното уволнение за периода от 05.05.2025 г. до 26.06.2025 г., ведно със законната лихва за периода от 26.06.2025 г. до окончателното изплащане.
С Определение № 35913/28.08.2025 г., съдът ВРЪЩА на основание чл.
2
130 ГПК искова молба вх. № 227216/27.06.2025 г. подадена от Е. Д. Д. срещу Фърст Естейтс ООД В ЧАСТТА по предявените искове да се измени датата на прекратяване на трудовия договор от 28.04.2025 г. на 05.05.2025 г.; да се признае, че трудовото правоотношение е прекратено на 05.05.2025 г. и иск за осъждане на ответника да подаде коригирано уведомление до НАП и нанесе корекция с правилната дата на прекратяване на трудовия договор /05.05.2025 г./ в трудовата книжка И ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.
№ 38477/2025 г. по описа на СРС, 77 състав В ПОСОЧЕНАТА ЧАСТ.
Определението е потвърдено с Определение № 23094/19.11.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 11045/2025 г. по описа на СГС, ЧЖ-I-Г състав и е влязло в сила на 08.12.2025 г.
Ищецът Е. Д. Д. навежда твърдения, че по силата на сключен с ответника работодател Фърст Естейтс ООД трудов договор № 083 от 29.10.2024 г. е заемала длъжността „Ръководител, отдел по продажбите“.
Поддържа, че със Заповед на работодателя № 0001/28.04.2025 г., получена от ищеца на 05.05.2025 г. сключеният между страните трудов договор е едностранно прекратен от работодателя на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 вр. чл.
70, ал. 1 КТ – в срока на изпитване считано от 28.04.2025 г. Сочи, че е изпълнявала трудовите си задължения на 28.04.2025 г. и не е получила препис от заповедта до края на работния ден. Поддържа, че на 29.04.2025 г. била приета по спешност в болнично заведение поради рязко влошаване на здравословното състояние, за което незабавно уведомила управителя на дружеството и за което и бил издаден болничен лист на 05.05.2025 г. Счита прекратяваното на трудовото правоотношение за незаконно – извършено само четири дни преди изтичане на изпитателния срок и при това с работник, който реално и ефективно изпълнява трудовите си задължения с единствена цел да избегне продължаване на трудовото правоотношение и свързаните с това задължения за заплащане на възнаграждение и осигуровки. Сочи, че е от незаконосъобразното поведение на работодателя във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение е претърпяла имуществени вреди – пропуснати ползи в размер на неизплатените болнични поради временна неработоспособност за периода от 29.04.2025 г. до 01.06.2025 г., както и неимуществени вреди – болки и страдания, свързани с психически стрес, професионално унижение, невъзможност за лечение и възстановяване.
Навежда твърдения, че отношението на работодателя, изразяващо се в липса на коректна комуникация, подвеждащи действия и формално прекратяване на трудовото правоотношение, без нейно знание и съгласие, е довело до силен емоционален дискомфорт, разочарование и подценяване на приноса й към организацията, ищцовата страна се е почувствала е обидена и неоценена, била е и в тежко здравословно състояние, имала е световъртежи, имала е високо кръвно. На 29.06.2025 г. сутринта се е събудила със силно гадене и повръщане, приели са я по спешност в болницата, уведомила е работодателя си за това.
След като на 05.05.2025 г. е получила по куриер Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, здравословното й състоянието се е влошило, била е на домашно лечение дълго време след това – вдигала е високо кръвно налягане, имала е още по-силни световъртежи, отпадналост, изтощение, 3 тревожност, проблеми със съня, сърцебиене, загуба на равновесие, гадене, чувство на потъване, лабиринтна дисфункция. Поддържа, че работодателят незаконно е задържал трудовата книжка на ищеца за период от 11 работни дни от 05.05.2025 г. до 20.05.2025 г. Моли съда да уважи предявените искове, претендира присъждане на разноски.
Ответникът Фърст Естейтс ООД подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва исковите претенции като неоснователни и недоказани. Сочи, че на 28.04.2025 г. в началото на работния ден е проведена среща между ищеца и управителя на ответното дружество, като на ищеца е разяснено, че работодателят не е доволен от качеството на изпълнение на възложените задължения Ръководител отдел, тъй като страната наблягала повече на посредническа дейност, поради което трудовият договор ще бъде прекратен в срока на изпитване. Поддържа, че било предложено на ищеца да продължат взаимоотношения посредством договори сключени с регистрирано от ищеца търговско дружество, за което ответникът обещал да съдейства.
Навежда твърдения, че ищецът се съгласил и доколкото имал регистрирано търговско дружество получил още същия ден по електронната поща необходимите документи. Сочи, че след срещата ищецът е напуснал офиса като не се върнал на 29.04.2025 г., за да получи препис от заповедта за прекратяване на трудово правоотношение. Оспорва ищецът да е полагал труд на 28.04.2024 г. Счита, че трудовото правоотношение е законосъобразно прекратено в срока за изпитване, който е започнал да тече на 04.11.2024 г. и е удължен пропорционално със срока на ползваните от ищеца отпуски. Оспорва да са ищецът да е претърпял каквито и да е вреди, още повече с конкретно незаконосъобразно поведение на работодателя и счита, че прекратяването на трудовото правоотношение в срока за изпитване не съставлява такова. Сочи, че ищецът е занесъл трудовата си книжка в офиса на ответното дружество на 14.05.2025 г. като на същата дата е върнал на работодателя предоставения лаптоп, мобилен телефон и чип за входната врата. Поддържа, че на същата дата ищецът е получил уведомление от управителя, че трудовата книжка е готова и ще може да я предаде на следващия ден, но отново с електронно писмо ищецът е заявил, че не се чувства добре и желае трудовата книжка да бъде изпратена с куриер. Оспорва да са настъпили конкретни вреди от задържането на трудовата книжка. Моли съдът да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
Доказателствена тежест
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване: наличието на трудово правоотношение с ответника, както и прекратяването на същото на посоченото основание – в срока на изпитване.
В тежест на ответника е да установи, че са спазени изискванията за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл.
71, ал. 1 КТ, а именно: че между страните е била налице валидно уговорена клауза за изпитване в полза на работодателя, както и, че трудовото 4 правоотношение е прекратено на това основание в рамките на договорения срок за изпитване.
По иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че в резултат на уволнението е останал без работа за процесния период, поради което е претърпял имуществени вреди в претендирания размер, както и какъв е размерът на брутното му трудово възнаграждение за последен пълен отработен месец преди уволнението му, за които обстоятелства съдът му указва, че не сочи доказателства.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил уговореното трудово възнаграждение на ищеца, респективно – да докаже, че ищецът не е останал без работа за процесния период.
По иска с правно основание по чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно сключено между страните трудово правоотношение за исковия период, прекратяването му на соченото основание, размер и период на уговорените и неизплатени трудови възнаграждения, както и че е престирал труд през този период.
В тежест на работодателя е да докаже, че дължимото възнаграждение действително е било изплатено, респ. наведеното твърдение, че ищецът не е престирал труд на посочената дата.
По иска с правно основание чл. 226, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже прекратяване на трудовото правоотношение; незаконно задържане на трудова книжка от работодателя, период на задържане на трудовата книжка и размер на брутното трудово възнаграждение по чл. 228 КТ. Указва на ищеца, че не сочи доказателства и не прави доказателствени искания за установяване период на задържане на трудовата книжка.