Решение № 21 от 06.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. София, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Стоева при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20231100102876 по описа за 2023 година

Предмет на производството е предявен от Й. Т. Л. против ЗК „Л.И.“ АД гр.София осъдителен иск за сумата 60 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 20.07.2022г. до изплащането.

Твърденията са за настъпило на 04.06.2022г. в гр.София пътно-транспортно произшествие между л.а. Фолксваген Голф с ДК № ******* и управлявания от ищеца мотоциклет Хонда с ДК № *******, причинено от виновното поведение на водача на автомобила. Като последица от произшествието получил изгаряния до трета степен с площ 10% от TBSA в областта на двата глутеуса, двата горни крайника и двата долни крайника с пълна липса на епидермис в тези области; навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб и множество натъртвания и охлузвания; лезия на заден рог на медиален мениск на ляво коляно; хондромалация на пателата 1 степен на дясното коляно; ерозии в областта на горния полюс на пателата с увреждане на пателарния хрущял на дясно коляно; течна колекция в областта на залавното място на латералната колатерална връзка на дясното коляно; левостранна дискова протрузия на ниво L4- L5; медианна и парамедианна дискова проктрузия на ниво L5-S1 и във връзка с тях неимуществени вреди, изразяващи се в болки и с т р а д а н и я . По предявената извънсъдебна претенция ответникът определил обезщетение от 20 000лв., с което ищецът изразява несъгласие и счита за несъответен спрямо действително претърпените вреди.

1

Ответникът оспорва иска и навежда възражение за съпричиняване с твърдение ищецът да е управлявал мотоциклета с превишена и несъобразена с пътните условия скорост. Счита, че определената извънсъдебно сума съответства на вредите.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Не е спорно ответникът да е обвързан от договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност” за л.а.Фолксваген Голф с ДК № *******, в който за срока на застрахователно покритие се задължил да покрие в границите на уговорената застрахователна сума отговорността на водача В. Л. Ц. за причинени на трети лица вреди.

Не се спори и настъпилото на 04.06.2022г. в гр.София на бул.Цариградско шосе пътно-транспортно произшествие между този автомобил и управлявания от ищеца мотоциклет Хонда с ДК № *******, за което е съставен констативен протокол за ПТП.

От заключението на вещото лице по САТЕ и показанята на св.Ц. се установява, че на посочените дата и място л.а. Фолксваген се движил по булеварда в посока от бул.Алея П.Яворов към ул.Незабравка в средната пътна лента. В лявата лента се движил бял автомобил, който водачът изчакал да премине и предприел маневра по навлизане в нея. По същото време в лявата пътна лента се движил управлявания от ищеца мотоциклет, който при извършването на маневрата от автомобила и недостатъчното разстояние между тях се ударил с предната си част в задната лява част на лекия автомобил. Вследствие на удара ищецът паднал на земята заедно с мотоциклета.

В показанията си водачът на автомобила св.Ц. сочи, че в момента имало трафик и преди да предприеме маневрата непрекъснато наблюдавал белия автомобил, но не забелязъл мотоциклета. Навлязъл в лявата пътна лента след като преценил, че има достатъчно разстояние за това. Тогава усетил удара от мотоциклета в задната част.

Като слязъл от колата ищецът започнал да го обвинява, че не подал мигач, във връзка с което не отрича, че е възможно да не е дал мигач, както и че е възможно да е предприел маневрата по-рязко.

Според заключението на вещото лице по САТЕ причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на автомобила, който предприел маневрата без да се съобрази с другите участници в движението. За него е било предотвратимо, тъй като е могъл да забележи чрез лявото огледало за обратно виждане движещият се в лявата пътна лента мотоциклет, при което да изчака преминаването му и тогава да се престрои.

Разпоредбата на чл.25, ал.2 ЗДв.П задължава водачът при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея, а според ал.1 преди да започне маневрата трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в 2 движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на движение. Наред с това чл.26 Здв.П постановява, че преди да завие или да започне каквато и да е маневра, свързана с отклонение встрани, водачът е длъжен своевременно да подаде ясен и достатъчен за възприемане сигнал чрез светлинните пътепоказатели на превозното средство. С оглед установените по делото обстоятелства съдът намира, че застрахованият при ответника водач е нарушил тези правни норми, тъй като преди предприемане на маневрата не е подал светлинен сигнал, не се е убедил, че с престрояването няма да създаде опасност за движението, а обективно е могъл да възприеме движещият се в лява пътна лента мотоциклет, поради което с поведението си е станал причина за настъпване на произшествието. Предвид това е налице фактическия състав на чл.45 ЗЗД, предпоставящо пораждане отговорността на застрахователя за причинените вреди.

По делото няма данни каква е била скоростта на мотоциклета към момента на удара, но не са ангажирани доказателства тя да е била превишена и несъобразена с пътните условия, поради което и изхождайки от поведението на застрахования водач съдът намира възражението на ответника за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД за неоснователно.

По извънсъдебната претенция ответникът е определил обезщетение от 20 000лв. при липсата на спор, че не е било платено.

Видно от представените писмени доказателства и заключението на вещо лице по СМЕ в резултат на произшествието ищецът получил изгаряне в областта на седалището, двата горни и долни крайника на площ от 10% от TBSA, съответстващо на трета по тежест степен, засягащо мускули и тъкани в дълбочина под кожата; навяхване на шийни прешлени; навяхване на дясна колянна става, охлузвания в областта на двете коленни стави по предна повърхност, охлузвания в областта на лява предмишница и в областта на дясна лакътна става. Непосредствено след произшествието постъпил в болнично заведение с извършена под анестезия хирургична обработка на тъканта по изгарянето и след болничен престой от 8 дни изписан за домашно лечение с прием на медикаменти и периодична смяна на превръзките. Дава заключение, че лечебния и възстановителен период е в рамките на 30 дни при липса на данни за усложнения или негативни последици, но с търпени значителни по интензивност болки поради изгарянията, затруднения и дискомфорт в ежедневието и самообслужването.

Поради продължаващи болки по-късно е провел изследване с ЯМР, при който установени лезия на задния рог на медиалния менискус, артропия, хондромалация на пателата първа степен, левостранна дискова протрузия на ниво Л4-Л5 и медианна и парамедианна дискова протрузия на ниво Л5-ЕС1, представляващи увреждания на 3 двете коленни стави и лумбален отдел на гръбначния стълб. В съдебно заседание вещото лице обяснява, че уврежданията на менискуса не се получават от директни травми от охлузване, удар или падане, а при травми предизвискващи усукване на коляното, които биха могли да бъдат причинени евентуално при приземяване на крака или приклякане, което натоварва самата вътрешна структура, данни за което в случая не са налице. Реактивната артропия представлява реакция на ставите вследствие друго заболяване, най-често вирусно, което води до оток и болка в ставите. От нея не може да възникне лезия на заден рог на медиален менискус, защото артропията е заболяване на ставната капсула, отделя се течност, която се възпалява. В случая не са били правени изследвания, които да търсят възпаление на организма. Причините за дискови хернии са дегенеративни промени, физически натоварвания при повдигане на тежести или травма на гръбначния стълб при директен удар по оста на гръбнака, притискане, скачане, падане и рязко сгъване, при които е възможно и да се засегне нерв. В последния случай някои от дисковете не издържат, пукат се или се чупят в зависимост от вида на травмата и начина на получаването й. Ако увредата на диска е травматична и засяга нерв клиничната изява е свързана с болки в областта на кръста или крайниците, видими парези, каквито данни липсват. Горният полюс на пателата е капачката, а констатираното увреждане на дясното коляно е размекване на хрущяла, което е заболяване. Малацията също е заболяване на хрущяла, при което омеква и побързо се износва. С оглед тези пояснения вещото лице счита, че тези допълнително констатирани увреди не съответстват на механизма на произшествието.

В показанията си св.А. сочи, че видял ищеца няколко минути след настъпване на катастрофата. Бил в шок, боляли го ръцете, краката и кръста, но можел да се движи. Носел специални дрехи при управление на мотоциклет и каска, която била счупена от удара. След като излязъл от болницата не можел да се обслужва сам и с приятели му помагали. Поради продължаващите болки в кръста и по препоръка на баща си свидетелят го закарал в гр.Солун за допълнителни прегледи. Сочи, че преди катастрофата ищецът не е имал проблеми в гърба и кръста. Поради продължаващите болки в краката изпитвал затруднения в работата си като строителен инженер на обекти и не можел вече да прави дълги разходки пеша, както преди. Изпитвал страх и спрял да кара мотор.

Тези доказателства установяват претърпени от ищеца неимуществени вреди, за които ответникът дължи заплащането на обезщетение. В причинна връзка са получените при самото произшествие изгаряния по седалището и крайниците, навяхване на шийни прешлени, навяхване на дясна колянна става, множество охлузвания по тялото, но и констатираните допълнително увреждане на менискуса на ляво коляно, дискови протрузии на двете коленни стави и лумбален отдел на гръбначния стълб. С оглед дадените от вещото лице пояснения за тяхното естество и механизма на произшествието съдът намира последните да са настъпили от удара на 4 мотоциклета в лекия автомобил, който е бил силен предвид щетите по двете превозни средства, и падането на ищеца, поради което може да се приеме, че имат травматичен характер, а не свързани със заболяване. За увредите в останалата част не е установено да са в причинна връзка с произшествието.

При опреД.е размера на обезщетението съдът отчита вида и тежестта на получените увреждания, начина на получаването им, възрастта на ищеца към деня на инцидента /29г./, продължителността на лечебния и възстановителен период, търпените болки и страдания особено поради изгарянията, затруднението и личен дискомфорт при самообслужването, наложило подпомагането от близки, отражението в психично отношение, липсата на усложнения и трайни негативни последици.

Предвид това съдът приема за съответен на претърпените болки и страдания и справедлив по смисъла на чл.52 ЗЗД размер на обезщетението за неимуществени вреди от 30 000лв., до който предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ следва да се уважи.

На основание чл.429, ал.3 КЗ застрахователят дължи заплащането на законна лихва от датата на предявяване застрахователната претенция 20.07.2022г. до изплащането и от тази дата следва да се присъди такава.

По разноските:

Дължимата държавна такса за предявения иск възлиза на 2400лв., от която ищецът е заплатил 500лв. съобразно определение на съда, с което на основание чл.83, ал.2 ГПК е освободен частично от държавна такса над платения размер. Предвид това на основание чл.78, ал.6 ГПК и съобразно уважената част ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса от 700лв.

Ищецът е направил разноски по делото от 500лв. за частично платена държавна такса , 500лв. депозит за вещи лица и 36лв. за превод на медицински документи или общо 1000лв., поради което и съобразно уважената част от иска на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати 518лв.