Решение № 57 от 26.02.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Дупница, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Райна Г. Боянова като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20261510200016 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0348-000528 от 14.08.2024г., издадено от Началник група, към ОДМВР - гр. Кюстендил, РУ-Дупница, с което на С. Г. Г., с адрес:

ГР. С.б., ул."А.К." № **, с ЕГН **********, е наложено на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП административно наказание ,,глоба“, в размер на 50,00 лв./25,56 евро, за нарушение по чл. 104а от ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата си и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. С. излага доводи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно поради противоречие с материалния и процесуалния закон и моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна редовно призована не се явява и не се представлява. В съпроводително писмо към АНП изразява становище за неоснователност на жалбата и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 21.07.2024 г., около 22:30 ч. в гр. Сапарева баня, по ул. „Германея“, с посока на движение към с. Овчарци жалбоподателят С. Г. управлявал лек автомобил "А." с рег.№ *******, като с него пътувал и свидетелят С. Р.. Автомобилът бил спрян за проверка от автопатрул на РУ-Дупница, в който участвали свидетелят И. М. и Н. С. – мл. автоконтрольори. При спирането на автомобила водачът бил забелязан да използва мобилен телефон по време на управлението на автомобила без устройство позволяващо използването 1 на телефона без участието на ръцете му.

Във връзка с тези констатации св. М. в присъствието на св. С. съставил на жалбоподателя АУАН, в който била отбелязана дата на съставяне – 22.07.2024 г., а в текста на акта е посочена дата на нарушението – 21.07.2024 г., като на същата дата е посочен и отказа на водача на подпише акта, като под него е отпечатана дата – 21.07.2024 г.. Актът е подписан от свидетелите и връчен на жалбоподателя за подпис, като отказът му да го подпише и да получи препис от акта е удостоверен от подписа на свидетеля С.. В акта било посочено, че нарушителят няма възражения, но в указания 7-дневен срок същият депозирал писмени такива, по реда на чл. 44, ал.3 от ЗДвП, на 23.07.2024 г, в които оспорил изцяло констатациите в акта, без да посочи, че с него пътувало и друго лице свидетел на проверката, каквото твърди, че е свидетелят С. Р..

Въз основа на този АУАН било издадено по-късно и обжалваното НП № 24-0348000528 от 14.08.2024г., издадено от Началник група, към ОДМВР - гр. Кюстендил, РУДупница, с което на С. Г. Г., с адрес: ГР. С.б., ул."А.К." № **, с ЕГН **********, е наложено на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП административно наказание ,,глоба“, в размер на 50,00 лв./25,56 евро, за нарушение по чл. 104а от ЗДвП.

В съдебното производство с а разпитани длъжностните лица при АНО – актосъставителят М. и свидетелят по съставяне на акта С., които потвърждават изцяло фактите описани в АУАН, като не дават разяснения за различните дати посочени в съставения АУАН. Св. М. заявява след запознаване с акта, че актът е съставен на 22.07.2024 г., като сгрешена според него е датата на нарушението – 21.07.2024 г., тъй като датата на акта се отпечатва автоматично от РСОД, докато другите дати се въвеждат ръчно при съставянето му и могат да бъдат сгрешени.

По доказателствата:

Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло изложеното при разпита от свидетелите полицейски служители, с изключение на казаното относно св. М. по повод датата на съставяне на АУАН, доколкото това негово твърдение противоречи на информацията съдържаща се в приложените по делото справки за нарушител/водач. В справката на л. 12 от делото е отразено изрично, че АУАН GA/958597 е с дата на съставяне – 22.07.2024 г. Същото е посочено и на гърба на тази страница от справката, където е посочено обжалваното НП и коресподндиращия с него АУАН GA/958597 е с дата на съставяне – 22.07.2024 г. В останалата част всеки от свидетелите М. и С. добросъвестно разказва за случая това, което си спомня, като липсата на спомен съдът отдава на изтеклия дълъг период от време и заетостта на свидетелите с аналогични нарушения по ЗДвП. Техните показания са логични, последователни и непротиворечиви. Същите се подкрепят в голямата си част от наличните писмени доказателства прочетени и приети по реда на чл. 283 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН. И двамата свидетели заявяват категорично, че поддържат написаното в АУАН.

2

Съдът се доверява отчасти и на казаното от свидетеля С. Р., доколкото неговото присъствие при проверката не се отрича от свидетелите М. и С.. Същият не споделя конкретни факти и обстоятелства във връзка с конкретната дата, но описва събития аналогични на процесните при които е съставен процесния АУАН, но според свидетеля за нарушение по чл. 137а от ЗДвП, а не за такова по чл. 104а от ЗДвП. Поради това и съдът приема казаното от него само отчасти относно описанието на управлението и движението, респ. спирането на автомобила от жалбоподателя, както и за извършената проверка при която му е съставен АУАН. В останалата част показанията му не намират подкрепа и се опровергават от казаното от полицейските служители и обстоятелствата отразени в АУАН.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена от легитимиран правен субект, в законовия преклузивен 14-дневен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., приложена към преписката.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество, съгласно чл. 63 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността, т.е. сам да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в жалбата, по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл.

84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно констатира, че при издаване на АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения пренесени след това с цитирането му и в текста на НП, а именно:

Налице са допуснати съществени процесуални нарушение по смисъла на чл. 42, ал.1, т. 2 от ЗАНН, който предвижда императивно, следното задължение за актосъставителя:

„Актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа датата на съставяне на акта“. В случая в приложения по делото АУАН е отразено изрично като дата на съставянето му – 22.07.2024 г., респ. като дата на подписване и връчване на АУАН на нарушителя при отказ, докато в текстовата част на акта е отразена изрично като дата на извършване и установяване на нарушението – 21.07.2024 г. Така датите на съставяне на АУАН – 22.07.2024 г. и на извършване и установяване на нарушението са отразени противоречиво и в текста на обжалваното НП. Във връзка със съдържанието на НП чл. 57, ал.1, т. 3 ЗАНН предвижда, че: „Наказателното постановление трябва да съдържа: т. 3 датата на акта, въз основа на който се издава“. В настоящия случай това явно е дата несъответна на датата на установяване на нарушението при процесната проверка на пътя в присъствието на разпитаните свидетели, при която е съставен и процесния АУАН, но с грешна по-късна дата.

Че датата е сгрешена се установява още и от обстоятелството, че липсва по представената АНП доказателство за отправена при проверката или по-късно покана до 3 нарушителя за съставяне на АУАН на по-късна дата, а именно на следващи ден. Свидетелите полицейски служители също са категорични, че АУАН е съставен на място при проверката.

Несъответствието между различните две дати посочени в АУАН и НП затруднява съществено жалбоподателя при упражняването на правото му на защита, да разбере в какво е обвинен във времево отношение и кога е реализирана административно наказателната отговорност от контролния орган спрямо него, на 21.07.2024 г. или един ден по-късно. Това накърнява правото му на защита. Явно и безспорно е че в случая се касае за допусната техническа грешка, но процесуалният закон не предвижда възможност за поправка на допуснати технически грешки в административнонаказателното производство, от една страна, а от друга- доказателствата по делото не могат да послужат за попълване на тези празноти и от тях да се установява за пръв път коя е вярната дата. Изцяло в този смисъл виж и актуалното Решение № 6459 от 24.02.2025 г. по адм. д. № 13016/2024 г. на Административен съд – София.

Изцяло в този смисъл, макар и в друг случай относно непълно посочване на реквизита - дата на съставяне на АУАН виж и Решение от 17.01.2020г., по КАНД № 343/2019 г. на АС-Кюстендил.

Извън гореизложеното съдът приема, че нарушението не е и доказано от обективна и субективна страна, с оглед липсата на спомен за част от обстоятелствата при полицейските служители и противостоящите им достатъчно детайлни показания на св. С. Р., който отрича извършването на това нарушение категорично.

Поради изложените съображения, наказателното постановление следва да се отмени изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.

Въз основа на изложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0348-000528 от 14.08.2024г., издадено от Началник група, към ОДМВР - гр. Кюстендил, РУ-Дупница, с което на С. Г. Г., с адрес: ГР.

С.б., ул."А.К." № **, с ЕГН **********, е наложено на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл.

183, ал. 4, т. 6 ЗДвП административно наказание ,,глоба“, в размер на 50,00 лв./25,56 евро, за нарушение по чл. 104а от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

4