Решение № 49 от 13.03.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Разград, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Д. Стоев

Членове:

Валентина П. Димитрова

Атанас Д. Христов при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20253300500074 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 ГПК.

С Решение № 784 от 12.12.2024 г. постановено по гражданско дело № 20243330101234 по описа за 2024 година на РС – Разград, съдът е постановил следното:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощник, за осъждане на ответника П. И. П. с ЕГН: ********** и адрес: п.к. ***, гр.

****, ж.к. *******, да им заплати сума в общ размер на 12 010,54 лв.

(дванадесет хиляди и десет лева и 0,54 ст.), от които: главница в размер на 4711,50 лева (четири хиляди седемстотин и единадесет лева и 0,50 ст.); неплатено договорно възнаграждение в размер на 2018,90 лева (две хиляди и осемнадесет лева и 0,90 ст.), дължимо за периода от 25.12.2022 г. до 05.01.2024 г. - дата на предсрочна изискуемост; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 1809,56 лева (хиляда осемстотин и девет лева и 0,56 ст.); неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 2291,68 лева (две хиляди двеста деветдесет и един лева и 0,68 ст.); лихва за забава в размер на 577,27 лева (петстотин седемдесет и седем лева и 0,27 ст.) за периода от 26.08.2022 г.- дата на изпадане на длъжника в забава до 05.01.2024 г. - дата на предсрочна 1 изискуемост; законна лихва в размер на 601,63 лева (шестстотин и един лева 0,63 ст.), дължима от 05.01.2024 г. - датата на предсрочна изискуемост до 29.05.2024 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, респективно иска до изплащане на вземането.

Недоволен от това решение, в ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете за заплащане на парично задължение, представляващо неплатена главница в размер на 4711,50 лева (четири хиляди седемстотин и единадесет лева и 0,50 ст.); неплатено договорно възнаграждение в размер на 2018,90 лева (две хиляди и осемнадесет лева и 0,90 ст.), дължимо за периода от 25.12.2022 г. до 05.01.2024 г. - дата на предсрочна изискуемост, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението, до изплащане на вземането, е останал ищецът "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД. Същият го обжалва в горепосочените отхвърлителни части, чрез пълномощника си юрисконсулт И.

Т. Т.. Намира решението в обжалваната част за за неправилно и постановено нарушение на материалния закон. Моли същото да бъде отменено в обжалваната част, като вместо него бъде постановено решение, с което исковите претенции бъдат уважени. Излага подробни съображения.

Претендира разноски. Сочи, че не обжалва решението в частта, с която са отхвърлени исковете му за осъждане на ответника да заплати на ищеца възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 1809,56 лева (хиляда осемстотин и девет лева и 0,56 ст.); неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 2291,68 лева (две хиляди двеста деветдесет и един лева и 0,68 ст.); лихва за забава в размер на 577,27 лева (петстотин седемдесет и седем лева и 0,27 ст.) за периода от 26.08.2022 г.- дата на изпадане на длъжника в забава до 05.01.2024 г. - дата на предсрочна изискуемост; законна лихва в размер на 601,63 лева (шестстотин и един лева 0,63 ст.), дължима от 05.01.2024 г. - датата на предсрочна изискуемост до 29.05.2024 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, респективно иска до изплащане на вземането

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна не депозира отговор на жалбата.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за въззивника не се явява представител. Пълномощникът му юрисконсулт И. Т. Т. депозира писмена молба, с която моли делото да бъде разгледано в нейно отсъствие. Поддържа жалбата и излага подробни съображения. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, въззиваемата страна не се явява и не се представлява. Не взема становище по жалбата.

Разградски окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, достигна 2 до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледани по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Контролът за правилността на първоинстанционното решение по принцип е в рамките на заявените в жалбата основания, като служебно следи единствено за спазването на императивните материалноправни норми /така т. 1 ТР № 1/09.12.2013 г., ОСГТК, ВКС/.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави и следното:

Съдебното производство е образувано въз основа на заявление от „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу П. И. П. с ЕГН: **********, като било образувано Частно гражданско дело № 949/2024 г. по описа на РРС, за сумите 4 711,50 лв. главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от 29.05.2024г. до изплащане на вземането, сумата 2 018,90 лв. договорно възнаграждение, сумата 577,27 лв. обезщетение за забава за периода до обявяване на предсрочна изискуемост, сумата 601,63 лв. законна лихва за забава за след обявяване на предсрочна изискуемост до депозиране на заявлението, сумата 1 809,56 лв. за услугата Фаст, сумата 2 291,68 лв. за услугата Флекси, сумата 30 лв. неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, сумата 500 лв. неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по кредита. Заявителят е признал плащане от длъжника в общ размер 1 187.60 лв.

Заповедният съд е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 517/19.06.2024г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 949/2024г. на РРС за главница в размер 3 812.40 лв., ведно със законната лихва от 29.05.2024г. С разпореждане №1772/19.06.2024г. същият съд е оставил без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД в останалата част. Разпореждането е потвърдено по реда на инстанционния контрол и е влязло в сила на 3

09.07.2024г.

Исковото производство е образувано по реда на чл.415 ал.1 т.3 и ал.3 ГПК с предмет осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер на 12 010,54 лв. (дванадесет хиляди и десет лева и 0,54 ст.), от които: главница в размер на 4711,50 лева (четири хиляди седемстотин и единадесет лева и 0,50 ст.); неплатено договорно възнаграждение в размер на 2018,90 лева (две хиляди и осемнадесет лева и 0,90 ст.), дължимо за периода от 25.12.2022 г. до 05.01.2024 г. - дата на предсрочна изискуемост; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 1809,56 лева (хиляда осемстотин и девет лева и 0,56 ст.); неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 2291,68 лева (две хиляди двеста деветдесет и един лева и 0,68 ст.); лихва за забава в размер на 577,27 лева (петстотин седемдесет и седем лева и 0,27 ст.) за периода от 26.08.2022 г.- дата на изпадане на длъжника в забава до 05.01.2024 г. - дата на предсрочна изискуемост; законна лихва в размер на 601,63 лева (шестстотин и един лева 0,63 ст.), дължима от 05.01.2024 г. - датата на предсрочна изискуемост до 29.05.2024 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, респективно иска до изплащане на вземането.

Ищецът прави отказ да търси плащане на неплатените такси и сочи, че предявява осъдителен иск за останалите суми, за които заявлението е отхвърлено.

Представен е договорът за потребителски кредит, видно от който на П.

И. П. е предоставена в заем паричната сума от 5 000 лева, годишен лихвен процент по заема 41 %, ГПР 49,10%, срок на кредита 36 месеца, размер на вноската 240.54 лв. Отразено е закупуването на пакет от допълнителни услуги, както следва: „Фаст“ срещу възнаграждение от 2 000 лв. и „Флекси“ срещу възнаграждение от 2 500 лв. Представен е погасителен план, в който е отразен общ размер на месечната погасителна вноска в размер 365.54 лв., включваща както вноска по кредита, така и вноска по закупените услуги.

Приложени са и Общи условия към ДПК, декларация, споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги. На 27.09.2022г. между страните е сключен анекс към договора, с който ГПР се променя на 44,78% и е изготвен нов погасителен план с промяна в крайната дата на погасяване на кредита.

Поради непогасяване на задължението в срок, кредиторът го обявил за предсрочно изискуемо, считано от 05.01.2024 г., като на ответника по посочения в Договора адрес /на който са връчвани лично и книжата до ответника по настоящото дело/, чрез Български пощи ЕАД, било изпратено известие, което е върнато на дата 31.01.2024г. с отбелязване от пощенския служител, че пратката не е потърсена.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е неоснователна.

Сключеният договор между длъжника и „Профи кредит България“ ЕООД представлява договор за потребителски кредит, по аргумент от чл.9 4 ал.1 от Закона за потребителския кредит, поради което са приложими разпоредбите на този закон.

По-нататък, за обезпечаването на субективните права и законни интереси на икономически по-слабата страна, в случая длъжникът по договор за потребителски кредит, цената на услугата, включваща възнаградителната лихва и другите разходи, трябва да е уговорена ясно и разбираемо за потребителя, съгласно чл.147 ал.1 ЗЗП, чрез тяхната детайлизация в договора.

Разпоредбата на чл.19 ал.1 ЗПК определя съдържанието на годишния процент на разходите по кредита като общи разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. С разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК е регламентирано, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България.

Видно от съдържанието на чл. 15 от ОУ, в които са дефинирани допълнителните услуги "Фаст" и "Флекси", се касае за услуги, изразяващи се в приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит и до възможността да бъдат отложени погасителни вноски и да се измени погасителния план при изпълнение на съответните специфични изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3. Разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя", поради което се налага извод, че дължимите възнаграждения за допълнителните услуги "Фаст" и "Флекси" представляват разход, пряко свързан с договора за кредит, съответно следва да намерят отражение при изчисление на ГПР по кредита. Възражението на жалбоподателя за неприложимост на мотивите на решение на СЕС по дело С714/22 по причина, че този вид разходи не са в хипотеза, в която закупуването на посочените услуги е задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит, не се споделят от настоящия съдебен състав. Съгласно т.15.2 от ОУ, за да се потреби реално услугата „Флекси“, страните трябва да сключат анекс, т.е. реалното ползване на тази услуга е поставена в зависимост от волята на кредитора, който може да се съгласи, но може и да не се съгласи да отложи погасителни вноски и да промени условията на погасителния план.