Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 398 от 29.12.2023, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно наказателно дело 426/2023
Вид
Протокол № 398
Подписан
29.12.2023
В сила
29.12.2023
Състав
Янко Димитров Янков, Светослава Николаева Колева, Даниела Петрова Костова

Цитирани разпоредби

  • чл. 36 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл.40, ал.1, т.5 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест

ПРОТОКОЛ

№ 398 гр. Варна, 28.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Соня Н. Дичева и прокурора М. Н. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно наказателно дело № 20233000600426 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Г..

Лицето, чието предаване се иска: Н. Й. Б., редовно призован, воден от органите на Съдебна охрана, явява се лично и с адв.Б. Н. Б., адв. М. Т. Т. и адв.Н. Н. И. от АК-Варна, редовно упълномощени отпреди.

ПРОКУРОРЪТ - Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.

Не правя искания за отвод.

АДВ.Б. - Нашият подзащитен има адвокат в Германия, който му е съобщил, че собствениците на Търговското дружество, чиито служител е бил, са били разпитани в качеството на свидетели, внесли са един милион като някаква гаранция и са били освободени. Считам, че този факт е важен с оглед на това, което сме вземали като позиция до настоящия момент, а именно, че няма как да извърши измамни действия, тъй като той е работник към съответното Търговско дружество. Според мен би било в интерес на производството да изискате тази информация дали собствениците на търговското дружество, чиито служител е бил Б. действително са били разпитани в качеството на свидетели и са били освободени.

Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя искания за отвод.

АДВ.И. - Поддържам искането на колегата.

Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя искания за отвод.

1

АДВ.Т. – Придържам се към направеното от колегата искане.

Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя искания за отвод.

ПРОКУРОРЪТ – Считам, че искането е неоснователно с оглед обстоятелството, че и към настоящия момент е висяща ЕЗА.

СЪДЪТ намира, че направеното искане от страна на защитата е неоснователно. Извършването на следствени действия в рамките на предварително разследване, водено в молещата държава не означава автоматично оттегляне на ЕЗА. Към момента от официалните съдебни власти на ФРГ не е постъпило оттегляне на издадената от тях ЕЗА, което е единственото основание за прекратяване на настоящото производство.

Предвид изложеното и съдът не намира за необходимо да изиска от съдебните власти на ФРГ информация по отношение воденото там досъдебно производство.

Няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Б..

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ КОЛЕВА

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

ПРОКУРОРЪТ - Уважаеми Апелативни съдии, считам, че подадените от адвокат Б. и от адвокат Т. жалби са неоснователни. Решението на ВОС считам, че е правилно и законосъобразно. В него са изложени подробни съображения относно наличието на предпоставките за изпълнение на ЕЗА съгласно чл. 36 от ЗЕЕЗА, както и липсата на абсолютните и на относителни предпоставки за отказ. Изцяло се солидаризирам с изводите на първия съд.

Действително в обратно становище на заложеното в жалбите е, че деянието е извършено на територията на България считам, че правилно първоинстанционният съд е посочил, че не може да приеме, че деянието е извършено на територията на България и съображенията ми за това са няколко.

На първо място се касае за престъплението измама, което е довършено на мястото където е осъществена имотната вреда, а именно напускането на паричните средства от пътримониума на ощетените лица. Видно е от описаната в ЕЗА фактология е, че пострадалите лица са немски граждани и съответно производството е образувано в Германия, там е настъпила вредата, поради това и производството като водено там е съотнесено с обвиняеми лица – български граждани, за които се иска съответното им изпращане в 2 германската държава за извършване на посочените от германските власти процесуално-следствени действия. Дадени са и гаранции за връщане на лицето след евентуална осъдителна присъда, както и назначаването му там на германски адвокат за защита на неговите права и интереси.

По изложените съображения аз не намирам основание за отказ от допускане изпълнението на ЕЗА. Отново казвам, че споделям изцяло изводите на първоинстанционния съд. Считам, че решението е правилно и законосъобразно и Ви моля да го потвърдите.

АДВ. И. - Уважаеми Апелативни съдии, считам, че решението на ВОС, с което е допуснато изпълнението на ЕЗА е неправилно и незаконосъобразно.

В мотивите си да вземе това решение ОС е приел, че липсват предпоставките визирани в чл.40, ал.1, т.5 от ЗЕЕЗА. Аз смятам, че от представените доказателства по делото са налице тези предпоставки, тъй като в самата заповед е упоменато, че подзащитният ми Б. се е намирал на територията на България и не е напускал страната, като е работил в офиси на територията на гр. София и гр. Варна. Що се отнася до обстоятелството, че пострадалите лица са немски граждани, нито в заповедта, нито в изисканите доказателства от страна на съда, молещата страна не е представила такива, от които да се вижда, че немските граждани са ощетени от територията на Р.

Германия или към момента на довършване на деянието те са се намирали в Р.

Германия или в някоя друга страна, дори не е упоменато дали те не са били на територията на Р. България. Аз считам, че от доказателствата, които се намират в кориците на делото, може да се направи изводът, че дори и да не е изцяло деянието да е извършено на територията на България, то имаме частично, поне частично като доказателство, че такова е извършено в Р.

България. А според закона в чл. 3 е посочено, че в случаите когато имаме дори и частично извършване на деянието в Р. България, то е приложим българският наказателен закон.

Считам, че така постановеното решение на ВОС е неправилно и незаконосъобразно, и моля същото да бъде отменено.

АДВ. Т. - Уважаеми Апелативни съдии, присъединявам се към казаното от колегата. Дори и да е осъществено деянието, за което немските власти твърдят, аз считам, че няма ощетяване на тези граждани има трансформация на имущество. Ако техните пари са трансформирани във финансови инструменти, с които се е търгувало нямаме осъществяване на твърдяното престъпление.

Присъединявам се и към казаното от колегата за мястото на извършване на деянието. Считам, че каквото и да е било извършвано, то е било извършено на територията на Р. България. В тази си част НК е много ясен. Също така твърдя, че ако е имало ощетяване на тези немски граждани, това не е извършено от нашия подзащитен, а в последствие от някакви други отдели в дружеството, в което той е работил. Предвид на това Ви моля да отмените решението на ВОС и да не бъде изпълнявана ЕЗА.

3

АДВ. Б. - Уважаеми Апелативни съдии, аз поддържам жалбата, която докладва докладчика по делото с няколко забележки относно това каква е била идеята Ви когато сте видели въпросното решение.

Първо решението е много схематично, бих казал необосновано. След като съдът е приел, че въпросната бланка, въз основа на която се иска изпълнение на ЕЗА е попълнена във вида, в който се намира в кориците на делото, където липсва ясно описание на това кой и какво точно е извършвал за да се твърди, че е налице престъплението измама. Съдът е приел, че тя е формално годна, че отговаря на изискванията на чл.36 и следващите от ЗЕЕЗА и е приел една постановка на нашия съд, в смисъл говоря за българския съд, че макар и да е спорна тази постановка, че изпълнителното деяние на деянието измама се извършва там, където става разпореждането с парични средства.

Ако проследите обаче целия този процес на първа инстанция ще видите, че там сме представили редица доказателства, които първо оспорват наличието на деяние, което да е двустранно наказуемо както по нашето законодателство, така и твърдяното немско такова. Защо? Защото те твърдят, че Б. и останалите /те са общо 10 души, между другото са работили в тези два колцентъра/ и по отношение на седем от тях за сега българският съд е дал ясно и категорично становище, че същите не следва да бъдат екстрадирани, като в повечето случаи съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 40, ал.5 от Закона, но има и решения, в които е коментирано това, което искам да заявя аз пред Вас. Тоест след като си работник в едно ТД можеш ли и ако можеш при какви случаи можеш да извършиш деянието измама. Тоест ако аз съм магазинер в един магазин и собственикът на магазина в пакетите, които да речем са от един килограм е направил така, че за да печели е поставил вместо един килограм, 0.900 кг, аз ги продавам, ощетявам гражданите и питам аз къде е отговорността - на този, който извършва пряката дейност. Тоест пряката продажба на този продукт – на този който я изпълнява на базата на това, че изпълнява трудовите си правоотношения и е длъжен да предлага това, което му се дава от търговеца или трябва да отговаря търговеца. Мисля, че едва ли има разумен юрист, който да приеме, че служителят или работникът са тези, които извършват престъплението измама в какъвто и да било аспект. Защо правя този аналог? Защото в кориците на делото ние сме представили трудовия договор. Няма спор, че това момче е работело в трудово-правни отношения и неговите отговорности се регулират от Кодекса на труда. Не само това, представили сме още един документ, а именно че фирмата - майка, тоест работодателят не само, че му казва какво трябва да прави, че не трябва да издава това, което му се дава като сертификати, като предложения за извършване на сделки с криптовалута, с различни там ценни книжа и т.н., и т.н., и изрично му забранява да работи в своя полза. Има ги, представил съм ги тези документи и те са част от доказателствения материал. Според това е много важно за да разберем каква е фигурата на Б. в цялата тази история. Аз не знам дали има измама. В кориците на нашите дела по ЕЗА ние не знаем.

Знаем, че германците са се тъжили и са платили едни пари за да купуват 4 някаква криптовалута, един път плащали в Русия, друг път плащали в Америка, трети път не знам къде и така нататък. За да завърша с това, което той прави и не само той, а и останалите, е че той не борави с финансови средства. Той не взема пари. Не се занимава с разплащане. Неговата дейност се състои в това той да предлага въпросните продукти, които са интелектуална собственост на въпросното ТД, на въпросния търговец. Оттук къде е квалификацията. По нашето законодателство има един текст, който би могъл работник или служител да бъде подсъдим, това е когато си изпълняваш неправомерно заповед. Само че на такъв уважаван с над 20 и 30 години може би стаж състав да обяснявам, че трябва тази неправомерност да бъде видима, трябва да бъде ясна и видима. Но те след като предлагат продукта, разплащания, последици, дивиденти има ли, няма ли е ирелевантна и извън тяхната визия за това какво се случва след това с това нещо. За това аз казвам, че той няма как да знае дали собственика баба германка е измамена или не е измамена, да не говорим, че сделките там не са една или две, тоест не е еднократен акт. Излъгал съм те и ти вече си разбрал, че си излъган. Там има сделки по пет, шест, седем месеца, през които хората са въртели тези сделки.

Значи има нещо, което на нас не ни е ясно защо ние боравим с един изключително тесен доказателствен материал по делото. Аз казвам всичко това за да можем да разграничим дейността, тоест фигурата на Б. ако има измама. И тук не споделям нито твърденията на прокуратурата, нито твърденията на ОС, че това било измама. Това е едно твърдение, че има измама, но къде е неговата дейност, кои са неговите измамни действия след като той е изпълнявал това, което го има в договорите, които ние сме представили тук. Договорите казват – твоята задача за да получаваш 1367 евро ти трябва да предлагаш тези и тези продукти, които са наши, ти нямаш право да ги ползваш за нищо друго, ти нямаш право да вземаш пари, нямаш право да боравиш с това, това и т.н., и трябва да пазиш тайна. Да българите е нормално да имат желание да получават 2 600 лв. заплата, а не да получават 850 лв., и той се е наел да върши това нещо с идеята, че върши нещо което е съвсем законно. По същия начин е да отидеш на борсата и да си купиш акции.