Решение № 1587 от 07.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1587 гр. Пловдив, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330102051 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от П. Я. Ю., ЕГН **********, И. М. Ю., ЕГН ********** и Я. М. Ю., ЕГН ********** – *********, лично и със съгласието на законния си представител /********/ П. Ю., против „Интернешънъл Саламанка Капитал” ООД, ЕИК 200604885, с която са предявени субективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че наследодателят на ищците – М.Е. Ю. приживе сключил с ответника Договор за потребителски кредит SO № ****/***** г. В чл. 1 от договора била предвидена такса за експресно разглеждане в размер на 120 лева, включена в погасителните вноски. Кредитът бил с главница от 400 лева, ГЛП – 40.15%, ГПР – 47.98% и срок – 1 месец, при общо задължение от 539.80 лева. Твърди се, че въпросната такса била нищожна, защото по смисъла на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не можел да иска заплащане на такси и комисионни, свързани с управление или усвояване на кредита. С таксата се накърнявали и добрите нрави, достигало се до значителна нееквивалентност на насрещните престации, нарушавал се принципа на добросъвестност и справедливост в оборота. Размерът й бил прекомерен – над 1/3 от главницата по кредита, като с нея кредиторът неоснователно се обогатявал. Отделно от това, се заобикаляла и нормата на чл. 19 ал. 4 ЗПК, защото с нея ГПР надвишавал законово определения лимит от пет пъти над законната лихва. Трайната съдебна практика била последователна и непротиворечива по отношение на неравноправния характер на подобна договорна клауза в потребителски заем. Доколкото клаузата не била и индивидуално договорена, тя била нищожна.

С оглед изложеното се моли за прогласяване на нищожността на клаузата от договора, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в размер на 120 лева, обективирана в чл. 1 от договор за кредит от 13.10.2021 г. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който искът се оспорва като недопустим. Твърди се, че в случая имало издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по договора за кредит, по която длъжниците не били възразили и тя била влязла в сила, с което се стабилизирала и повече вземането по заповедта не 1 подлежало на оспорване. Неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на вземането по чл. 422 или чл. 415, ал. 1 ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение, с което се преклудират фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, включително и тези, относими към действителността на породилото го основание. Защитата срещу последиците на заповедта е възможна единствено по реда на чл. 414 ГПК, чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, които представляват специални способи. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудира. Пътят на исковата защита остава открит само при наличието на специалните хипотези по чл. 424 ГПК или чл. 439 ГПК, които в настоящия случай, липсвали. След стабилизиране на заповедта за изпълнение, обективираното в нея вземане не може да се оспорва от длъжника по съображения и с и с оглед на факти, които е могъл и е следвало да заяви в рамките на срока по чл. 414 ГПК, т.е. преди влизането й в сила. Сочи, че в исковата молба липсват доводи или твърдения, касаещи новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, относими към вземанията, обективирани в заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 18993/2021 г. по описа на ПРС, които да обуславят допустимостта на предявения иск на основание чл. 424 ГПК. Твърди, че исковата претенция се основава на факти, които са били известни на ищците още при получаването на Заповедта за изпълнение, като същите са могли да ги посочат в срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. Неподаването на такова възражение имало за последица създаване на стабилност на заповедта за изпълнение, като оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, е преклудирана. С настоящия иск се целял да се пререши въпросът относно влязла в сила заповед за изпълнение. Отделно от изложеното, сочи, че ищците са заплатили на 20.04.2022 г. дължимите суми по заповедта за изпълнение, ведно с държавната такса, но без адвокатското възнаграждение, за което била подадена частна жалба. Твърди, че с направеното плащане, ищците признали дълга в целия претендиран размер, като спорен останал въпроса за разноските за адвокатско възнаграждение. С оглед направеното плащане, счита настоящото дело да е без предмет и на това основание следва да бъде прекратено като недопустимо.

Моли за прекратяване на производството по делото. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

По допустимостта:

От служебно изисканото ч.гр.д. № 18993/2021 г. по описа на ПРС, се установява, че по същото е издадена Заповед № 10499 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.12.2021 г., в полза на кредитора „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, срещу длъжника – наследодател на ищците – М.Е. Ю., за следните суми: 400 лева – главница, дължима по Договор за потребителски кредит SO № ****/***** г., както и за сумата от 19.80 лева – договорна лихва за периода от 27.11.2021 г. – 27.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.11.2021 г. до окончателното й погасяване, както и за направени разноски по делото.

Установява се и, че наследниците на длъжника, на които е редовно връчена Заповедта от 12.12.2021 г., не са възразили срещу нея.

Съдът намира, че предявеният иск е допустим, а възраженията в отговора на исковата молба за недопустимост на настоящото производство не се споделят.

Няма пречка за образуване на настоящото производство, тъй като в заповедното производство – ч.гр.д.№ 18993/2021 г. по описа на ПРС, ІІ бр. с., не е била въведена за разглеждане претенция за процесната „такса за експресно разглеждане на документи“, поради което по отношение на нея влязлата в сила заповед за изпълнение няма сила на пресъдено нещо.

2

Действително, предвид липсата на възражение по чл. 414 ГПК от ищците – наследници на кредитополучателя, срещу издадената по ч.гр.д. № 18993/2021 г. по описа на ПРС, Заповед № 10499 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.12.2021 г., за сумите: 400 лева – главница и 19.80 лева – договорна лихва за периода от 27.11.2021 г.

– 27.11.2021 г., дължими по Договор за потребителски кредит SO № ****/***** г., същата е влязла в сила и има сила на пресъдено нещо, но само за процесните суми - за главница и договорна лихва, произтичащи от договора за потребителски кредит. Действително и липсата на подадено възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта, е преклудирала възможността им да се позовават на недействителност на договора за потребителски кредит.

Доколкото, обаче, в заповедното производство – ч.гр.д.№ 18993/2021 г. по описа на ПРС, не е била въведена за разглеждане претенция за процесната „такса за експресно разглеждане на документи“, съдът намира, че по отношение на нея, влязлата в сила заповед за изпълнение няма сила на пресъдено нещо, тъй като процесната такса не е елемент от фактическия състав на договора за заем по смисъла на чл. 240 ЗЗД – заемна сума и лихва, т.е. не е преклудирана възможността на ищците да се позовават на недействителността на тази клауза.

По същество:

В тежест на ищците е да докажат, че клаузата от сключения между наследодателя им и ответника договор за кредит, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, е недействителна, поради противоречие с добрите нрави, неравноправност и нарушение на материалния закон.

В тежест на ответника е да докаже, че съответната клауза от договора отговаря на всички законови изисквания за редовност.

От приетия като писмено доказателство по делото – Индивидуален договор за потребителски кредит SO № ****/***** г. /л.9/, се установява, че на 13.10.2021 г. е подписан договора между М.Е. Ю. и „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД.

С процесния Договор за потребителски кредит, на М.Е. Ю. е предоставена сума в размер на 400 лева, при фиксиран лихвен процент о т 40.15 %, с ГПР - 47.98 %, с падеж:

27.11.2021 г., като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 539.80 лева.

Уговорена е също „такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на потребителския кредит“ в размер на 120 лева.

В чл. 1 от Договора е посочено, че за услугата експресно разглеждане на заявлението с искане за потребителски кредит е изцяло извършена и предоставена от „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, за което кредитополучателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на потребителския кредит в размер на 120 лева. Според ал. 3 на същата разпоредба, с подписване на настоящия договор, страните се уговарят и съгласяват таксата да се заплати на Кредитополучателя разсрочено като се раздели на равни части и се включи в размер на всяка от погасителните вноски.

От приетите като писмени доказателства по делото – Препис – Извлечение от Акт за смърт и Удостоверение за наследници /л.10/ се установява, че М.Е. Ю. е починал на 13.12.2021 г. и негови наследници по закон са ищците: П. Я. Ю. /*******/, И. М. Ю.

/********/ и Я. М. Ю. /********/.

Предвид изложеното, съдът приема, че между наследодателя на ищците и „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който заетата сума е усвоена.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

3

В чл. 1 от Договора е посочено, че за извършената и предоставената от „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на потребителския кредит, в размер на 120 лева.

Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.

В настоящия случай, таксата за експресно разглеждане представлява действие по усвояване на кредита във времево отношение.

Доколкото се касае за възнаграждение по усвояването на кредита, с нея реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С това допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. Така, с тази сума, реално се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава едно допълнително възнаграждение.

Ето защо е налице неравноправна клауза, с която реално се заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл. 143 ЗЗП и води до неоснователно обогатяване за кредитора.

Съдът намира тази клауза за нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Според тази разпоредба всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. Визираната клауза, предвиждаща такса за експресно разглеждане от договора има за цел да заобиколи ограничението на чл. 10а ЗПК, съгласно което кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.