Решение № 3312 от 25.09.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3312 гр. Варна, 25.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20243110100394 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С.

А. Н., ЕГН **********, с която срещу В. И. В.. ЕГН **********, с адрес: *** са предявени обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 500 лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 3.08.2021 г. за процесуално представителство и защита по т. д. 435/2021 на Окръжен съд Варна, сумата от 1 225 лв. представляваща обезщетение за забава за заплащане на главницата от 4 500 лв за периода от 3.08.2021 до 12.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 13.01.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата от 7 200 лв., представляваща дължимо резултатно адвокатско възнаграждение по споразумение от 2.12.2022 г. по т. д.

435/22 на Окръжен съд Варна, сумата от 169 лв., представляваща обезщетение за забава за заплащане на главницата от 7 200 лв за периода от 10.11.2023 датата на влизане в сила на протоколното определение за прекратяване до 12.01.2024 г.. ведно със законната лихва върху главницата от 13.01.2024 г. до окончателно изплащане на вземането.

Ищецът излага твърдения, че на 3.08.2021 г. между него, в качеството му на адвокат и член на ВАК, и ответника В. И. В. е сключен договор за правна защита и съдействие, по силата на който последният се е задължил да заплати възнаграждение за процесуално представителство и защита пред първа съдебна инстанция по т. д. 435/2021 г. на Окръжен съд Варна в размер на 4 500 лв, което на основание чл. 2. ал.6 от Наредба №1/9.07.2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е било дължимо авансово или към датата на подписването му - 3.08.21 г. Съгласно справка за задълженията към адв. С. Н., имаща характер на споразумение от 12.04.2023 г., адвокатският хонорар се дължал от датата на подписване на договора, като при забава се 1 дължала и законната лихва до датата на окончателното му заплащане.

Tвърди, че е изпълнил в цялост задълженията си по договора за правна защита и съдействие, като е подал отговор на искова молба с вх.

№2390/1.02.2022 г., а с молба с вх. № 8510/7.04.22 г. е поискал спиране на делото, която е уважена с Определение №543/7.04.22 по т.д. №435/21 г. по описа на ВОС. Съдът с Определение №1139/14.08.23 тд 435/21 възобновил делото и насрочил открито съдебно заседание за 27.10.23 г., а впоследствие с протоколно определение №693/31.10.23 същото било прекратено, поради оттегляне на иска.

Сочи се още, че на основание чл. 36. ал.2. вр.ал.1 от ЗА и съгласно договор от 3.08.21 адв. С. Н. има право на възнаграждение за своя труд в договорения между страните размер - 4 500 лв., като в подписаната от ответника В. В. „Справка за задълженията към адв. С. Н." от 12.04.2023 г. е налице признание на дълга от 4 500 лв, за зашитата по т.д. 435/21 на ВОС. С нея се доказвало още възникването между страните на облигационно отношения във вид на договор за правна защита и изправността на адв. С. Н. по него, като се съдържало и признание от В. В., че за него е възникнало насрещно облигационно задължение да заплати на ищеца стойността на предоставената правна услуга в размер на 4 500 лв., както и по силата на споразумението от 12.04.2023 г,. обезщетение за забава за неплащането на дължимото възнаграждение от датата на подписване на договора 3.08.21 г. до окончателното му заплащане в размер на законната лихва, което към 12.01.2024 г. възлиза на 1 225 лв. Въпреки многократните покани за изпълнение на задължението, отправени до ответника, такова не е настъпило.

Така с покана за доброволно изпълнение, връчена му на 30.10.23 г. му бил даден срок за плащане на възнаграждението до 3.11.2023 г.

На следващо място ищецът сочи, че на основание споразумение от 2.12.2022 г. между него и ответника е договорена дължимостта на резултативен хонорар в размер на 10 % от размера на отхвърлената част на иска по делото от датата на влизане в сила на прекратяването на последното 10.11.2023 г. Доколкото цената на иска по прекратено с влязло в сила определение т.д. № 435/21 г. по описа на ВОС е в размер на 72 000 лв., то размерът на така уговорения хонорар възлизал на 7 200 лв. На основание споразумение от 12.04.2023 г. ответникът дължал още и обезщетение за неплащането на дължимото възнаграждение за резултатен хонорар от датата на влизане в сила на протоколното определение за прекратяване - 10.11.23 до окончателното му заплащане в размер на законната лихва, която към 12.01.2024 г. е 169 лв. Твърди, че ответникът е милионер и не отговаря на изискванията за безплатна правна защита. Последният се е задължил да заплати 10% резултативен хонорар независимо на какво основание отпадне част от претенцията. По изложените съображения моли за уважаване на исковете и осъждане на ответника да му заплати претендираните суми.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника В. И. В., с който предявените искове се оспорват като неоснователни по съображения, че между него и ищеца не е сключван Договор за правна защита и съдействие от 2

3.08.2021 г. с уговорено адвокатско възнаграждение от 4500 лева, като твърди, че адв. Н. го е уверил, че защитата му по делото ще е безплатна, а възнаграждението ще бъде заплатено от „Ново Финанс“ ООД, тъй като искът на дружеството е неоснователен. С оглед непредставянето на договор за правна защита и съдействие от 03.08.2021 г. оспорва неговото съществуване, както и дължимостта на обезщетение за забава върху претендираното възнаграждение изцяло, а на следващо място сочи, че на основание чл. 86, ал.

1 от ЗЗД такова би могло да се претендирано единствено от датата на поканата – 04.11.2023 г.

На следващо място ответникът оспорва дължимостта на претенцията за присъждане на резултативен хонорар, тъй като в споразумението от 02.12.2022 г. не е посочена стойността на материалния интерес, върху който същият следва да бъде изчислен, с оглед на което обосновава становище за нейната нищожност, като противоречаща на повелителната правна норма на чл. 36, ал.

4 от ЗА. Отделно от това счита, че не е настъпило условието за дължимост на резултативния хонорар, уговорен при отхвърляне на исковете, доколкото производството по делото било прекратено, без да е налице отхвърлителен диспозитив по отношение на тях. Поради това освен главният иск, неоснователен се явявал и акцесорния за присъждане на обезщетение за забава в размер на 169 лева. По изложените съображения моли за отхвърляне на всички предявени искове в цялост и присъждане на разноски.

В пледоарията по същество и в представените писмени бележки ищецът поддържа исковете на заявените в исковата молба основания и моли за тяхното уважаване в цялост.

Ответникът, чрез процесуален представител, изразява становище за основателност на първия главен иск за сумата от 4500 лева, частична основателност на иска за мораторна лихва върху главницата за датата след 04.11.2023 г., и неоснователност на останалите обективно кумулативно съединени искове.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От „Ново Финанс” ООД ЕИК:203806803, със седалище и адрес на управление **** са предявени срещу В. И. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ****, в условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл.92 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 69900 лева, представляваща компенсаторна неустойка по чл.2.7. от договор за заем №836-ВН-13.08.2020г. от 13.08.2020г., представляваща 60% от предоставената заемна сума (главница) и сумата от 2100 лева, представляваща компенсаторна неустойка по чл.2.7. от договор за заем №835-ВН-12.08.2020г. от 12.08.2020г., представляваща 60% от предоставената заемна сума (главница).

Въз основа на тях е образувано търг. дело 435/2021 г. по описа на ВОС.

Ответникът В. И. В. е сключил договор с адв. С. Н. за правна защита и съдействие от 03.08.2021 г., по силата на който се е задължил да заплати на 3 адвоката възнаграждение за процесуално представителство и защита пред първа съдебна инстанция по т. д. 435/2021 г. на Окръжен съд Варна в размер на 4 500 лв. , за което е упълномощил адвоката да го представлява с представено по делото пълномощно.

След отправено искане от адв. С. Н., производството по горното дело е спряно с Определение № 543/07.04.2022 г. до приключване до окончателно приключване на производството по т. д. №436 по описа на ВОС, Търговско отделение, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради преюдициалност по отношение на производството на въпроса за дължимостта на главницата и настъпването на нейната предсрочна изискуемост, тъй като двете искови производства са вземания, които черпят своето основание от договори за кредит №836-ВН-13.08.2020г. от 13.08.2020г. и №835-ВН-12.08.2020г. от 12.08.2020г. между „Ново Финанс” ООД и В. И. В..

Със споразумение от 02.12.2022 г. между В. В. и С. Н. страните са постигнали съгласие, че освен договореното възнаграждение по т.д. № 434/21, 435/21 и 436/21 по описа на ВОС, доверителят дължи и заплащането на „резултатен“ хонорар в размер на 10% от размера на отхвърлената част на иска по делото.

Преюдициалното производство е приключило с влязло в сила на 12.06.2023г. решение №368/05.09.2022г., с което предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД са частично уважени, вследствие на което и на основание чл. 230, ал. 1 от ГПК производството по делото е възобновено с Определение № 1139/14.08.2023 г.

С документ, наименован „Справка за задълженият към адв. С. А. Н.“, подписан между страните ЕТ „ДОМ-Игнат Раденков“, В. В. и адв. С. Н. са установени дължимите към датата 12.04.2023 г. изискуеми задължения на доверителите към адвоката, като по отношение на процесното т.д. № 435/21 по описа на ВОС е уговорено, че адвокатския хонорар се дължи от датата на подписване на договорите, а резултатния хонорар от датата на влизане в сила на решенията.

В проведеното открито съдебно заседание по делото процесуалният представител на ищеца в производството „Ново финанс“ ООД е оттеглил исковата претенция, като е отправил искане за прекратяването му. С протоколно определение № 693/31.10.2023 г. съдът е прекратил производството по т.д. № 435/2021 г. по описа на ВОС.

Отправена е покана за доброволно изпълнение от адв. С. Н. за заплащане дължимите по т.д. № 435/21 на ВОС суми – 4500 лева и законна лихва от 03.08.21 г. до 29.10.2023 г. в размер на 1101.82 лева в срок до 03.11.2023 г., която е получена от В. В. на 30.10.2023 г.

След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на твърденията и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от правна страна:

Предмет на разглеждане в производството са искове за присъждане на главните задължения за дължими адвокатски хонорари, които намират 4 правните си основания в разпоредбите на чл. 36, ал. 2 и ал. 4 от ЗАдв., вр. чл.

79 от ЗЗД, а акцесорните искове за изтекли мораторни лихви върху тях се квалифицират по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Основателността им е предпоставена от установяване от страна на ищеца в условията на главно и пълно доказване, че страните са обвързани от действителен договор за правна защита и съдействие, както и от допълнителни споразумения, сключени въз основа на него, по силата на които ответникът е поел задължение да заплати претендираните адвокатски възнаграждения в предварително определен размер, както и резултативно възнаграждение, както и че условието за възникване на последното задължение е настъпило.

Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). При тях адвокатът следва да получи справедливо и обосновано възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Възнаграждението на адвоката трябва да има стойностно изражение абсолютна сума или процент от определен материален интерес. То не може да бъде дял в натура от предмета на защитавания от адвоката спор, определен със споразумение преди приключването на делото.