Решение № 12 от 21.01.2026, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Силистра, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Людмил П. Хърватев

Членове:

Теодора В. Василева

Ана Аврамова при участието на секретаря Ели Ст. Н.а в присъствието на прокурора П. Хр. П. като разгледа докладваното от Людмил П. Хърватев Въззивно частно наказателно дело № 20253400600431 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С определение №429 от 14.10.2025г. постановено по ЧНД №603/2025г., Силистренски районен съд е определил едно общо най-тежко наказание на осн.чл.25, ал.1, вр.с чл.23, ал.1 НК по отношение на осъдения Б. М. Д. в размер на три години лишаване от свобода, което следва да изтърпи при първоначален строг режим.

На осн.чл.25, ал.2 НК е приспаднал изцяло или отчасти при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изтърпяното наказание от съдебните актове по които се иска групиране, както и времето на задържане, включително и по мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Недоволен от така постановеното определение е останал прокурор при РП-Силистра, който го счита за неправилно и иска от въззивната инстанция да го отмени и изпрати делото на ОП-Силистра по компетентност. Протеста се поддържа в съдебно заседание от представителя на ОП-Силистра.

Осъдения Б. М. Д. се явява лично в съдебно заседание и заедно с адв.Н., който счита протеста за незаконосъобразен, тъй като спора за подсъдността е решен със съдебен акт на ВКС. Според адв.Н. са налице условията за приложение на чл.25, ал.1, вр.с чл.23, ал.1 НК, поради което иска от въззивната инстанция да потвърди първоинстанционния съдебен акт.

1

Съдът като съобрази доводите изложени в протеста, становището на страните и събраните по делото доказателства констатира следното:

С посоченото определение, по отношение на установената престъпна деятелност на осъдения Д. е извършено групиране на наказанията по споразумение №31 от 30.01.2015г., влязло в сила от същата дата по НОХД №38/2015г. на ОС-Русе, по което му е наложено наказание три години лишаване от свобода, за извършено престъпление по чл.244, ал.1, вр.с чл.20, вр.с чл.18, ал.2, вр.с чл.26 НК и по чл.244, ал.2 НК, в периода 30.07.2014г.13.08.2014г. и наказанието по присъда №335 от 04.03.2019г. постановена от Апелативен съд Триест, Италия, влязла в сила на 18.06.2019г., по която му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години за извършено от него на 24.11.2009г. престъпление квалифицирано като „изпиране на облаги от престъпна дейност“ по чл.110, чл.61, §7 и чл.648а от Наказателния закон на Италия, прието за съответстващо на престъплението по чл.253 от НК на РБългария, с решение №128 от 05.11.2024г. по ВЧНД №364/2024г. на АСВарна, влязло в сила на 05.11.2024г., с което решение е прието да се приведе в изпълнение присъдата на италианския съд, като на основание чл.25, ал.1 вр.с чл.23, ал.1 НК, е определено едно общо най-тежко наказание в размер на три години лишаване от свобода, което следва да се изтърпи при първоначален строг режим.

На осн.чл.25, ал.2 НК първоинстанционния съд е приспаднал изтърпяното изцяло или отчасти наказание по някой от съдебните актове включени в съвкупността, както и времето на задържане, включително и това по наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Според настоящата инстанция, извършеното групиране на наказанията по посочените дела от Силистренски районен съд е законосъобразно, тъй като престъпленията по тях са извършени в условията на реална съвкупност, преди за което и да е от тях да е имало вляла в сила присъда, поради което са и налице условията за приложение на чл.25, вр.с чл.23 НК. Прилагайки основния принцип относно наказуемостта при съвкупност от престъпления, РС-Силистра е определил за изтърпяване едно общо, най-тежко наказание, а именно: три години лишаване от свобода.

В случая първоинстанционния съд правилно е определил режима на изтърпяване на определеното общо наказание лишаване от свобода като строг такъв, предвид данните за съдебното минало на осъдения, независимо, че не е изложил аргументите си за това. Законосъобразно е приложена и разпоредбата на чл.25, ал.2 НК.

Основното възражение което се застъпва в протеста и поддържано от представителя на ОП-Силистра, е във връзка компетентността на първоинстанционния съд за решаване на конкретния казус, като според прокурора, решението е постановено от незаконен състав, тъй като в случая компетентен да стори това е ОС-Силистра, предвид съответстващата квалификация на извършеното от Д. престъпление по смисъла на НК, а именно такова по чл.253 НК. В подкрепа на възражението си прокурорът правилно е посочил приложимото Рамково решение, транспонирано в 2 разпоредбата на чл.8, ал.2 от НК. Неправилно обаче прокурорът се е позовал на разпоредбата на чл.39, ал.1 НК като основание за определяне компетентността на първоинстанционния съд, изхождайки от решението на АС-Варна, постановено въз основа на Рамково решение 2002/584/ПВР, относно ЕЗА и процедурите за предаване между държавите членки на ЕС.

Решението на АС-Варна постановено на осн.чл.48, вр.с чл.40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА обаче не замества присъдата на чуждата държава, а има значение единствено за преценката относно допустимостта за предаване на исканото лице или отказ за това, и прилагане процедурата по чл.40, ал.1, т.4 ЗЕЕЗА, по реда на чл.457, ал.2-5 от НПК. В този смисъл установяването на съответстващото по българския Наказателен закон престъпление извършено от осъденото лице в чуждата държава, е единствено част от условията за предаване на исканото лице съобразно изискванията на чл.36 от ЗЕЕЗА, но не решава въпроса относно функционалната /родовата/ компетентност.

При това положение, компетентния съд да извърши проверка на наличието на предпоставките за групиране на наказанието е съдът, чиято подсъдност се определя по правилата на подсъдността за престъпления, извършени в чужбина, а именно по чл.37, ал.1, т.2 НПК и това е съдът по местоживеене на лицето, тъй като е български гражданин. Логиката това да е съответния районен съд по местоживеене на българския гражданин /в случая РС-Силистра/, изхожда от обстоятелството, че окръжни съдилища няма във всички населени места, където има районни.

Вън от това, по делото е налично решение на ВКС, което по недвусмислен начин сочи като компетентен съд за разглеждане предпоставките за приложение на чл.25, вр.с чл.23 НК именно РС-Силистра. В такъв случай всеки коментар или тълкуване са неуместни.

Извън правомощията на въззивната инстанция е искането на прокурора делото да се изпрати по компетентност на ОП-Силистра, тъй като производството по реда на Глава двадесет и първа НПК не предвижда такова.

Водейки се от тези си съображения Окръжния съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №429 от 14.10.2025г. постановено по ЧНД №603/2025г. на Силистренски районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Силистра, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Людмил П. Хърватев

Членове:

Теодора В. Василева

Ана Аврамова при участието на секретаря Ели Ст. Н.а в присъствието на прокурора П. Хр. П. като разгледа докладваното от Людмил П. Хърватев Въззивно частно наказателно дело № 20253400600431 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С определение №429 от 14.10.2025г. постановено по ЧНД №603/2025г., Силистренски районен съд е определил едно общо най-тежко наказание на осн.чл.25, ал.1, вр.с чл.23, ал.1 НК по отношение на осъдения Б. М. Д. в размер на три години лишаване от свобода, което следва да изтърпи при първоначален строг режим.

На осн.чл.25, ал.2 НК е приспаднал изцяло или отчасти при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изтърпяното наказание от съдебните актове по които се иска групиране, както и времето на задържане, включително и по мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Недоволен от така постановеното определение е останал прокурор при РП-Силистра, който го счита за неправилно и иска от въззивната инстанция да го отмени и изпрати делото на ОП-Силистра по компетентност. Протеста се поддържа в съдебно заседание от представителя на ОП-Силистра.

Осъдения Б. М. Д. се явява лично в съдебно заседание и заедно с адв.Н., който счита протеста за незаконосъобразен, тъй като спора за подсъдността е решен със съдебен акт на ВКС. Според адв.Н. са налице условията за приложение на чл.25, ал.1, вр.с чл.23, ал.1 НК, поради което иска от въззивната инстанция да потвърди първоинстанционния съдебен акт.

1

Съдът като съобрази доводите изложени в протеста, становището на страните и събраните по делото доказателства констатира следното:

С посоченото определение, по отношение на установената престъпна деятелност на осъдения Д. е извършено групиране на наказанията по споразумение №31 от 30.01.2015г., влязло в сила от същата дата по НОХД №38/2015г. на ОС-Русе, по което му е наложено наказание три години лишаване от свобода, за извършено престъпление по чл.244, ал.1, вр.с чл.20, вр.с чл.18, ал.2, вр.с чл.26 НК и по чл.244, ал.2 НК, в периода 30.07.2014г.13.08.2014г. и наказанието по присъда №335 от 04.03.2019г. постановена от Апелативен съд Триест, Италия, влязла в сила на 18.06.2019г., по която му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години за извършено от него на 24.11.2009г. престъпление квалифицирано като „изпиране на облаги от престъпна дейност“ по чл.110, чл.61, §7 и чл.648а от Наказателния закон на Италия, прието за съответстващо на престъплението по чл.253 от НК на РБългария, с решение №128 от 05.11.2024г. по ВЧНД №364/2024г. на АСВарна, влязло в сила на 05.11.2024г., с което решение е прието да се приведе в изпълнение присъдата на италианския съд, като на основание чл.25, ал.1 вр.с чл.23, ал.1 НК, е определено едно общо най-тежко наказание в размер на три години лишаване от свобода, което следва да се изтърпи при първоначален строг режим.

На осн.чл.25, ал.2 НК първоинстанционния съд е приспаднал изтърпяното изцяло или отчасти наказание по някой от съдебните актове включени в съвкупността, както и времето на задържане, включително и това по наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Според настоящата инстанция, извършеното групиране на наказанията по посочените дела от Силистренски районен съд е законосъобразно, тъй като престъпленията по тях са извършени в условията на реална съвкупност, преди за което и да е от тях да е имало вляла в сила присъда, поради което са и налице условията за приложение на чл.25, вр.с чл.23 НК. Прилагайки основния принцип относно наказуемостта при съвкупност от престъпления, РС-Силистра е определил за изтърпяване едно общо, най-тежко наказание, а именно: три години лишаване от свобода.

В случая първоинстанционния съд правилно е определил режима на изтърпяване на определеното общо наказание лишаване от свобода като строг такъв, предвид данните за съдебното минало на осъдения, независимо, че не е изложил аргументите си за това. Законосъобразно е приложена и разпоредбата на чл.25, ал.2 НК.

Основното възражение което се застъпва в протеста и поддържано от представителя на ОП-Силистра, е във връзка компетентността на първоинстанционния съд за решаване на конкретния казус, като според прокурора, решението е постановено от незаконен състав, тъй като в случая компетентен да стори това е ОС-Силистра, предвид съответстващата квалификация на извършеното от Д. престъпление по смисъла на НК, а именно такова по чл.253 НК. В подкрепа на възражението си прокурорът правилно е посочил приложимото Рамково решение, транспонирано в 2 разпоредбата на чл.8, ал.2 от НК. Неправилно обаче прокурорът се е позовал на разпоредбата на чл.39, ал.1 НК като основание за определяне компетентността на първоинстанционния съд, изхождайки от решението на АС-Варна, постановено въз основа на Рамково решение 2002/584/ПВР, относно ЕЗА и процедурите за предаване между държавите членки на ЕС.