Решение № 1959 от 28.09.2026, Административен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 1959

Търговище, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Търговище - , в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИРА ТОДОРОВА

ЧЛЕНОВЕ:

АЛБЕНА СТЕФАНОВА

ИВАНКА ИВАНОВА

При секретар ЯНИТА ТОНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА ТОДОРОВА административно дело № 20267250700324 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Ю. М. А., с [ЕГН], от [населено място], [улица], против Решение № 11 от 05.05.2026 г., постановено по адм. дело № 77/2026 г. по описа на Районен съд – Омуртаг, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед за задържане на лице рег. № 30833-26 от 17.04.2026 г., издадена от Б. С. И., на длъжност младши експерт при РУ – Омуртаг, за задържане със срок до 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР.

В касационната жалба се релевират доводи за съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Поддържа се, че районният съд не е извършил пълна и самостоятелна проверка на заповедта, не е обсъдил доводите относно произхода на намерените парични средства като оборот от търговска дейност и липсата на проверка в тази насока, както и че в самата заповед липсват конкретни фактически основания, индивидуализиращи време, място, начин и предполагаемо участие на жалбоподателя в престъпление по чл. 167, ал. 3 НК. Развити са и съображения за нарушение на принципа на съразмерност, доколкото не са били налице данни за опасност от укриване, извършване на друго престъпление или осуетяване на проверката. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения процесуален представител. Не се претендират разноски.

Ответникът по касационната жалба не изразява становище.

Настоящата касационна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата, обсъди релевираните в нея оплаквания, съобрази събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка в пределите на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Настоящият касационен състав, след проверка по реда на чл. 72, ал. 9 от ЗМВР и в пределите на касационния контрол, приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Въззивният съд е установил релевантната по спора фактическа обстановка пълно и в съответствие със събраните по делото писмени доказателства, които настоящата инстанция споделя изцяло.

От фактическа страна е прието, че със Заповед за задържане на лице рег. № 30833-26 от 17.04.2026 г., издадена от полицейски орган при РУ – Омуртаг, на касатора е наложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В заповедта е посочено правното основание за задържането, а като фактическо основание е отразено наличието на данни за извършено престъпление по чл. 167, ал. 3 НК. Установено е още, че задържането е предприето във връзка с провеждано разследване, в рамките на което са извършени процесуално-следствени действия по претърсване, изземване и обиск, при които са намерени и иззети парични средства.

Касаторът още при оспорването е поддържал, че тези средства представляват оборот от осъществявана от него търговска дейност, като в тази връзка е представил доказателства, че е управител и съдружник в търговско дружество, извършващо дейност в сферата на търговията със строителни материали и сходни стоки.

Районният съд е приел, че заповедта е законосъобразна, като е счел, че наличието на данни за престъпление е установено от материалите по преписката и че за приложението на мярката не е необходимо престъплението да е доказано по несъмнен начин.

От представените доказателства се установява също, че същият е управител и съдружник в търговско дружество, осъществяващо дейност, включително търговия на едро с дървен материал, строителни материали и санитарно оборудване. Тези обстоятелства са въведени от него в подкрепа на защитната теза относно произхода на намерените парични средства.

При така установените факти въззивният съд е достигнал до правилния извод, че жалбата срещу заповедта е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен полицейски орган. Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи разполагат с правомощие да задържат лице в изрично предвидените от закона хипотези, а в случая от данните по административната преписка се установява, че издателят е действал именно в това си качество и в рамките на предоставената му материална компетентност.

Неоснователни са оплакванията за пороци във формата на акта. За лицата по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР се издава писмена заповед за задържане съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗМВР, а задължителните реквизити са изрично посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР – име, длъжност и месторабота на издателя, фактически и правни основания за задържането, индивидуализиращи данни за лицето, дата и час на задържането, ограничаването на правата по чл. 73 от ЗМВР и правата по чл. 72, ал. 3 от ЗМВР. В случая тези реквизити са налице. Макар фактическото основание да е изложено сбито, в заповедта е посочена конкретна престъпна квалификация, а съдържанието му се изяснява и от административната преписка, към която съдът законосъобразно е насочил преценката си.

Спазени са административнопроизводствените разпоредби относно реда при задържане на лицето, предвидени в ЗМВР и Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 година

По съществото на спора правилен е и изводът, че са били налице материалноправните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Разпоредбата изисква наличие на данни, че лицето е извършило престъпление, а не наличието на повдигнато обвинение или на доказателства, достатъчни за осъждане. В трайната практика на Върховния административен съд последователно се приема, че за налагане на мярката е достатъчно да съществуват данни, обосноваващи предположение за вероятна съпричастност на лицето към престъпление, като не се изисква пълно и категорично доказване на авторството в рамките на това производство – вж. например Решение № 16776 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3391/2018 г., V о., , Решение № 7237 от 15.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3653/2018 г., VIII о., Решение № 14547 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2367/2018 г., V о., и Решение № 8981 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14403/2018 г., I о.

В разглеждания случай към момента на издаване на заповедта са съществували конкретни обективирани данни от разследването – провеждани процесуално-следствени действия по повод престъпление против политическите права на гражданите, извършени претърсване и изземване, както и откриване на значителни парични средства, които според данните по преписката са били преценени от полицейския орган като относими към проверяваната престъпна дейност. Тези данни, разглеждани в тяхната съвкупност и към релевантния момент на задържането, са били достатъчни, за да обосноват приложението на мярката. Противното би означавало в производството по оспорване на полицейското задържане съдът да изисква степен на доказване, присъща на наказателното производство по същество, което не съответства на характера на мярката.

Не променят този извод възраженията на касатора относно произхода на намерените парични средства. Твърдението, че сумите представляват оборот от законна търговска дейност, е обяснение по същество на спорен факт, който подлежи на проверка в рамките на наказателното производство. То не изключва само по себе си наличието на данни за престъпление към момента на задържането, нито обезсилва първоначалната преценка на полицейския орган за необходимост от незабавна ограничителна мярка. Предмет на настоящия спор не е окончателният произход на паричните средства, нито въпросът за наказателната отговорност на лицето, а единствено законосъобразността на полицейската преценка към момента на издаване на заповедта.

Изводът на въззивната инстанция, че заповедта не нарушава правото на защита, също е правилен. По силата на чл. 72, ал. 3, т. 3 и т. 6 от ЗМВР задържаното лице има право на информация за престъплението, във връзка с което е задържано, както и на достъп до материалите, свързани със задържането и от съществено значение за ефективното упражняване на правото на обжалване. Същевременно чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР изисква в заповедта да бъдат посочени фактическите и правните основания за задържането. В случая посочването на правната квалификация и обстоятелствата по преписката са позволили на жалбоподателя да разбере причината за ограничаването на свободата му и да организира защитата си, което се потвърждава и от конкретно развитите доводи в жалбата му. Този извод е в съответствие и с разбирането, че предварителните процесуални решения могат да се основават на подозрения или уличаващи доказателства, без това да нарушава презумпцията за невиновност, стига лицето да не бъде третирано като виновно – арг. от член 4, § 1 от Директива (ЕС) 2016/343.

Неоснователно е и възражението за несъразмерност. Съгласно чл. 73 от ЗМВР при задържане по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР не могат да бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване, а срокът на задържането не може да надвишава 24 часа. В случая ограничението е именно в предвидените от закона предели, приложено е във връзка с извършвани неотложни действия по разследване на престъпление по чл. 167, ал. 3 НК и е обслужвало легитимната цел да се осигури безпрепятственото осъществяване на полицейските правомощия по установяване на релевантните факти. Обстоятелствата, че лицето има постоянен адрес, семейство и развива търговска дейност, не изключват приложението на мярката, тъй като законът не поставя упражняването на правомощието по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР в зависимост от предварително доказана опасност от укриване, а от наличието на данни за извършено престъпление.

Въззивната инстанция е направила разликата между: „данни за извършено престъпление“ и „доказване на вина“. Това съответства на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и на трайната практика на адм. съдилища. Правилно е посочено, че лаконичността на заповедта не е автоматично порок, ако фактическото основание се изяснява от преписката и лицето е могло да разбере причината за задържането. Това е допустима линия според практиката. Правилно е ограничен предметът на съдебния контрол – законосъобразност на задържането, а не наказателната отговорност по същество.

В случая задържането е било във времеви и предметен контекст на текущи неотложни действия; ограничението е било само на свободното придвижване в рамките на законовия максимум по чл. 73 от ЗМВР; мярката е обслужвала конкретна процесуална необходимост, а не е била самоцелна.

Следва да се подчертае, че съдебният контрол е не разрешаване на въпроса дали касаторът е извършил престъплението, по повод на което е задържан, а дали са били налице материалноправните предпоставки и правилен ли е съдебния акт. Ето защо възраженията, насочени към оборване на наказателноправната теза по същество, не могат да обусловят незаконосъобразност на заповедта, ако към момента на издаването й са били налице данните по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

По тези съображения решението на въззивната инстанция следва да бъде оставено в сила.

Разноски не се претендират и съдът не присъжда такива.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 11 от 05.05.2026 г., постановено по адм. дело № 77/2026 г. по описа на Районен съд – Омуртаг.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�