Решение № 96 от 19.05.2024, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Ловеч, 19.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20244310200178 по описа за 2024 година С наказателно постановление № 23-0906-001004/12.02.2024 год.на Д.П.Д., Началник група сектор ПП към ОД на МВР -Ловеч, е наложена на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.182, ал.1, т.6 глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на Е. Р. М. от гр.В., ЕГН: **********, за това, че на 13.05.2023 год. в 15:54:00 часа на ПП I-4, км.24+500, с.Сопот, с посока на движение към гр.В. е управлявала т.а.“Фолксваген Тигуан“ с рег.№ * **** **, собственост на „**“ ЕООД, със скорост 105 км/ч, при максимално разрешена за населено място 50 км/ч, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. Превишението от 55 км/ч, след приспаднат толеранс от минус 3% е констатирано със система за видеоконтрол СПУКС ARH CAM S1 с № 120сd3d, заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС и е показано със снимков материал № 120сd3d/0109950, радар ARH CAM S1 с № 120сd3d. АУАН е съставен по преписка № 906р-1627/21г. с нарушение № 21448 в отсъствието на нарушителя, след като е поканен и е попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП от водача на МПС, което представлява нарушение на чл.21 ал. 1 от ЗДвП. С НП са отнети на основание Наредба № I-з-2539 на МВР общо 18 контролни точки.

1

Недоволна от наказателното постановление останала жалбоподателката Е. Р. М. , която го обжалва чрез адв.И. Д. в срок и излага, че същото е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването му, изразяващи се в следното: не е изпълнена процедурата по връчване на обжалваното НП, тъй като на 14.02.2024 г. доверителката й е получила съобщение чрез Viber за издаденото НП, след което същата е влязла в портала ССЕВ и се е регистрирала, като й е било известно, че електронното връчване на НП влиза в сила от 31.03.2024 г. и към момента на получаване на съобщението не действа. Освен това излага, че към момента на съставяне на АУАН действа чл.42, ал.2 от ЗАНН, съгласно който в АУАН нарушителят може да посочи, че желае НП да му бъде връчено чрез изпращане на съобщение до персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване като модул на единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното управление, а в съставения акт липсва посочване от страна на жалбоподателката, че желае да получи НП по този ред. Изтъква, че не е спазен и срока по чл.34 от ЗАНН и АУАН не е издаден в предвидения тримесечен срок от открИ.не на нарушителя, като излага подробни съображения в тази връзка. Сочи, че не е посочено основанието за отнемане на контролни точки, както и че не са посочени смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, които са взети предвид при определяне вида и размера на наказанието. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното НП, като присъди направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподател ката, редовно призована се явява лично и с адв.П., която моли съда да отмени НП, като незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения за допуснати процесуални нарушения, като добавя и това, че използваното техническо средство за констатиране на нарушението е било негодно към датата на използването му, тъй като в протокола за използване на АТСС изрично е посочено, че АТСС е преминало метрологична проверка с определен протокол от дата 17.05.2022 г. и същото е годно за експлоатация до 05.2023 г., което означава, че последната дата, на която може да бъде използвано за установяване на административно нарушение е 30.04.2023 г. След тази дата е следвало да премине съответната проверка, каквато обаче не е преминало, следователно не представлява годно техническо средство, което да установява нарушение превишаване на 2 скоростта в населено място. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното НП и да присъди сторените по делото разноски съгласно представения списък.

Ответникът- Началник група сектор Пътна полиция при ОД на МВРЛовеч,сектор ПП, редовно призован не изпраща представител.

От събраните по делото писмени доказателства,от показанията на свидетелите В. Д., С. С. и П. П., от становището на процесуалния представител на жалбоподателката, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 11.12.2023 год. бил съставен Акт № 174118 за установяване на административно нарушение от свид. В. Д., в присъствието на свид. С. С. и П.

П., срещу Е. Р. М. , за това, че на 13.05.2023 год. в 15:54:00 часа на ПП I-4, км.24+500, с.Сопот, с посока на движение към гр.В. е управлявала т.а.“Фолксваген Тигуан“ с рег.№ * **** **, собственост на „**“ ЕООД, със скорост 105 км/ч, при максимално разрешена за населено място 50 км/ч, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. Превишението от 55 км/ч, след приспаднат толеранс от минус 3% е констатирано със система за видеоконтрол СПУКС ARH CAM S1 с № 120сd3d, заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС и е показано със снимков материал № 120сd3d/0109950, радар ARH CAM S1 с № 120сd3d. АУАН е съставен по преписка № 906р-1627/21г. с нарушение № 21448 в отсъствието на нарушителя, след като е поканен и е попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП от водача на МПС, което представлява нарушение на чл.21 ал. 1 от ЗДвП. По съставения акт жалбоподателката е отразила, че няма възражения.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление.

Актосъставителят и свидетелите по акта в с.з.поддържат отразените в акта констатации, като дават обяснения за начина на констатиране на нарушението и процедурата по съставяне на АУАН.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното:

АУАН и НП са издадени от компетентни лица, видно от приложената към преписката заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Жалбоподателката е санкционирана за това, че като ползвател и водач 3 на посочения автомобил на 13.05.2023 г. е извършила нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е управлявала автомобила със скорост над максимално разрешената 50 км/ч за населено място.

От формална страна АУАН и НП отговарят на всички изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като е описано точно извършеното административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 105 к м / ч при разрешена скорост от 50 км/ч, т.е. превишение от 55 км/ч, като е представена като доказателство разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че разрешената скорост за пътния участък е 50 км/ч и тя произтича от разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, което е в съответствие и с представения снимков материал и зададената скорост в протокола за използване на АТСС и представената схема на пътния участък. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – ПП I-4, км.24+500, с.Сопот, което е именно този пътен участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокол за използване на АТСС/л.41/. Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал, в който изрично е отразено, че превишената скорост е 108 км/ч, а в АУАН и НП е приспаднат автоматично допустимия толеранс при посочване на превишението, т.е. при издаване на НП наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство при изчисляване на превишението на скоростта. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Правилна е и квалификацията на нарушението, тъй като именно разпоредбата на чл.21,ал.1 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление със скорост над разрешената за населено място 50 км/ч и това ограничение не произтича от пътен знак В-26, а от обстоятелството, че мястото на нарушението попада в населено място и важи скорост от 50 км/ч.,видно от представената схема на пътния участък/л.45/.

Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателката автомобил е бил засечен с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС тип „ARH CAM S1”, одобрена на 07.09.2017 год., със срок на валидност до 07.09.2027 год., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 издаден 4 от БИМ на 07.09.2017 г. със срок на валидност 07.09.20217 г., протокол за проверка № 58-СГ-ИСИС от 17.05.2022 год., от който се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство, както и че посочения в НП номер на техническото средство 120сd3d всъщност е фабричния номер на средството за измерване. Видно от НП вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението. Не се споделят възраженията, че нарушението е установено с негодно техническо средство, което не е преминало съответната проверка към датата на заснемане на автомобила. Както беше отбелязано по-горе наказващият орган е представил доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г. със срок на валидност 07.09.20217 г., протокол за проверка № 58-СГ-ИСИС от 17.05.2022 год., от който се установява техническата годност на използваното в случая техническо средство. Обстоятелството, че в протокола за използване на АТСС е отразено, че АТСС е годно за експлоатация до 05.2023 г. не променя този извод на съда, тъй като съгласно чл. 43 ал. 4 от ЗИ, периодичността на проверките по ал.2 се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в „Държавен вестник“ и се обявява в официалния бюлетин на агенцията.

Съгласно заповед № 616/ 11.09.2018г. на председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ бр.82 от 05.10.2018 г., която е действаща и към момента на констатиране на нарушението и към настоящия момент, периодичността на проверка на скоростомери, съгласно т.31 от заповедта е една година. Предвид това, следва да бъде прието, че измерването на скоростта на автомобила е извършено с годно техническо средство.

Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба №8121з532 от 12.05.2015 г., като в тази връзка по делото АНО е представил Протокол с рег. № 906р-5075 с дата на използване 13.05.2023 г. по описа на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Ловеч, удостоверяващ използването на споменатото мобилно техническо средство на 13.05.2023 г., от който е видно къде е било разположено техническото средство, в какъв режим е работело същото, посока за задействане, т.е. спазени са изискванията 5 на чл.10 от наредбата. Представена и снимка относно разположението на системата за видеоконтрол. Съдът намира за правилно, че в случая е издаден АУАН, а не ЕФ, тъй като за нарушението вменено във вина на жалбоподателката е предвидено наказание лишаване от правоуправление.

Не се споделят възраженията за липсата на изтъкнати смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства от наказващия орган при определяне вида и размера на наложените наказания, тъй като законодателят е предвидил само абсолютен размер на санкцията за нарушението, за което е санкционирана жалбоподателката, което прави невъзможна индивидуализацията й по смисъла на чл. 12 ЗАНН и преценка с оглед рамките на конкретните обстоятелства по нарушението.

Не се споделя възражението за неспазена процедура по връчване на НП и позоваването на разпоредбите на чл.186, ал.4 и 5 от ЗДвП, тъй като посочените разпоредби касаят административни нарушения, за които не е предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки /чл.186, ал.1 от ЗДвП/, а настоящия случай не е такъв. Тук приложимата норма е тази на чл.186а, ал.1, т.2 от ЗДвП, в сила от 01.08.2023 г., а именно, че Електронни фишове и наказателни постановления, издадени от органите на Министерството на вътрешните работи, се връчват по един от следните начини: т.2. по електронен път: а) чрез информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното управление; б) чрез Портала за електронни административни услуги на МВР; т.е. ЕФ или НП, издадени след 01.08.2023 г. могат да се връчват на лицата по един от посочените в чл.186а, ал.1 от ЗДвП начини, още повече, че разпоредбата на чл.186а от ЗДвП се явява специална по отношение на тази по чл.52, ал.5 от ЗАНН, в сила от 31.03.2024 г. , съгласно която н аказващият орган използва Системата за сигурно електронно връчване по смисъла на Закона за електронното управление в производствата по налагане на административни наказания.