Определение № 201 от 22.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 201 гр. София, 22.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Частно касационно търговско дело № 20268003900085 по описа за 2026 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищцата К. Д. М., чрез адв.Г. К., срещу определение № 3058/30.10.2025г. по т.д.№ 2138 по описа на ВКС за 2025г., II т.о., с което е оставена без разглеждане подадената от нея касационна жалба срещу решение № 1963/01.04.2025г. по възз.гр.д.№ 13425/2023г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по делото.

С писмен отговор насрещната страна, ответникът „Инвестбанк“ АД, гр.София, чрез адв.Й. Д., оспорва частната жалба и моли да бъде оставена без уважение.

Съставът на I т.о., след като прецени доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Частната жалба е допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството, в което е постановено обжалваното определение, е образувано по касационна жалба на К. Д. М., чрез адв.Г. К., срещу въззивно 1 решение, с което е потвърдено решение за отхвърляне на предявените от касатора на договорно основание искове против „Инвестбанк“ АД, гр.София, както следва: за сума в размер на 450лв., частично от 100 000лв., за обезщетение за неимуществени вреди, вследствие блокиране на достъпа на ищцата до електронно банкиране и дебитна карта, издадени от праводателя на ответника „Креди Агрикол България“ ЕАД, за периода 22.06.2014г.13.01.2015г., ведно със законната лихва от подаване; за сума в размер на 400лв., частично от 100 000лв., за обезщетение за неимуществени вреди, вследствие блокиране на парични средства на ищцата по разплащателна сметка, поради отказ за издаване на нова дебитна карта, за периода 17.07.2016г.- 27.11.2019г., ведно със законната лихва, и за сума в размер на 400лв., частично от 80 000лв., за обезщетение за неимуществени вреди, вследствие отказ на ответника да сключи договор с пълномощник на ищеца за услуга „Интернет банкиране“, с което са блокирани преминалите в „Инвестбанк“ АД средства на ищцата, ведно със законната лихва.

За да остави без разглеждане касационната жалба, първият състав е приел, че е недопустима, като подадена срещу въззивно решение, постановено по три обективно съединени иска, всеки от които с цена под установения в чл.280, ал.3, т.1 ГПК праг от 5000лв. за граждански и 20 000лв. за търговски дела.

Иизвършената от първия състав преценка за недопустимост на касационно обжалване е извършена изцяло в съответствие с императивното изискване на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Противно на неоснователно поддържаното в частната жалба, въззивното решение е постановено по обективно съединени претенции, всяка от които - с предмет парични вземания, произтичащи от различни фактически състави, според въведените от ищцата твърдения. Цената на исковете са предявените от ищцата размери на вземанията, посочени в подадената от ищцата, в изпълнение на дадените от съда указания, молба от 13.01.2022г.(л.45 от първоинстанционното дело), като цената на исковете е стабилизирана в първото по делото заседание. Правилна е преценката спрямо предвидения в закона минимален размер на цената на иска, като условие за допустимост на касационното обжалване, извършена за всяка от претенциите в предявения размер. Тъй като в случая цената на всеки иск (а и сбора на цените на трите иска ) е под прага за допуск до касационно обжалване по търговски ( а и по граждански) дела, е законосъобразен и 2 крайният извод за недопустимост на касационната жалба.

Останалите аргументи, развити в частната жалба, са неотносими, тъй като касаят законосъобразността на въззивното решение, с която жалбоподателят погрешно обвързва с произнасянето по приложението на чл.

280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.:

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 3058/30.10.2025г. по т.д.№ 2138 по описа на ВКС за 2025г., II т.о.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3