Определение № 21019 от 05.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21019 гр. София, 05.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. М. като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. М. Гражданско дело №

20221110167643 по описа за 2022 година

С определение № 158 от 03.01.2023г., постановено по настоящото дело, съдът е спрял на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по делото до приключване на производството по гр.д. № 5050/2022г. по описа на СРС, 125 състав с влязъл в сила съдебен акт.

След служебно извършена справка съдът установи, че съдебното решение по гр.дело № 5050/2022г. по описа на СРС, 125 състав, е било обезсилено от СГС по в.гр.дело № 779/2023г. и делото е върнато за ново разглеждане. След връщане на делото е било образувано пред СРС ново гр.дело № 23618/2024г. Същото е приключило с окончателен съдебен акт, влязъл в сила на 05.03.2026г., след потвърждаването му с решение от СГС по в.гр.дело № 12666/2024г., недопуснато до касационно обжалване по к.г.д № 4672/2025г.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че е отпаднала пречката за движението на делото, поради което на основание чл. 230, ал. 1 ГПК производството следва да бъде възобновено.

Съдът обаче намира, че след възобновяване на производството по настоящото дело, същото следва да бъде прекратено, тъй като предявеният иск е недопустим, поради следните съображения:

Производството е образувано по искова молба на Е. Д. М. срещу Върховен касационен съд с искане за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. В молбата е описано, че се предявява иск срещу ВКС за нанесени вреди по дело 1018/2019г. по описа на ВКС чрез осъждане по непредявено обвинение с посочен период на увреждането 01.12.2022г. до 12.12.2022г., като противоправното деяние на ответника се обективизирало в грубо нарушение на всички норми гарантирани от правото на ЕС и ООН по дело 1018/2019г. на ВКС, като съдиите го били осъдили по непредявени обвинения за нови фактически положения измислени от съдиите в хода на наказателното производство като извън пределите на делото очертан с обвинителен акт по пр.пр.431/2013 на Специализирана прокуратура произволно и незаконно изменили, допълнили, добавили и надградили обвинението и го осъдили по непредявени обвинения.

Доколкото влезлите в сила присъди са задължителни за всички съдилища, на съда е служебно известно, че на ищеца Е. Д. М. е наложено наказание „лишаване от свобода“ по 1 силата на Решение № 242 от 16.04.2020г., постановено по КНОХД № 1018/2019г. по описа на ВКС, III н.о., НК, ВКС, с което е оставена в сила въззивната присъда на АСНС по ВНОХД № 102/2018г. в частта, с която е отменена присъда от 09.01.2018г. по НОХД № 646/2015г. на СНС и ищецът е признат за виновен в престъпление по чл.199, ал.2, т.3 вр. с чл. 198, ал.1, вр.с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 НК, затова, че на 12.03.2010г. в град София, пред ******, клон Люлин, като извършител, в съучастие с Е.Д.П. и Л.Т.Л. – извършители и други неустановени лица – извършители, е отнел чужди движими вещи – сумата 136 072 лева, собственост на ****** и огнестрелно оръжие, марка „Байкал“ № 442 ХАН 2793 с 12 броя патрони в пълнителя, собственост на О.Б.Б., от владеинето на Божилов, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил затова сила и заплашване, движимите вещи са в особено големи размери и деецът е бил въоръжен с огнестрелно оръжие.

Към настоящия момент ищецът има заведени общо над 1200 бр. дела само пред Софийския районен съд със сочени различни ответници (Прокуратурата, СГС, САС, ВКС, АССГ, ВАС, ГРБОП, ГДНИ и др.), по повече от 99% от делата са с един и същи предмет иска се обезщетение за неимуществени вреди във връзка с повдигнатото му пред съда обвинение (или косвено свързани с това твърдения като: непроизнасяне по молба за възобновяване на производството; незаконно предпазени от наказателна отговорност други лица, спрямо които не били повдигнати обвинения; незаконно задържане поради осъждане по непредявено обвинение, кредитиране на неистински показания и др.), претърпени в различни периоди на увреждане.

Съдът приема, че е налице очевидна злоупотреба с право, доколкото генерирането на огромен брой дела с едно и също твърдение не преследва легитимна цел за търсена на защита. Видно от броя и характера на исковите претенции, ищецът цели от една страна да изрази несъгласието си с влязлата в сила присъда срещу него и неудовлетворението си от органите на съдебната власт, които са я постановили. От друга страна, преследваната от ищеца цел е да получи своеобразно възмездие, като затрудни съдилищата при упражняване на тяхната дейност чрез предявяване на огромен брой искови претенции, поставени въз основата на едно и също обстоятелство, доколкото нормата на чл. 2 от ГПК задължава съдилищата да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. На установеното в чл. 2 от ГПК правно задължение на съда, обаче, съответства уреденото в чл. 3 от ГПК задължение на страните да упражняват своите процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Затова, когато страната инициирала процесуалното правоотношение не цели защита на свои материални права, а преследва цел, несъвместима с изискването за добросъвестност, исковата молба няма характера на молба за защита и съдействие и съдът няма задължение да я разгледа и реши.

Подобно разрешение е възприето и в практиката на ЕСПЧ. Съгласно член 35, § 3 (а) – Условия за допустимост от ЕКЗПЧ съдът обявява за недопустима всяка индивидуална жалба, подадена на основание чл. 34, когато счете, че жалбата представлява злоупотреба с правото на жалба. Понятието „злоупотреба“ по смисъла на чл. 35, § 3 (а) се разбира в обичайното му значение според общата правна теория, а именно като зловредно упражняване на едно право 2 за цели, различни от целите, за които то е създадено. Съответно всяко поведение на жалбоподател, което явно противоречи на целта на правото на индивидуална жалба, уредено от Конвенцията и което спъва правилното функциониране на съда и точното провеждане на производството пред него, съставлява злоупотреба с правото на жалба /в този смисъл Miroļubovs and Others v.Latvia/. Приема се, че жалбоподателят злоупотребява с правото на жалба, когато отново и отново подава досаждащи и явно неоснователни жалби до съда, подобни на жалба, подадена по-рано и вече обявена за недопустима /в този смисъл M. v. the United Kingdom и Philis v. Greece - и двете решения на Комисията/. Не може да бъде ангажимент на съда да разглежда поредица от необосновани и дразнещи оплаквания или други явно неправомерни действия на жалбоподателите или техните упълномощени представители, които създават неоправдана работа на съда, несъвместима с реалните му функции в съответствие с Конвенцията /в този смисъл Bekauri v. Georgia (предварителни възражения), § 21; Migliore and Others v. Italy; Simitzi-Papachristou and Others v. Greece/.

Подобно разрешение е възприето и в общностното право. На 11.04.2024 г. е приета Директива (ЕС) 2024/1069 на ЕП и на Съвета. Същата има за цел да предостави защита на физическите и юридическите лица, ангажирани в публично участие спрямо съдебни производства, с които се злоупотребява - било то чрез съдебни тактики, предприети от ищеца и използвани недобросъвестно като тактики, отнасящи се до избора на юрисдикция, предявяване на един или повече изцяло или частично неоснователни иска или на прекомерни искове, използване на тактики за забавяне на производството или искания за прекратяване на делото на късен етап от производството, започване на множество съдебни дела по сходни въпроси и причиняване на непропорционални разноски за ответника по производството. Директивата се прилага само относно граждански и търговски дела с трансгранично значение и установява минимални правила, като по този начин дава възможност на държавите членки да приемат или запазят разпоредби, които са поблагоприятни за лицата, ангажирани в публично участие, включително национални разпоредби, с които се установяват по-ефективни процесуални гаранции. Принципно предявяването на един иск за цели, различни от разрешаването на гражданскоправен спор със сила на пресъдено нещо, следва да бъде третирано като недобросъвестно упражняване на правото на иск. Макар и с тесен предметен обхват Директива (ЕС) 2024/1069 на ЕП и на Съвета предлага следните индикации за производства, с които се злоупотребява: а) непропорционалният, прекомерен или неразумен характер на иска или на част от него, включително прекомерната стойност на спора; б) наличието на множество производства, започнати от ищеца или от свързани страни във връзка със сходни въпроси; в) сплашване, тормоз или заплахи от страна на ищеца или неговите представители преди или по време на производството, както и сходно поведение на ищеца по сходни или паралелни дела; г) недобросъвестното използване на процесуални тактики, като например забавяне на производството, търсене на юрисдикция чрез злоупотреба или измама или недобросъвестно прекратяване на делата на по-късен етап от производството.

Неизчерпателно посочените индикации не са чужди за националната съдебна практика.

3

Например в разпореждане № 321 от 04.12.2018 г. по ч. гр. д. № 3772 / 2018 г. на ВКС е посочено, че многократното сезиране на съда с едни и същи жалби, когато те са процесуално недопустими, не води до упражняване на предоставените от законодателя процесуални права в съответствие със закона, чиято цел е споровете да намират своето разрешение. В практиката си ВКС нееднократно /например в определения № 761 от 30.11.2012 г. по ч.т.д. № 497/2012 г. и № 376 от 10.05.2010 г. по ч.т.д. № 350/2010 г./ е посочвал, че последователно създаваната верига от частни жалби съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК. Законодателят не е въвел ограничение на броя частни жалби, които могат да бъдат подадени срещу акт на съда за връщане на недопустима жалба. Липсата на подобно ограничение обаче не означава, че това може да се прави до безкрай. Нормите се създават при презумпцията, че адресатите им са добросъвестни. Общият разум на закона изключва нередовни или недопустими жалби. Когато превратно се упражняват права, увреденият може да иска и следва да получи преустановяване на увреждащата го злоупотреба. Съгласно приетото в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 257 от 14.07.2011 г. по гр.д. № 1149/2009 г. на ВКС превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защита им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно или обезщетение, или преустановяване на увреждащата злоупотреба, или и двете. Съдът, от друга страна, има задължението да поддържа баланса между страните и да гарантира, че всяка от тях ще получи справедливо изслушване, разглеждане и произнасяне. В този смисъл съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното разглеждане на делото в разумен срок, вкл. да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право.

Съдът третира настоящия съдебния спор като „frivolous litigation“, в който са въведени несериозни и изначално необосновани фактически и правни аргументи, като ищецът като лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“, отказва да се съобрази със силата на пресъдено нещо на вляза в сила присъда, с която е осъден на наказание лишаване от свобода за тежко умишлено престъпление и чрез завеждането на множество сходни съдебни производства не само не съобразява поведението си с влезлия в сила съдебен акт, но и постоянно възобновява правния спор. Допълнително, тъй като ищецът е завел множество гражданскоправни производства, насочени срещу органи на съдебната власт и Прокуратурата на Република България и с оглед изявяваното от него желание за лично участие в откритите съдебни заседания поради постоянното му конвоиране до съдебните сгради, реално се стига до неизпълнение на определения му режим на изтърпяване на наложено наказание от български съд.

Поради гореизложеното предявеният иск е процесуално недопустим и исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК.