Решение № 470 от 10.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 470 гр. София, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20251110214718 по описа за 2025 година

Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Производството е образувано жалбата на „***“ ООД с *** със седалище и адрес на управление в с. *** представлявано от управителката Л.Ц.Н., по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания представлявано от адвокат Р. П. Р. от Благоевградската адвокатска колегия, против Електронен фиш №8505216341 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от НАЦИОНАЛНОТО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България с ***, представлявана от председателя на управителния съвет инженер Й. К. В. на 08. ХI. 2024 година за административно нарушение, извършено на 07. III. 2022 година.

Пълномощникът на жалбопоподателя оспорва процесния електронен фиш. Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на процесуалните правила и материалния закон.

В жалбата са развити съображения, че нарушенията на Закона за пътищата, както и по чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата не следва да се установяват с издаване на електронен фиш, а с акт за установяване на административно нарушение по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Фишът бил издаден след изтичането на давностните срокове, уредени в чл. 11 от Закона за административните 1 нарушения и наказания във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от Наказателния кодекс – три години.

Размерът на наложената санкция не бил съобразен с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО.

Жалбоподателят не участва в проведеното открито съдебно заседание нито чрез представители, нито чрез пълномощници. Надлежно упълномощеният процесуален представител на жалбоподателя – адвокат Р. П. Р. от Благоевградската адвокатска колегия, на 12. I. 2026 година представя молба, в която заявява, че поддържа жалбата. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс.

НАЦИОНАЛНОТО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ на Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България, ответна страна по жалбата, се представлява в открито съдебно заседание от редовно упълномощената главен юрисконсулт С. Ю. Г., която оспорва жалбата и претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И

В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ

СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление:

Жалбоподателят е собственик на пътно превозно средство специален автомобил „***“ модел „***“ с регистрационен №*** с технически допустима максимална маса 41 000 с брой на осите – 4 с екологична категория ЕВРО 6 без ремарке, видно от свидетелство за регистрация – част I, представено по делото. На 07. III. 2022 година около 11 50 часа описаното пътно превозно средство се движи по път А-6 км 50+427 с посока намаляващ километър. Посоченият участък от пътя е включен в обхвата на платената пътна мрежа, за която се дължи такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, видно от документите, представени от наказващия орган с писмо, постъпило в съда на 04. XII. 2025 година.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: електронен фиш; статични изображения във вид на снимков материал; доклад от системата за контрол; свидетелство за регистрация – част I; справка от Агенция „Пътна инфраструктура“; протоколи; заповеди; сертификат за контрол; декларация; писмо;

2 доклад; разрешение; образци на електронен фиш; справки и карти; история на обработката на електронния фиш; становище на отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“ към Националното тол управление.

От анализа на писмените доказателства се установява, че техническо средство №10182 в Столична община по път А-6 км 50+427 е контролирало превозните средства, движещи се в посока намаляващ километър, като на 07. III. 2022 година в 1150 часа е засякло нарушение с пътно превозно средство специален автомобил „***“ модел „***“ с регистрационен №*** с технически допустима максимална маса 41 000 с брой на осите – 4 с екологична категория ЕВРО 6 без ремарке.

Доказателствата са непротиворечиви, а фактическата обстановка е безспорна като не се налага съотнасяне и подробното обсъждане на наличните доказателства.

2. По издаването на процесния електронен фиш:

За описаното е съставен електронен фиш, в който е отразено, че на 07. III. 2022 година в

1150 часа в

Столична община е установено нарушение

№DA68794E0201AE965E053021F160 с пътно превозно средство специален автомобил „***“ модел „***“ с регистрационен №*** с технически допустима максимална маса 41 000 с брой на осите – 4 с екологична категория ЕВРО 6 без ремарке, за движение на път А-6 км 50+427, с посока – намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото пътно превозно средство изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото пътно превозно средство няма валидна маршрутна карта или тол декларация за преминаването.

Нарушението e установено с устройство №10182, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-6 км 50+427.

Въз основа на снимковия материал от устройство №10182 на жалбоподателя е съставен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата в размер на 2 500.00 лева. С фиша на основание чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата на дружеството е определено да заплати и такса в размер на 119.00 лева.

3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:

1. По допустимостта на жалбата:

Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни актове. Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да 3 обжалва такъв административен акт и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания: електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 15. VIII. 2025 година, а жалбата е подадена в съда преди изтичане на 14-дневен срок от посочената дата – на 28. VIII. 2025 година.

Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2. По спазването на давностните срокове при издаването и връчването на електронния фиш:

Законът за движението по пътищата и Законът за административните нарушения и наказания не уреждат срокове за образуване и приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителите при налагане на глоба с електронен фиш. Затова съдът счита, че в случая е приложима единствено разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания и предвидения в нея шестмесечен срок. Съдът достига до такъв извод, тъй като заснемането на нарушението има функцията на акт за установяване на административно нарушение, а издаденият въз основа на него електронен фиш на наказателно постановление по аналогия от чл. 189, ал. 11 от Закона за движението по пътищата. Затова и срокът по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания за провеждане и приключване на производството във административната му фаза следва да започне да тече от датата на заснемането на нарушението с техническото средство.

Процесният случай не попада сред изключенията, предвидено в чл. 189, ал. 5 от Закона за движението по пътищата в редакцията от времето на извършване на нарушението, в които случаи сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания започват да текат от получаване на декларацията, че друг е извършил нарушението.

В настоящия случай нарушението е заснето на 07. III. 2022 година, което се установява от снимковия материал, приложен към електронния фиш. На същата дата нарушението е станало известно на административнонаказващия орган, затова съдът приема, че срокът за издаване на електронния фиш е изтекъл на 07. IХ. 2022 година.

Електронният фиш е съставен едва на 08. ХI. 2024 година, т. е повече от две години след изтичането на срока.

За да се произнесе съдът взе предвид, че електронният фиш е издаден по-малко от шест месеца след издаването на представеното по делото становище на отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ от 19. IX. 2025 година. Съдът съобрази обаче, че становището е издадено от отдел на административнонаказващия орган, като по делото няма данни за произнасянето на отдела да е било необходимо получаване на данни от трети лица и това да го е забавило по независещи от него причини. Затова съдът приема, че срокът за издаване на електронния фиш е започнал да тече от заснемането на нарушението, а не от издаването на становището.

За пълнота съдът счита, че следва да се произнесе и по възражението направено от пълномощника на жалбоподателя, за изтекла преследвателна давност. По въпросите на 4 вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в Закона за административните нарушения и наказания не се предвижда друго, по силата на чл. 11 от същия закон.

Според Тълкувателно решение №1 от 27. II. 2015 година на общото събрание на II колегия на Върховния административен съд на Република България и общото събрание на наказателните колегии на Върховния касационен съд на Република България в Закона за административните нарушения и наказания са уредени два вида давност:

Първата е погасителната давност съобразно разпоредбата на чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания, с чието настъпване се погасява възможността на наказващия орган да реализира правомощията си.

Втората е изпълнителска давност, с изтичане на която се погасява възможността компетентния орган да реализира изтърпяването на наложеното административно наказание – чл. 82 от Закона за административните нарушения и наказания.

Втората давност се квалифицира като обикновена според чл. 82, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания, и като абсолютна според третата алинея на същата разпоредба. Чл. 82 урежда давностните срокове за изпълнение на наложените административни наказания, като за наказанието глоба е предвиден давностен срок от две години, който обаче започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието.

Процесният електронен фиш е обжалван в законоустановения срок, затова и не е влязъл във сила и спрямо него предвидения в чл. 82 от Закона за административните нарушения и наказания срок е неприложим.

Цитираното по-горе Тълкувателно решение приема още, че е налице пропуск в Закона за административните нарушения и наказания – същият не урежда института за абсолютна погасителна давност, доколкото в чл. 34 не съдържа разпоредба, съответстваща на чл. 81, ал. 3 от Наказателния кодекс. Тази празнина се преодолява с приложението на чл.

81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от Наказателния кодекс. Тълкувателното решение не приема, че е налице празнина по отношение на относителната тригодишна давност, затова и съдът приема, че същата давност от три години, уредена в чл. 80, ал. 1, т. 5 от Наказателния кодекс, не се прилага в административнонаказателното производство.

В процесния случай административнонаказателното преследване не се е погасило и с изтичането на абсолютната давност, тъй като същата е четири години и шест месеца от извършване на нарушението 07. III. 2022 година и изтича на 07. IX. 2026 година.