Решение № 3520 от 09.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3520 гр. Пловдив, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20255330104685 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Предявени са съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу Ш. М. И. с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 686,53 лв. – главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.12.2022 г. – 31.03.2024 г. за обект, находящ се в ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; както и сумата от 100,21 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 02.02.2023 г. – 21.11.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *** г. по описа на ПдРС, *** състав.

Ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр.

***, като съгласно чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи условия. Посочва, че ответникът бил клиент на топлинна енергия по отношение на обект на потребление, находящ се в в гр. **** Поддържа, че за процесния период била доставена от 1 ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна енергия на обща стойност 686,53 лева. Ответникът не платил в срок, поради което дължал и мораторно обезщетение в поискания размер. Посочва, че за процесните суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч. гр. д. №*** г. по описа на ПдРС, *** състав. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и връчителят събрал данни, че последният не живеел на адреса. След дадени от съда указания за предявяване на установителен иск, за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от особения представител на ответника. След изтичането му е постъпило становище, с което се оспорват исковете по основание и по размер, респ. се иска тяхното отхвърляне.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

От представените по делото преписи от публикации в местен ежедневник в. *** и в национален ежедневник в. ***се установява, че ищецът „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е изпълнил задължението си по чл. 150, ал. 2 от ЗЕ („Топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване.“).

От приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № *** по описа на *** с район на действие ПдРС, се установява, че в процесния период ответникът е бил собственик на топлоснабдения имот с адрес ***. Нещо повече – на л. 48 от делото е приложено заявление за смяна на потребителя на топлинна енергия за обекта, подадено лично от ответника до ищцовото дружество, от което е видно, че същият е заявил желанието си да ползва топлоснабдителни услуги в апартамента.

По отношение на факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения имот, както и досежно размера на претенцията са изслушани заключенията на СТЕ и ССчЕ.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от в. л. В. Ш., което се кредитира от съда като обективно и компетентно изгответно, се установява, че през процесния период обслужващата АС жилищния блок е работила като е подавала топлинна енергия за отопление, а АС за БГВ е била спряна. Подадена била общо 3,923220 MWh ТЕ за разпределение, от които 2,009240 MWh за отдадената от сградната инсталация и 1,91398 MWh за отопление. Отопляемият обем на имота бил 146 кв. м. През процесния период в процесния обект всички отоплителни тела са били отсъединени, но в имота преминавали два броя щранг лири, които не се отчитали с ИРУ и отчетът е ставал на база 2 максималната нормативна мощност за отоплителните тела. Начислението на количествата топлоенергия ставало по т. 6. 7 и т. 6.5 от Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост, приложение към чл. 61, ал.

1 от Наредба № Е-РД-04.1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Вещото лице е установило пълно съвпадение между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, а начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответствал на методиката.

По делото е прието и заключение по съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от в. л . Й. П., което съдът също кредитира като пълно и компетентно изготвено. От заключението се установява, че стойността па топлинната енергия, консумирана от ответника за процесния период възлиза в размер на 351,01 евро /превалутирани 686,53 лева/; не се установява плащане на посочената сума към „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, а обезщетението за забава върху главницата за периода от 02.02.2023 г. до 21.11.2024 г. възлиза общо на 51,24 евро /превалутирани 100,21 лева/.

По правото:

За основателността иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 о т ЗЗД ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1) наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия през процесния период, 2) че ответникът е потребител (собственик или ползвател) на услугите за исковия период на конкретния топлоснабден обект, 3) че ищецът е изправна страна по договора. В случая, като взе предвид горните изводи за фактите, съдът намира, че са налице предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на ответника да заплати на ищеца цената на потребена топлоенергия през процесния период, ведно с обезщетение за забавата. Това е така поради долуизложените съображения.

Облигационното правоотношение, на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия (чл. 150, ал.

1 о т ЗЕ). Договорът е при общи условия, които влизат в сила след публикуването им по реда на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ. По делото са представени доказателства за последното. За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респ. на вещно право на ползване върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.

Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като съгласно чл.143, ал. 3 от ЗЕ - топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите части на сградата се разпределят между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.

3

Като се има предвид, че вертикалната топлинна сградна инсталация преминава през всички обекти на сградата, същата се явява обща част в етажната собственост, по аргумент на чл. 38, ал. 3 от ЗС и следователно всеки собственик на индивидуален обект в сградата дължи заплащане на частта от отдадената от нея топлинна енергия, разпределена му съобразно правилата на Методиката за разпределение на топлинна енергия.

От представените по делото писмени доказателства, подробно обсъдени по-горе, се установява, че за процесния период ответникът е собственик на имота. Не почиват на доказателствата по делото възраженията на ответника в противната насока. При това положение следва да се уважи искът за заплащане на главницата.

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД за потребители в *** купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и суми за услугата дялово разпределение за топлинна енергия в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно и процесния случай падежът на търсеното вземане е настъпил в посочения срок, а доколкото плащане няма, кредиторът има право на обезщетение за забавата. При съобразяване на заключението на вещото лице счетоводител, следва да се уважи изцяло и искът за мораторно обезщетение върху главницата.

Следва да се уважи своевременно направеното искане за присъждане на законна лихва върху главницата от депозирането на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на сумата, която законна лихва съставлява правоувеличаваща последица от предявяването на иска.

По разноските:

При този изход от делото ответникът Ш. М. А. следва да заплати на насрещната страна разноските в размер на 38,34 евро за заповедното производство и в размер на 759,56 евро за исковото производство, включващи държавни такси, възнаграждение за юрисконсулт (51,13 евро), депозит за особен представител и възнаграждения за вещи лица (в т. ч. допълнително определените в откритото заседание, за които са представени доказателства за плащането им).

В осъдителния диспозитив на решението сумите ще се посочат в евро съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото, доколкото след 01.02.2026 г. разплащания в български лева са невъзможни.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в отношенията между страните, че Ш. М. А., Е Г Н **********, дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, сумата от 351,01 евро /триста петдесет 4 и едно евро/ – главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.12.2022 г. – 31.03.2024 г. за обект, находящ се в гр. ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.11.2024 г., до окончателното изплащане на вземането; както и сумата от 51,24 евро /петдесет и едно евро и двадесет и четири евроцента/, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 02.02.2023 г. – 21.11.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *** г. по описа на ПдРС, * състав.

ОСЪЖДА Ш. М. А., ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, сумата от 38,34 евро /тридесет и осем евро и тридесет и четири евроцента/, представляваща сторени разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № *** г. по описа на ПдРС, *** състав, както и сумата от 759,56 евро /седемстотин петдесет и девет евро и петдесет и шест евроцента/, представляваща сторени разноски за исковото производство пред настоящата съдебна инстанция.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от връчването му с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________ 5