Определение № 2335 от 09.10.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2335 гр. София, 09.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Анабела Д. Нинова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20261800501066 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във връзка с чл. 396, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „УЕБ ФИНАНС ХОЛДИНГ“ АД, ЕИК ............, чрез адв. Р. З. от САК, срещу Определение № 363 от 14.05.2026 г., постановено по гр.д. № 514/2026 г. по описа на Районен съд – Самоков, III граждански състав. С обжалваното определение е допуснато обезпечение на предявения от Й. Г. П., ЕГН **********, срещу „УЕБ ФИНАНС ХОЛДИНГ“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на вземанията по изпълнителен лист, издаден на 28.09.2007 год., от Софийски районен съд, ГК, 30 състав, на основание чл. 237 и чл.242-248 от ГПК, на основание Определение от 28.09.2007 год. по гр.д. №20017 по описа за 2007г. на Софийски районен съд, а именно сумата от 12 428.82 лева, представляваща: главница 11000 лева (единадесет хиляди лева), общо дължими лихви за периода от 16.12.2006г. до 09.07.2007г. в размер на 989,04лева (деветстотин осемдесет и девет лева и четири стотинки)-от които редовна лихва в размер на 884.88 лева и просрочена лихва в размер на 104,16 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на молбата в съда-14.09.2007г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски в размер на 239.78 лева (двеста тридесет и девет лева и седемдесет и осем стотинки) държавна такса и 200 лева (двеста лева) юрисконсултско възнаграждение, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело

1

№20118450400519 по описа на Частен Съдебен Изпълнител Петко Митев, рег. №845 район на действие Софийски градски съд, с адрес на кантората: град София, ул. "Княз Борис 1" №108, ет.3, офис 1, поради погасяване на вземанията, в размер на посочените суми, по давност, чрез налагане на обезпечителна мярка: СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО по изп. д. №20118450400519 на Частен Съдебен Изпълнител Петко Митев, рег.№ 845 район на действие Софийски градски съд, с адрес на кантората: град София, ул. "Княз Борис I"' №108, ет.З, офис 1, при условие че ищцата представи парична гаранция в размер на 630 евро.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, необосновано и немотивирано. Жалбоподателят твърди, че районният съд не е обсъдил критериите на ГПК за допускане на обезпечение и не е изложил правни доводи, от които да се направи извод за вероятна основателност на иска. Счита иска за неоснователен и недоказан, а вземането – за непогасено по давност. Сочи, че по изп.д. № 20118450400519 взискателят редовно е подавал молби с искания за изпълнителни действия, т.е. не е бездействал. Поддържа, че с оглед практиката на ВКС давността е прекъсвана многократно с всяка молба, с която е искано изпълнително действие. Посочва, че е без значение дали поисканото действие е било предприето от съдебния изпълнител, тъй като прекъсването на давността е свързано с поведението на кредитора, а не с това на съдебния изпълнител.

Когато искането е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето преди изтичането на давностния срок по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането. В подкрепа на това се позовава на Решение № 342/11.12.2025 г. по т.д. № 554/2025 г. на ВКС, I т.о. Според жалбоподателя от приложените към жалбата молби е видно, че взискателят всяка година е искал провеждане на изпълнение, което води до прекъсване на давността и обуславя извод за вероятна неоснователност на предявения иск.

На следващо място жалбоподателят поддържа, че липсва обезпечителна нужда. Твърди, че ищцата няма активи или блага, които могат да бъдат накърнени от продължаването на изпълнението, нито е налице обстоятелство, което да затрудни осъществяването на правата по бъдещото решение. До момента не е установено имущество на длъжника, върху което да бъде насочено изпълнението. Поведението е пасивно, не е предприела доброволно плащане на дълга и на практика очаква освобождаване от него чрез изтичане на 2 погасителната давност. Моли обжалваното определение да бъде отменено. Към частната жалба са приложени десет молби на взискателя до ЧСИ Петко Митев по изп.д. № 20118450400519, с които са правени искания за предприемане на изпълнителни действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ищцата Й. Г. П., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Поддържа, че предявеният отрицателен установителен иск е допустим и е налице правен интерес от защита, тъй като между страните съществува реален спор относно съществуването на правото на принудително изпълнение, а същите вземания са предмет на висящото изп.д. № 20118450400519.

Ищцата поддържа, че е налице обезпечителна нужда. Посочва, че преди окончателното произнасяне могат да бъдат предприети изпълнителни действия, които да засегнат имуществото и доходите и да затруднят осъществяването на правата при евентуално уважаване на иска. Излага, че обезпечителната нужда произтича от несигурността, която би настъпила, ако по време на висящия спор бъде продължено принудителното събиране на оспорените вземания, а спирането не удовлетворява предварително иска, а само временно запазва фактическото и правното положение до разрешаването на спора по същество.Ссочи, че допуснатата мярка е подходяща и съразмерна, тъй като е пряко свързана с предмета на иска. Мярката има временен характер: не заличава вземането, не прекратява изпълнителното дело и не лишава жалбоподателя от възможността да защити тезата си в исковото производство, а при отхвърляне на иска пречката за продължаване на изпълнението отпада. Интересът на жалбоподателя е защитен и чрез определената от съда парична гаранция в размер на 630 евро, която е внесена, след което е издадена обезпечителна заповед. Поддържа, че доводите в частната жалба за подавани молби, искани изпълнителни действия и прекъсване на давността се отнасят до спора по същество. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение и обжалваното определение да бъде потвърдено.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 396, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 391, ал. 1 ГПК обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и искът е подкрепен с 3 убедителни писмени доказателства или бъде представена гаранция в определения от съда размер. Обезпечение може да бъде допуснато само при кумулативното наличие на следните предпоставки: предявеният иск да е допустим и вероятно основателен, да е налице обезпечителна нужда и исканата обезпечителна мярка да е подходяща и съответна на тази нужда. В обезпечителното производство съдът не разрешава спора по същество. Той преценява вероятната основателност на иска въз основа на изложените в исковата молба твърдения и представените доказателства, като тази преценка е предварителна и не предрешава изхода на делото.

Предявеният отрицателен установителен иск по чл. 439, вр. чл.

124, ал. 1 ГПК е допустим. Срещу ищцата е образувано изпълнително производство за събиране на вземанията по издадения изпълнителн лист от 28.09.2007 г., като тя се позовава на погасителна давност – факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Искът е и вероятно основателен. Ищцата твърди, че последното изпълнително действие по изп.д. № 20118450400519 е наложеният на 09.02.2016 г. запор върху трудовото възнаграждение и че след това не са предприемани изпълнителни действия, поради което петгодишната давност е изтекла на 09.02.2021 г. Тези твърдения са подкрепени с представените с исковата молба поканата за доброволно изпълнение, изпълнителния лист и запорното съобщение от 09.02.2016 г.

Съдът намира, че доводите на жалбоподателя за многократно прекъсване на давността не опровергават на този етап вероятната основателност на иска. За да настъпи това действие обаче, искането трябва действително да е постъпило при съдебния изпълнител.

Приложените към частната жалба молби са копия, заверени единствено от процесуалния представител на жалбоподателя. На тях няма входящ номер или друго отбелязване от кантората на съдебния изпълнител, което да удостоверява кога са постъпили по изпълнителното дело. Поради това те не установяват по несъмнен начин, че давността е прекъсвана с посочените в тях искания. Освен това част от молбите съдържат само искания за извършване на справки в ГРАО, НАП и НОИ, които сами по себе си не са изпълнителни действия и не прекъсват давността.

Дали и кога давността е прекъсвана следва да бъде установено в исковото производство, в което ищцата е поискала изпълнителното дело да бъде представено в цялост. Едва след събиране на 4 доказателствата ще може да се установи кои искания действително са постъпили и какви изпълнителни действия са предприети по тях. До този момент твърденията на ищцата за изтекла давност не са опровергани, поради което искът е вероятно основателен.

С оглед липсата на убедителни писмени доказателства районният съд правилно е обусловил допускането на обезпечението от предоставяне на гаранция по чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК. Определеният размер от 630 евро, около десет на сто от цената на иска, е достатъчен да обезпечи евентуалните вреди за ответника от неоснователно допуснатото обезпечение. Гаранцията е предоставена.

Налице е и обезпечителна нужда. Предмет на иска е отричане на правото на ответника да събере принудително процесните вземания, а изпълнителното производство за тяхното събиране е висящо. Ако то продължи по време на исковото производство, имуществото и доходите на ищцата могат да бъдат възбранени /запорирани/ и осребрени, преди съдът да се е произнесъл дали вземанията подлежат на принудително изпълнение. Това би обезсмислило търсената с иска защита. Обезпечителната нужда не отпада от обстоятелството, че понастоящем не е установено имущество на длъжника.

Изпълнителното производство продължава и взискателят може във всеки момент да поиска нови изпълнителни способи. Самият жалбоподател сочи, че ежегодно е искал налагане на нови запори върху сметки, възнаграждение и вземания на ищцата. Без правно значение за обезпечителната нужда е и твърдението, че ищцата не е предприела доброволно плащане, тъй като тя оспорва именно задължението си да плати.

Допуснатата обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изп.д. № 20118450400519 е допустима, подходяща и съответна на обезпечителната нужда, тъй като е пряко свързана с предмета на иска и засяга само изпълнителното производство за оспорените вземания.

Мярката има временен характер: не погасява вземането, не прекратява изпълнителното дело и при отхвърляне на иска отпада.

По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 363 от 14.05.2026 г., постановено по гр.д. № 514/2026 г. по описа на Районен съд – 5

Самоков, III граждански състав, с което е допуснато обезпечение на предявения от Й. Г. П., ЕГН **********, срещу „УЕБ ФИНАНС ХОЛДИНГ“ АД, ЕИК ............, отрицателен установителен иск по чл.

439 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, чрез налагане на обезпечителна мярка СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО по изп.д. № 20118450400519 по описа на ЧСИ Петко Митев, рег. № 845, с район на действие Софийски градски съд, при определена парична гаранция в размер на 630.00 евро.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6