Решение № 956 от 08.11.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 956 гр. Пазарджик, 08.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20215220101610 по описа за 2021 година

Производството е образувано по повод искова молба от „АСВ” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д-р П. Д.” № 25, офис-сграда „Л.”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителен директор Д. Б. Б., действащ чрез упълномощен юрисконсулт Ц.П., против Д. АЛ. К., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „К. М. Л.” № 133, ет. 2, ап. 5, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество следните суми: - 1864,23 лева представляващи главница за периода за периода от 14.05.2019 г. до 13.08.2019 г.;

103,19 лева договорна лихва за периода от 14.05.2019 г. до 13.08.2019 г.; 614,24 лева представляващи обезщетение за забава за периода от 14.08.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.

В исковата молба се излагат обстоятелства, че ищцовото дружество е цесионер, съгласно подписано Приложение № 1 от 04.03.2020 г. към Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 24.09.2019 г., сключен между „С. к.“ ООД, ЕИК *****, и „АСВ“ ЕАД, ЕИК *****, по силата на което вземанията на „С. к.“ ООД срещу Д. АЛ. К., произтичащи от Договор за паричен заем № 307292 от дата 30.04.2019 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството кредитор. Твърди се, че ищцовото дружество е упълномощено от цедента „С. к.“ ООД да изпраща уведомления за извършената цесия. В тази връзка до ответника К. двукратно са изпращани уведомителни писма за извършената продажба на вземания, но обратната разписка по първото писмо не се върнала, а второто е върнато, тъй като пратката не е 1 потърсена. Направено е искане приложеното Уведомление за извършената цесия да бъде връчено на ответника, ведно с препис от исковата молба и доказателствата към нея.

Сочи се, че по силата на горепосочения Договор за заем и приетите Общи условия към него, ответникът е получил от Кредитора заемната сума от 2000 лева срещу задължението да ги върне ведно с договорна лихва в размер на 134,34 лева, на 15 равни седмични погасителни вноски, в размер на 190,86 лева всяка, първата от които платима на 07.05.2019 г., при общ размер на плащанията по заема от 2134,34 лева, като последната погасителна вноска била на 13.08.2019 г..

Твърди, че съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на процесния договора, в случай че заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава върху неплатената главница за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислено обезщетение за забава в размер на 614,24 лева за периода от 14.08.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Сочи, че заемателят не е заплатил дължимия паричен заем към ищцовото дружеството.

Придобивайки правата върху цедираните вземания и като кредитор на същите, ведно с всички произтичащи от това привилегии, обезпечения и принадлежности, ищцовото дружество предприело постъпки и по реда на чл. 410 от ГПК се снабдило със Заповед за изпълнение на парично задължение за същите вземания по ч.гр.д. № 397/2021 г. Тъй като Заповедта е връчена на длъжника, който е депозирал възражение и по указание на съда, ищецът депозира в срок настоящата искова молба с искане за установяване на вземанията си.

Претендира за присъждане на направените разноски по заповедното производство, както и по настоящото исково производство, вкл. и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 350,00 лева.

В проведеното последно съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща процесуален представител. Депозирал е молба, с която моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът чрез пълномощник адвокат Р.В. от АК Пазарджик представя писмен отговор, като счита предявените искове за недопустими и неоснователни.

Не оспорва, че е ответникът е сключил процесния договор за заем с размер на предоставената в заем парична сума 2000 лева.

Твърди, че разпоредби на чл.6 и чл.8 от процесния договор са в противоречие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и се явяват неравноправни по смисъла на чл.143 и сл. от Закона за защита на потребителите и като такива са нищожни. В подкрепа на това твърдение посочва, че в преддоговорната информация нямало информация за размера на неустойката, при неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение. Липсата 2 на конкретна сума означавало, че тази неустойка може да варира от минимални до драстични размери - както било в случая - предвидената в договора неустойка в размер на 745,66 лева, представлява около 38% от заемната сума, като при това около 25% от тази сума е дължима едновременно с първата вноска съгласно ПП.

По отношение на размера на претенцията сочи, че след получаването на паричната сума по договора ответникът е извършил три плащания общо в размер от 558,86 лева, с които изцяло е погасил първите четири вноски по кредита и частично петата вноска.

С оглед на изложеното по - горе и при установяване на неравноправния характер, а от там и нищожността на посочените текстове от договора счита, че начислените на това основание суми и извършените по тях плащания са недължими, като сумите събрани за погасяване на незаконосъобразно начислените неустойки, следва да бъдат отнесени за погасяване на лихви и главници по кредита, както с това дължимата сума по главницата и лихвата намалява и не съответства на претендираното с исковата молба.

Моли съда да отхвърлите предявените искове, като частично неоснователни.

Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

В проведеното съдебно заседание за ответника не се явява. Изпраща процесуален представител – адвокат В. от АК Пазарджик, който моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявената претенция за сумата над 1799 лева. Излага доводи по съществото.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и се установява от приложените по делото доказателства - договор за паричен заем № 307292 от 30.04.2019 г., общи условия към него, погасителен план, че между тях е сключен договор, по силата на който ответникът „С. к.“ ООД в качеството на заемодател се е задължил да предостави на ищеца в качеството на заемател потребителски кредит в размер на 2000 лева, а ищецът се е задължил да върне заетата сума на 15 седмични погасителни вноски, като първата е в размер на 15,58 лева, а останалите четиринадесет в размер на по 151,34 лева, при фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40,05 %; годишен процент на разходите от 49,85 % като общата дължима сума по заема е в размер на 2134,34 лева. Съгласно чл.8 от договора с подписването на договора за заемателят декларирал, че му е известно и се считал за уведомен, че в случай, че не представи - банкова гаранция или поръчител отговарящ на условията подробно разписани в чл.9, ал.2 от Общите условия към договора за заем, същият дължал на заемодателят неустойка в размер на 745,66 лева, с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Приложение № 1 към настоящия договор за заем, а именно: сумата е разсрочена на 15 седмични вноски всяка, като първата вноска е в размер на 176,42 лева, а останалите вноски в размер на по 40,66 лева и дължима наред със седмичната вноска или общо дължимата седмична вноска е в размер на 192 лева, като единствено първата вноска е в размер на 174,86 лева.

3

От Рамков договор за прехвърляне на вземания от 24.09.2019 г., сключен между „С. к.“ ООД и „АСВ“ ООД и Приложение № 1 от 04.03.2020 г. към него се установява, че процесните вземания са прехвърлени на настоящия ищец. На основание чл.99, ал.3 ЗЗД цесията е потвърдена видно от потвърждение за сключена цесия.

По делото е приложено пълномощно, по силата на което „С. к.“ ООД е упълномощило настоящия ищец да уведоми от негово име всички длъжници за извършената цесия.

По делото са приложени два броя уведомителни писма адресирани до Д. АЛ. К., касаещи прехвърлянето на процесните вземания. Същите не са получени от заемателя.

От приетото по делото заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено, даващо отговор на поставените задачи и неоспорено от страните се установява, че общото задължение на ответника е било в размер на 2880 лева. Ответникът е направил вноски за погасяването на задължението в размер на 559 лева, като останалата дължима главница е в размер на 1864,23 лева, договорна лихва за процесния период в размер на 103,19 лева, дължима неустойка – 352,05 лева и законна лихва в размер на 277,05 лева. Посочил е какъв ще е размерът на задълженията на ответника, ако с внесената сума от 559 лева, не се е погасявала неустойката уговорена в чл.8 от процесния договор.

Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение № 219/02.02.2021 г. по ч.гр.д. № 397/2021 г. по описа на Районен съд Пазарджик, срещу Д. АЛ. К., да заплати на кредитора „АСВ“ ЕАД сумата от 1864,23 лева – главница от 14.05.2019 г. до 13.08.2019 г.; договорна лихва 103,19 лева от 14.05.2019 г. до 13.08.2019 г.; обезщетение за забава в размер на 614,24 лева, дължимо за периода от 14.08.2019 г. до 29.01.2021 г. и законна лихва от подаване на заявлението в районен съд – 29.01.2021 г., до окончателното изплащане на задължението; както и разноските за държавна такса в размер на 51,63 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 75,00 лева. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал възражение по чл.414 ГПК в срок, поради което в указания от съда едномесечен срок, са предявени настоящите положителни установителни искове.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Районен съд Пазарджик е сезиран с предявени по реда на чл.422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.9 ЗПК, чл.240, ал. 2, във вр. с ал.1 ЗЗД, чл.79 и чл.86, ал.1 ЗЗД искове за установяване на парични вземания, произтичащи от договорно правоотношение с ответника и цедирани в полза на ищеца.

Предявените искове са допустими, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящото производство, като интересът от предявяването им произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение; подадено възражение срещу издадената заповед, респективно връчването й на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и спазване на срока по чл.415, ал.1 ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането.

4

Предмет на исковете предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК е установяване на съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи, че между Д. АЛ. К. и „С. к.“ ООД е сключен Договор за паричен заем № 307292 от дата 30.04.2019 г., по силата на който на К. е предоставен паричен заем в размер на 2000 лева; че заемодателят е предоставил на ответника необходимата преддоговорна информация; изпълнение на поетите от „С. к.“ ООД задължения по договора; размера на вземането по пера и изискуемостта на задълженията по договора поради настъпил краен срок на същия, както и че вземането му е прехвърлено с Приложение № 1 от 04.03.2020 г. към Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 24.09.2019 г..