Решение № 153 от 30.04.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Карлово, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20245320100387 по описа за 2024 година

Производството е по иск с правно основание чл.150 от СК , предявен от В. И. Ф., ЕГН: **********, действаща лично и със съгласието на своя баща и законен представител И. В. Ф., ЕГН: **********, двамата с постоянен адрес: село С., област П., ул. „*-**“ №**, живущи в гр. К., ул. „В.“ №**, чрез адв. Л. Н. против Г. С. Х., ЕГН: ********** от гр. З., обл. С., ул. „Г. Б.“ №**.

В исковата молба се твърди, че с влязло в сила Решение № 289/16.09.2022г. по гр. д. №642/2022 г. по описа на РС К. била изменена определената преди това издръжка, която ответницата плащала на дъщеря си В. И. Ф., като била увеличена от 180 лева на 230 лева месечно, считано от подаване на исковата молба – 07.06.2022 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от падежа на плащане до окончателното плащане.

Твърди се, че непълнолетната понастоящем В. И. Ф. живее заедно с баща си И. В. Ф. в гр. К. в жилище, собственост на близък родственик на бащата, за което не заплащат наемна такса. Непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на непълнолетната се полагали от баща й, който поемал и по- голямата част от издръжката на детето.

1

Твърди се, че през учебната 2023/2024г. детето В. И. Ф. е редовна ученичка в **„*“ клас на П. Г. „Г. В. З.“ – гр. С., като обучението й било свързано със закупуване на учебници /100 лв. за комплект втора употреба/ учебни тетрадки, химикали, моливи, помагала и други ученически пособия.

Детето израствало много бързо и интензивно, което налагало закупуването често на дрехи и обувки – всеки сезон, включително и за ученическа униформа /риза и вратовръзка стрували 40 лева/. Таксата за месечната карта за пътуване с автобус К. – С. била 20лв. „Джобните“ пари, необходими ежедневно за детето били около 15 лв. В. И. Ф. постоянно носела очила с диоптър, като последните такива закупени от баща й били на стойност 200 лв.

Твърди се, че детето като цяло не боледувало често през зимния сезон, но когато се налагало купуването на лекарства за лечение на сезонен грип, стойността им била около 100 лв. Бащата редовно осигурявал на дъщеря си витамини, плодове и зеленчуци, както и летни почивки – през лятото на 2023 г. били заедно на българското Черноморие и в Г., както и на ученическа екскурзия, на която В. отишла срещу сумата от 250 лв. От училището на детето имало планувана екскурзия на 26.04.2024 г. до гр. П. и Г., която била на стойност 250 лв. – също заплатена от бащата.

Бащата на детето заплащал такси за телефон и интернет /50 лв. месечно/, кабелна телевизия и всички месечни консумативи – ток /180 лв./, вода /30 лв./ и т. н. В жилището, в което живеели в гр. К., двамата се отоплявали на ток.

Непълнолетната В. И. Ф. била в тийнейджърска възраст, налагаща ежемесечно посещение при козметик, фризьор, епилация, маникюр, закупуване на грим, парфюм и т. н., които също били на значителна стойност.

Към настоящия момент бащата й получавал минимално месечно възнаграждение във „В. И *******“ ЕООД. Същият полагал изцяло грижите за детето, на което осигурявал всичко необходимо.

Твърди се, че майката на детето и ответницата по делото, била млада, работоспособна, не страдала от хронични заболявания и нямала задължения за издръжка към други лица. Тя заплащала редовно определената месечна издръжка за дъщеря си, но 230 лв. на месец били крайно недостатъчни за отглеждане на почти **-годишно момиче. Извън определената месечна издръжка, тя не помагала финансово, не полагала 2 грижи за В., нито й предоставяла подаръци, дори не я търсела.

Твърди се, че от определяне на настоящия размер на издръжката изминали почти 2 години, през които значително се променила икономическата обстановка в страната. Същевременно и детето В. пораснало, с което се увеличили и нуждите й. Определената месечна издръжка била под минималния размер. Обичайният растеж на детето и изменената икономическа обстановка, били основание за изменение на размера на месечната издръжка, поради което бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Моли съда да постанови решение, с което да измени размера на определената с Решение № 289/16.09.2022г. по гр. д. №642/2022 г. по описа на РС К., издръжка, която ответницата следва да заплаща на детето си В. И. Ф., като я УВЕЛИЧИ от 230.00 лева на 400.00 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.03.2024 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска, до окончателното плащане. Претендират се направените по делото разноски.

Oтветницата, чрез пълномощника си адв. Д. Н. оспорва иска по размер.

Не оспорва, че ищцата В. И. Ф., на 16 години, е нейна дъщеря.

Счита, че размерът на претендираната месечна издръжка е изключително завишен, предвид възможностите й за даване на такава и нуждите на детето. В момента работела във фирма „***“ ЕООД - гр. С. на длъжност „т. о. о.“ и получавала трудово възнаграждение в почти минималния за страната размер. Не получавала никакви други средства, нито такива от наеми и хонорари. Живеела под наем и заплащала по 150 лева на месец.

Счита, че описаните в исковата молба като заплатени от бащата разходи за екскурзии, козметик, фризьор, епилация, маникюр, грим, парфюм и т.н. не са от рода на необходимите такива и освен това разходите за кабелната телевизия, ток, вода и всички месечни консумативи не обслужвали само нуждите на ищцата, а и на нейния баща. Твърди, че В. е здраво дете и не боледува често. Освен това твърденията за направени разходи били голословни и неподкрепени с никакви писмени доказателства, като фактури, 3 касови бонове и др.

Моли съда да постанови решение, с което да определи месечна издръжка за ищцата В. Ф. в размер не по-висок от 240 лева и отхвърли иска за горницата до 400 лева, като неоснователен и недоказан.

От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори и се установява от представенoто удостоверение за раждане, че И. В. Ф. и Г. С. Х. са родители на непълнолетната В. И. Ф..

Безспорно е също така и се установява от приложеното в препис Решение № 289/16.09.2022г. по гр. д. №642/2022 г. по описа на РС К., че е увеличена от 180 лева на 230 лева определената преди това месечна издръжка, която ответницата следва да заплаща на дъщеря си В. И. Ф., считано от 07.06.2022 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от падежа на плащане до окончателното плащане.

От представената служебна бележка изх. № 311/14.02.2024 г. от ПГ „Г. В. З.“ – гр. С., се установява, че през учебната 2023/2024 г. В. И. Ф. е записана като ученичка в **„*“ клас.

От представеното удостоверение изх. № 2/19.02.2023 г. е видно, че И. В. Ф. работи във „В. И *******“ ЕООД – с. С. , като осигурителният му доход за периода м. февруари 2023 г. – м. януари 2024 г., включително, е в размер на минималната работна заплата.

От представеното удостоверение изх. № 5837/19.03.2024 г. е видно, че Г. С. Х. работи в „***“ ЕООД - гр. С., като брутният й доход за м. декември 2023 г. е 888.89 лева, а за м. януари и м. февруари 2024 г. – 1000.00 лева.

Представен е договор за наем на недвижим имот от 01.02.2020 г., от който е видно, че ответницата ползва жилище в гр. З. срещу месечен наем от 150.00 лева.

От свидетелските показания на М. И. Х. се установява, че е майка на И. В. Ф. и баба по бащина линия на ищцата В. И. Ф.. Майка на детето била ответницата, която след раздялата с баща й се установила в гр. З.. Двамата 4 имали и друга дъщеря, която вече била пълнолетна. В. живеела заедно с баща си в гр. К. и той полагал грижите за нея. Майка й не я била виждала от две години и единствено плащала присъдената издръжка. Чували се понякога по телефона, но нищо повече. На В. не й се говорело на тази тема. Дори за рождени дни и за празници майка й не й изпращала подаръци, а тя вече била голяма и имала значителни разходи. Всички те се поемали от бащата, който плащал както битовите сметки – за отопление, електричество, вода и т. н., така и обичайните такива на дъщеря си за храна, облекло, забавления, козметика. Джобните й били 15 лева на ден. Учела в гр. С. и имала разходи за транспорт, за учебници, помагала и учебна униформа. Неотдавна била на зъболекар и отново баща й платил сметката. Имала късогледство и се наложило да й се купят очила, които стрували поне 100 лева. Всяко лято ходела с баща си на море, а и от училището ги водели на екскурзии – за последно в Г.. Всички тези разходи се поемали само и единствено от бащата, който имал финансови трудности, но въпреки това успявал да задоволява нуждите на дъщеря си. Работел в Пътна помощ и доколкото свидетелката знаела, фирмата не била негова. Доходите му били около минималните за страната. От майката нямало никаква помощ, освен месечната издръжка. Тя живеела с друг мъж от две години.

От свидетелските показания на М. И. Ф. се установява, че е сестра на непълнолетната ищца. Родителите им се разделили преди 4-5 години, като тя отишла при майка си в гр. З., а сестра й останала при баща им. Свидетелката вече била пълнолетна, студентка в гр. П.. Живеела там в квартира, на която наемът бил 400 лева. Нямала работа и майка й плащала всички нейни сметки.

Разчитала изцяло на нея, тя я издържала. В същото време сестра й била презадоволена – миналата година пет пъти била на море, правела си нокти, прически. В. ходела в гр. З. да се вижда с майка си. Тя й плащала издръжка – около 250 лева на месец, както и козметичните процедури всеки месец на стойност 40-50 лева. Тези процедури всъщност ги правела свидетелката, която работела по това време като маникюрист в З.. За последно В. се видяла с майка си в края на миналата година в гр. К.. Преди това я посетила в гр. З. през пролетта или лятото на 2023 г. В момента майка им работела във фирма за кетъринг и получавала минимална заплата. От три години имала мъж до себе си, който работел в завод за метали. Баща им бил гумаджия или нещо свързано с пътна помощ. Преди това внасял автомобил от чужбина.

5

При така установената фактическа обстановка съдът, изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

Според чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя – чл. 142, ал.1 от СК. На основание чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Изискванията на чл. 142 от СК, следва да се прилагат както, когато се иска за първи път издръжка, така и когато по реда на чл. 150 от СК се иска увеличение. В производството по чл. 150 от СК от значение е единствено дали след влизане в сила на съдебното решение, с което е определена първоначалната издръжка, е настъпила някаква промяна в обстоятелствата по чл.142, ал. 1 от СК. Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена, като опора в тази насока, при преценка на съда са разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 от СК.

Страни в случая са майката Г. С. Х. и непълнолетната й дъщеря В.

И. Ф.. По делото е безспорно, че родителските права са предоставени на бащата и, че към момента на завеждане на делото майката е осъдена да заплаща на детето месечна издръжка от 230 лева.

Минималният размер на дължимата издръжка за едно дете към настоящия момент е в размер на 233.25 лв. месечно, арг. от чл. 142, ал. 2 СК вр. с чл. 1, ал. 1 от Постановление № 193/12.10.2023 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната.