Решение № 4454 от 09.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4454 гр. София, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. Г. при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г. Гражданско дело № 20251110126240 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 161641/09.05.2025 г., на Г. Х. Я., ЕГН:

**********, гр.София, ж.к. ОК 2, бл. 28, вх.А, ет. 8, ап. 30, чрез пълномощника си Л. К., със съдебен адрес за призоваване: гр. София, ул. "Т" № 5Б, ет. 3, офис 311, против „КЙ” ООД, с ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. Б № 196, управител ВМИ, чрез пълномощник адвокат Н. Ш. и съдебен адрес: гр.Хасково, бул. Б № 196, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 10а, ал. 2 ЗПК във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 7, т. 10 и т. 20 от ЗПК за прогласяване за нищожността на клаузите на Договор за потребителски кредит № 119005602, сключен на 27.10.2024 г.

В исковата молба се твърди, че на 27.10.2024 г. ищцата е сключила Договор за потребителски кредит № 119005602, по силата на който „КЙ“ ООД й е предоставило в заем сумата от 500 лв. при фиксиран ГЛП от 2.5 % и ГПР от 47.499 %. Съгласно погасителен план следвало да внесе 4 месечни вноски в размер на 189 лв., като сумата включвала главница, лихва, такса за фиксиран годишен лихвен процент и такса за експресно разглеждане. Счита, че договорът между страните е нищожен, тъй като съдържа неравноправни клаузи. Ищецът счита, че следните клаузи в договора са неравноправни: ГПР е 47.499 %, като съгласно чл.

19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя. Счита, че ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не са включени дължимите такси за фиксиран годишен лихвен процент и таксата за експресно разглеждане, което е още едно основание за нищожност на договора; чл. 2, т. 9 предвижда задължение за заемодателя да не променя лихвения процент на договора, за което заемателят трябва да заплати такса ангажимент в размер на 0.3% на ден, като същата се начислява 1 ежедневно от деня на сключване на договора; чл. 1, т. 5 от Договора гласи, че заемателят ще използва допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобряване на паричен заем, за което ще дължи такса за експресно разглеждане на договора в размер на 213,72 лева, която е разсрочена на 4 погасителни месечни вноски.

Ищецът счита, че в настоящия случай, макар и да е отбелязано в договора, че ГПР е 47.499 % и ГЛП е 2.5 %, то липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Счита, че кумулирането на таксата за бързо разглеждане и такса за фиксиран лихвен процент към погасителните вноски води до "скрито" оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 47.449 % нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР. Съгласно чл. 19 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит като в него не се включват разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на договора.

Ищецът твърди, че допълнителната услуга "експресно разглеждане на искането за кредит" и дължима за нея "такса за експресно разглеждане на документи" и такса за фиксиран лихвен процент по съществото си не представлява реално предоставена допълнителна възможност или преференциално условие, от което кредитополучателят да може да се възползва и което да носи допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано изискването за възнаграждение. Сочи, че основно задължение на кредитора по договора за кредит е да предостави договорената парична сума, т. е. разглеждането на документи и експресното обслужване е дейност по усвояване и управление на кредита, а не допълнителна услуга, за която да се дължи допълнително възнаграждение. Услугата, описана в договора за паричен заем, има характер на действие, свързано с усвояването на кредита, за което разпоредбата на чл. 10а, ал, 2 от ЗПК забранява заплащането на такси. В този смисъл и съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но според ал. 2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Доколкото начислените в настоящия случай такси за експресно разглеждане в размер на 213,72 лева и такса за 2 фиксиран годишен процент в размер на 10,54 лева са свързани с процедурата по усвояване на кредита, то договорната клауза, предвиждаща тяхната дължимост, е в противоречие с повелителните норми на закона и като такава е нищожна (в този смисъл определение № 912/24.10.2019 г. по в. ч. гр. д. № 697/2019 г. на ОСП). С оглед изложеното счита, че клаузите за заплащане на такса за експресно разглеждане на документите и отделна такса за фиксиран годишен процент противоречат на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, поради което са нищожни съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Твърди, че целта на таксите и комисионните по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит, а отделно от това следва да се посочи, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита - чл.

10а, ал. 2 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона е нищожна. Отделно от това никъде в договора няма ясно и точно формулиране за "експресно разглеждане" т. е. в какъв срок, за да е то "експресно", което да го отличава от напр. нормалното разглеждане на документи, за удължаване на кредита се заплаща възнаградителна лихва, а не се начислява такса в пъти надвишаваща главницата. С оглед изложеното, ищецът счита клаузата за експресно разглеждане и такса за динамично плащане кредита за неравноправна по смисъла на ЗЗП, което я прави нищожна поради противоречие с императивни норми на закона - чл.

146, ал. 1 от ЗЗП, като моли съда да уважи исковата молба като основателна. Претендира разноски.

Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва твърденията в исковата молба като излага подробни съображения. Счита, че не е налице нищожност на сочените от ищеца клаузи на допълнителните услуги „експресно разглеждане“ и „динамично плащане“, както и че тяхната цена не следва да се включва в ГПР, тъй като такива се включват разходи за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Счита, че ищецът сам е пожелал да ползва допълнителните услуги. Моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноски.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК, чл. 10а ЗПК и чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузи от Договор за потребителски кредит № 119005602 от 27.10.2024 г.

3

Исковете са процесуално допустими. Ищцата има правен интерес от предявяването им, тъй като оспорва валидността на конкретни договорни клаузи, които пораждат задължения за нея като потребител.

Съгласно разпределената доказателствена тежест по делото, в тежест на ищцата е да установи наличието в договора на клаузите, които противоречат на закона, заобикалят неговите разпоредби или създават значително неравновесие между правата и задълженията на страните, а в тежест на ответника е да установи валидността на уговорените такси и съответствието им със закона.

По делото е безспорно, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 119005602 от 27.10.2024 г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата заем в размер на 500 лв., при фиксиран годишен лихвен процент 2.5 % и годишен процент на разходите 47.499 %. Съгласно погасителния план към договора заемът следва да бъде погасен чрез четири месечни вноски в размер на 189 лв., като в размера на тези вноски освен главницата и лихвата са включени и допълнителни плащания – такса за експресно разглеждане на документите за кредит и такса за фиксиран лихвен процент.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя – настоящи или бъдещи, включително лихви, комисиони, такси и всякакви други възнаграждения, които потребителят следва да заплати във връзка със сключения договор за кредит. Законодателят е въвел тази уредба с цел потребителят да получи ясна и пълна информация за действителната цена на кредита, така че да може да направи информиран избор при сключването на договора.

От съдържанието на процесния договор се установява, че освен възнаградителната лихва по кредита заемателят дължи и допълнителни такси, включително такса за експресно разглеждане на документите за кредит в размер на 213,72 лв., която се разсрочва в погасителните вноски. Размерът на тази такса представлява значителна част от размера на отпуснатия кредит, което води до съществено увеличаване на разходите по кредита.

Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Същевременно в ал. 2 на същата разпоредба изрично е предвидено, че кредиторът няма право да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Разглеждането на искането за кредит и извършването на оценка на кредитоспособността на заемателя представляват именно действия, които са част от процеса по предоставяне на кредита и са неразделен елемент от дейността на кредитора. Поради това съдът приема, че услугата „експресно разглеждане“, независимо от начина, по който е обозначена в договора, представлява по съществото си действие, свързано с усвояването на кредита, за което законът изрично забранява начисляването на такси.

Обстоятелството, че в договора е посочено, че заемателят доброволно избира да се 4 възползва от такава услуга, не може да обоснове извод за допустимост на подобна уговорка.

В отношенията между кредитор и потребител законът предоставя засилена защита на икономически по-слабата страна, като въвежда императивни правила, които не могат да бъдат дерогирани с договорна уговорка. Следователно всяка договорна клауза, която предвижда заплащане на възнаграждение за действия, които законът квалифицира като част от усвояването или управлението на кредита, противоречи на императивна правна норма.