Решение № 18812 от 08.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18812 гр. София, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20261110110660 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, искова молба насочена против А. М. Т., с която са предявени установителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва: 725.36 евро – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2023г. – 30.04.2025г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата, 78.86 евро – мораторна лихва за периода 15.09.2024г. – 24.02.2026г., 22.70 евро – дялово разпределение за периода 01.05.2023г. – 30.04.2025г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата и 5.27 евро – мораторна лихва за периода 16.07.2023г. – 24.02.2026г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 224/2026г., по описа на РС-Гълъбово.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Техем сървисис“ ЕООД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б ЗЕ.

Поддържа се от ищеца, че е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.

По изложената аргументация се прави искане да се постанови решение, с което претенциите да бъдат уважени.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който исковете се оспорват, като неоснователни, в каквато насока са изложени подробни 1 съображения. Оспорва се размерът на начислената топлинна енергия, както и счетоводното отразяване на същата. Оспорва се ответникът да има качеството потребител на топлинна енергия.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

В проведеното на 29.09.2026г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника формулира искане делото да бъде отложено за извънсъдебно решаване на спора.

На 01.10.2026г. по делото е постъпила молба от ответника, към която е приложено платежно нареждане за сумата от 832.19 евро, платена на 01.10.2026г.

Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.

Ответникът дължи на ищеца освен сумите, предмет на исковите претенции, които са в размер на 832.19 евро и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 07.03.2026г. до датата на плащане на сумите 01.10.2026г., която е в размер на 44.56 евро, от които 43.21 евро – законна лихва върху доставената топлинна енергия и 1.35 евро – законна лихва върху дяловото разпределение.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 76, ал. 2 ЗЗД когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.

По изложената аргументация следва извода, че с плащането на сумата от 832.19евро ответникът е погасил изцяло законната лихва от датата на подаване на заявлението до плащането на сумата, мораторните лихви, дяловото разпределение и 680.80 евро от главницата за доставена топлинна енергия, за които части исковете подлежат на отхвърляне, поради плащане в хода на процеса.

Основателна се явява претенцията за доставена топлинна енергия за сумата от 44.56 евро.

По разноските:

Въпреки извършеното частично плащане на претендираните суми, ответникът е дал повод за завеждане на делото, доколкото плащането е извършено в хода на процеса, респективно на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, следва да заплати на ищеца разноски в размер 643.20 евро, от които 37.50 евро – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, 14.15 евро – държавна такса в заповедното производство 91.55 евро – държавна такса в исковото производство, 400.00 евро депозит вещи лица и 100.00 евро юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че А. М. Т., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ сумите както следва: 44.56 евро – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2023г. – 30.04.2025г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 224/2026г., по описа на РС-Гълъбово, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за доставена 2 топлинна енергия, в частта, за сумата от 680.80 евро, иска за 78.86 евро – мораторна лихва за периода 15.09.2024г. – 24.02.2026г., иска за 22.70 евро – дялово разпределение за периода 01.05.2023г. – 30.04.2025г., и иска за 5.27 евро – мораторна лихва за периода 16.07.2023г. – 24.02.2026г., като погасени чрез плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА А. М. Т., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 643.20 евро – разноски.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3