Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 932 от 23.06.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно гражданско дело 608/2025
Вид
Определение № 932
Подписан
23.06.2025
В сила
23.06.2025
Състав
Станислав Стефански, Еманоел Вардаров, ЛЮБКА МИЛКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.108, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.111 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.118, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.121 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.122 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274, ал.3, т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274, ал.3, т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.276 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.2, т.1 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 932 гр. Велико Търново, 23.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно частно гражданско дело № 20254100500608 по описа за 2025 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производство по чл.122 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Г. К. Т. с ЕГН**********, постоянен адрес: с. Средно село, ул. “Пета“ община гр. Златарица в качеството си на Земеделски производител, ЕИК: *, адрес: с. Никюп – 5068, общ. В. Търново, чрез адв. М. М. Г. от ВТАК - съдебен адрес: гр. В. Търново, ул. „Ц. Церковски“, № 39 кантора № 210 против Определение № 164/25.04.2025 постановено по гр. дело № 20254130100024 по описа за 2025 година на РС-Елена, с което е отхвърлено възражението на Г. К. Т. за местна подсъдност по чл.105 от ГПК(изпращане на делото за разглеждане от ВТРС). Посочва, че всички договори по делото са били сключени от Г. К. Т. във връзка с извършваната от него дейност и в качеството му на Земеделски производител. Представя Регистрационна карта като земеделски производител, както и справка от регистър БУЛСТАТ, според които адресът на управление и осъществяване на дейността на ЗП Г. К. Т. с ЕИК:* е както следва: местоизвършване на дейността: Р. България, п.к.5068, с. Никюп Общ. В. Търново и адрес за кореспонденция: Р. България, п.к.5000, гр. В. Търново, ул.“Бяла Бона“, № 8, вх.В ет.I ап.1. Така, адресът на управление на физическото лице -земеделски производител е с. Никюп, Общ. В. Търново и следователно към момента на 1 възникване на висящността на процеса, адресът на управление на земеделския производител обуславя местната подсъдност - ВТРС. При това положение исковата молба не е подадена в местно компетентния по спора, съобразно чл.105 от ГПК, а в местно некомпетентния РС-Елена. Счита направеното възражение за основателно. Моли съда да отмени Определението, с което е отхвърлено възражението на Г. К. Т. за местна подсъдност по чл.105 от ГПК(изпращане на делото за разглеждане от ВТРС) и да се постанови акт на съда, с който да се прекратите делото пред РС-Елена и на основание чл.118, ал.2 от ГПК да бъде изпратено на надлежния ВТРС.

В срока по чл.276 от ГПК не е подаден отговор от страна на „Ромфарм Компани“ ООД гр. София.

Съдът, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.дело № 20254130100024 по описа за 2025 година на РС-Елена е образувано по предявени искове по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415 от ГПК от „Ромфарм Компани“ ООД гр. София против Г. К. Т., за приемане за установено, че Г. К. Т. дължи на „Ромфарм Компани“ ООД гр.

София определени парични суми. В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от Г. К. Т. в качеството си на Земеделски производител с ЕИК:* (чрез адв.М. М.Г. от ВТАК), с който е направено възражение за местна подсъдност на делото, като неподсъдно на РС-Елена. Договорите за наем на зем.земя били сключени с Г. К. Т. в качеството му на Земеделски производител с ЕИК: *. Така предявените искове следвало да бъдат разгледани по седалище и адрес на управление на ответника ЗП Г. К. Т. с ЕИК: *, с адрес: с. Никюп, Общ. В. Търново. Компетентен съд за разглеждане на спора бил ВТРС. Представя справка от публично достъпен регистър БУЛСТАТ.

С обжалваното Определение РС-Елена е отхвърлил възражението на Г.

К. Т. за местна подсъдност по чл.105 от ГПК(изпращане на делото за разглеждане от ВТРС) и е внесъл делото за разглеждане в съдебно заседание.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

2

Частната жалба е с правно основание чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.121 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок от страна, която има правен интерес от обжалването му в атакуваната част.

Жалбата отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК, и е допустима, и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.

Ето защо тя следва да се разгледа по същество.

За да постанови определението си РС-Елена е приел, че предвид предявените искове по чл.422, ал.1, вр. чл.415 от ГПК, относимата разпоредба, касаеща подсъдността на делото е тази на чл.105 от ГПК (искът се предявява пред съда, в чийто район се намира постоянния адрес или седалището на ответника). Ответникът е физическо лице, като регистрацията му като земеделски производител не променя качеството му физическо лице. Установило се, че ответникът е с постоянен адрес: с.

Средно село, № 5, Общ. Златарица. Ищецът предявил иска пред РС Елена (компетентен да разгледа делото), съобразно разпоредбата на чл.105 от ГПК.

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд.

В Глава ХII Раздел II на ГПК изчерпателно са посочени начините за определяне на местна подсъдност. Съгласно общата разпоредба на чл.105 от ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. В идентичен смисъл е и разпоредбата на чл.108, ал.1 от ГПК в частта, касаеща предявяване на иск срещу юридическо лице. Г. К. Т. е регистриран като земеделски производител под код по БУЛСТАТ, като развиващ дейност по отглеждане на дребен рогат добитък, коне, магарета, мулета и катъри, установимо при справка в регистъра на БУЛСТАТ. Като лице, занимаващо се със селскостопанска дейност, ищецът не е търговец по смисъла на чл.2, т.1 от ТЗ.

Регистрацията на едно лице в регистъра при МЗХ – ОД „Земеделие“ не придава на това лице друга правосубектност, различна от тази на физическото лице, респ. не променя правосубектността му и не го приравнява на търговец. За задълженията си, като земеделски производител лицето не отговаря в друго правно качество, освен в това на физическо лице.

Обстоятелството, че идентификационния номер на земеделския 3 производител е различен от ЕГН на лицето не придава друго правно качество на земеделския производител, освен това на физическо лице. Общото правило (чл.105 от ГПК) относно местната подсъдност се преодолява единствено при наличието на възможност за изборна местна подсъдност, при която ищецът по свой избор може да предяви иска си и пред съд, който не е компетентен да разгледа спора по правилата на общата местна подсъдност. В конкретния случай, предвид посочените в исковата молба обстоятелства, на които се основават исковите претенции, възможност за изборна подсъдност е дадена с разпоредбата на чл.111 от ГПК, според която иск за парични вземания на договорно основание може да се предяви и по настоящия адрес на ответника. Ищецът, обаче не се е възползвал от това право на избор и е предявил исковата си молба пред съда, компетентен да разгледа спора по общото правило за местна подсъдност на чл.105 от ГПК.

Ответникът разполага с процесуална възможност да възрази и да дерогира само избраната в нарушение на закона обща местна подсъдност, но не може да иска прилагане на изборната местна подсъдност по чл.111 от ГПК, тъй като с такова право на избор разполага единствено ищецът. В случая общата местна подсъдност е избрана от ищеца при спазване на закона, като искът е предявен пред съда, в чийто район към момента на депозиране на исковата молба е бил регистриран постоянният адрес (с.Средно село Общ. Златарица) на ответника Г. К. Т..

Предвид изложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд, с което е оставен без уважение отвод за неподведомственост, респективно за неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл.274, ал.3, т.1 и т.2 от ГПК (т.9 от Тълк.решение от 09.12.2013г. по тълк.дело№1/2013г. - ОСГТК на ВКС).

Водим от изложено и на основание чл.7, ал.2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 164/25.04.2025г. постановено по гр. дело № 20254130100024 по описа за 2025 година на РС-Елена, с което е 4 отхвърлено възражението на Г. К. Т., ЕГН: **********, постоянен адрес: с.

Средно село, ул. “Пета“, Общ. Златарица в качеството му на Земеделски производител, ЕИК: *, адрес: с. Никюп - 5068, Общ. В. Търново, чрез адв. М.

М. Г. от ВТАК за липса на местна подсъдност по чл.105 от ГПК на РС Елена.

Определението не подлежи касационно обжалване.

Препис от определението да се изпрати на страните по делото.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5