Решение № 100 от 06.05.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Сливница, 06.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Пл. Великова при участието на секретаря Ивана Б. Петрова като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Гражданско дело № 20231890100689 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано с молба вх. № 3994/15.09.2023 г. по описа на РС – Сливница, подадена от С. В. Т. срещу С. И. А., с която се иска съдът на основание чл.

127, ал. 2 СК да определи подходящ режим на лични отношения на детето Б. С. Т.а с бащата в разширен режим, но без преспиване в определените дни и периоди, а именно: всяка първа и трета събота и неделя за времето от 09.00 часа до 18.00 часа в събота и от 09.00 часа до 18.00 часа в неделя без преспиване, както и двадесет дни през лятото, които да не съвпадат с отпуска на майката, два дни по време на Великденските празници на нечетна година, два дни на Коледните празници четна година, както и за датата на рождения ден на детето на четна година и на следващия ден след рождения му ден на нечетна година.

С молба вх. № 5777/20.12.2023 г., по описа на РС – Сливница, подадена в изпълнение на указанията, дадени с определение № 576 от 08.12.2023 г., ищецът е посочил, че с исковата молба е предявен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 СК, като счита, че в ДП № 237/2021 г. основанието, поради което С. Т. е бил с ограничени родителски права, е не само отпаднало, но и никога не е съществувало. Към молбата е представена и допълнителна молба във връзка с констатираните от съда противоречия.

В срока по чл. 131 ГПК и след направеното уточнение на правното основание на предявения иск (съдебните книжа са връчени на ответницата на 15.01.2024 г.) по делото е постъпил писмен отговор вх. № 956/15.02.2024 г. по описа на РС – Сливница, с който искът с правна квалификация по чл. 135, ал. 1 СК е оспорен. Наред с това и доколкото определената от съда издръжка не е била променяна от 2020 г., с отговора е предявен от името на детето Б.

С. Т.а, действащо чрез своята майка С. И. А., и насрещен иск, с правно основание чл. 150, вр. чл. 146, ал. 2, вр. чл. 143, ал. 1 СК за изменение на определената издръжка и нейното увеличение до сумата в размер на 234.00 лв. месечно.

В срока по чл. 131 ГПК (съдебните книжа са връчени на процесуалния представител на ответника по насрещния иск на 26.06.2024 г.) по делото е постъпил отговор на насрещната искова молба вх. № 3981/25.07.2024 г., с който предявеният насрещен иск не е оспорен, като ответникът заявява, че е съгласен да заплаща издръжка в размер на 240,00 лв., 1 месечно.

В последно проведеното открито съдебно заседание ищецът С. Т. се явява лично и с адв. А., като заявява, че оттегля предявения иск с правно основание чл. 135, ал. 1 СК и желае да се запази старият режим на лични отношения с детето Б..

В последно проведеното открито съдебно заседание ответницата и ищца по насрещния иск – С. А., се явява лично и с адв. К., като дават съгласие производството да бъде прекратено поради оттегляне на иска. Правят искане за увеличение на размера на предявения иск с правно основание чл. 150, вр. чл. 146, ал. 2, вр. чл. 143, ал. 1 СК от 234 лв. на 270 лв., считано от 01.01.2025 г., като претендират разноски в производството, както и адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ от страна на адв. К. в производството по главния и по насрещния иск, за които е представен списък по чл. 80 ГПК.

С протоколно определение от 09.04.2025 г., влязло в сила на 17.04.2025 г., съдът по искане на ищеца по главния иск по чл. 135, ал. 1 СК и със съгласието на ответната страна, е прекратил производство поради оттегляне на иска и десезиране на Районен съд – Сливница.

С определението си за прекратяване на производството съдът е пропуснал да се произнесе по дължимите на ответната страна адвокатско възнаграждение за предоставената от адв. К. безплатна правно помощ и разноски в производството, касаещи иска с правно основание чл.

135, ал. 1 СК.

Със протоколно определение от същото съдебно заседание съдът е уважил искането за изменение на предявения насрещен иск (останал единствен в настоящото производство) с правно основание чл. 150, вр. чл. 146, ал. 2, вр. чл. 143, ал. 1 СК, чрез увеличение на размера му считано от 01.01.2025 г., като ответникът бъде осъден да заплаща на месечна издръжка на детето Б. за периода от предявяване на иска до 31.12.2025 г. в размер на по 234,00 лв. месечно, а считано от 01.01.2025 г. – в размер на по 270,00 лв. месечно, до навършване на пълнолетие или настъпване на обстоятелства, водещи до отпадане или изменение на задължението за заплащане на издръжка.

Ответникът в съдебно заседание признава и увеличения размер на иска, като не се противопоставя и на искането за присъждане на разноски.

Предвид заявеното в отговора и заявеното в последно проведеното открито съдебно заседание, адв. К. прави искане за постановяване на решение при признание на иска по чл.

237 ГПК.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Районен съд – Сливница е сезиран с иск с правно основание чл. 150, вр. чл. 146, ал. 2, вр. чл. 143, ал. 1 СК.

Основателността на предявения насрещен иск (станал главен предвид прекратяването на производството по иска с правно основание чл. 135, ал. 1 СК) за изменение на определената издръжка и нейното увеличение от 170,00 лв. до сумата в размер на 234.00 лв. месечно до 31.12.2024 г., респ. 270,00 лв. месечно, считано от 01.01.2025 г. предполага установяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. ответникът по насрещния иск да е баща на детето Б. С. Т.а; 2. същото да се нуждае от издръжка в посочения от майката размер – 234,00 лв., респ. 270,00 лв.; 3. ответникът да има възможност да я заплаща, като доказателствената тежест, т.е. задължението да установи посочите обстоятелства, на основание чл. 154, ал. 1 ГПК е върху ищцата по насрещния иск.

Доколкото в проведеното открито съдебно заседание ответникът призна иска с правно основание чл. 150, вр. чл. 146, ал. 2, вр. чл. 143, ал. 1 СК за осъждането му да заплаща на малолетната Б. С. Т.а, ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 234,00 лв. месечно, за периода от предявяване на исковата молба – 15.02.2024 г. до 31.12.2024 г. и в размер на 270,00 лв. месечно, считано от 01.01.2025 г. до навършване на пълнолетие или 2 настъпване на обстоятелства, водещи до отпадане или изменение на задължението за заплащане на издръжка, ведно със законната лихва за забава на всяка просрочена издръжка, съдът, съобразявайки, че признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави, както и че страната може да се разпорежда с него, счете делото за изяснено от фактическа страна и не прекрати на основание чл. 237 ГПК съдебното дирене, тъй като по делото вече бяха събирани доказателства, свързани и с двата предявени иска – този по чл. 135, ал. 1 СК и този по чл. 150 СК.

Въпреки това и предвид заявеното признание, съдът на основание чл. 237, ал. 1 ГПК и с оглед изрично направеното в този смисъл искане на процесуалния представител на ищцата, намира, че следва да се произнесе с решение при признание на иска, поради което исковата претенция следва да бъде уважена изцяло, без решението да се мотивира по същество – арг. чл. 237, ал. 2 ГПК.

Само за пълнота следва да се посочи, че съгласно чл. 143, ал. 2 СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си“, като размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“ съгласно чл. 142, ал. 1 СК, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 СК). Изискването на чл. 139 СК претендиращият издръжка да е неработоспособен и да не може да се издържа от имуществото си не се прилага спрямо ненавършилите пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 СК е специална норма по отношение на чл. 139 СК и изключва неговото приложение. Освен това, децата, с оглед ниската си възраст, са дефинитивно неработоспособни, поради което имат право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2 СК), поради липса на лица от първи ред.

Нуждите на детето Б. С. Т.а (навършило 6-годишна възраст), обичайни за деца на тази възраст (за храна, дрехи), както и общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в което то се отглежда, се установяват от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновават специално, като минимално необходимата за детето издръжка, дължима от неотглеждащия го родител възлиза в размер на ¼ от минималната работна заплата.

За периода от подаване на исковата молба до 31.12.2024 г. определената с ПМС № 193/12.10.2023 г. минимална работна заплата за страната, считано от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г., възлиза в размер на 933,00 лв., а считано от 01.01.2025 г. с ПМС № 359/23.10.2024 г. е определена МРЗ за страната в размер на 1077,00 лв. Съобразявайки разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, минималният размер на дължимата от родителя издръжка за периода от подаване на исковата молба до 31.12.2024 г. възлиза на 233,25 лв., а считано от 01.01.2025 г. – на 269,25 лв., което е съответно и на признатите искови претенции.

Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.

По отговорността за разноските:

На основание чл. 78, ал. 4 ГПК, предвид прекратяването на производството по главния иск, поради оттеглянето му на основание чл. 232 ГПК, правото на разноски се поражда за ответницата по този иск. Доколкото в открито съдебно заседание съдът пропусна да се произнесе по дължимостта на разноските на ответницата, това следва да бъде сторено с настоящото решение, имащо характер в тази си част на определение по чл. 248 ГПК.

Ответницата по главния иск е доказала направата на разноски, касаещи последния, в общ размер на 405,00 лв. – 400,00 лв. за допуснатата съдебно-психологическа експертиза и 3

5,00 лв. за издаване на поисканото съдебно удостоверение, поради което тази сума следва да бъде възложена в тежест на ищеца по главния иск.

В съдебно заседание адв. К., в качеството си на процесуален представител на ответницата по главния иск, претендира възнаграждение за предоставената й безплатна правна помощ по чл. 38 ЗАдв. Действително при учредяване на представителството от С. А., а също и при сключване на договора за правна защита и съдействие, не е посочено, че се предоставя безплатна правна помощ, по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, но предвид осъщественото представителство и липсата на данни за заплатено адвокатско възнаграждение, от представляваната на представлявалия я адвокат, следва да се приеме, че е налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат К. по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Същото се дължи както поради предоставянето на безплатна правна помощ, така и с оглед правото на разноски на представляваното лице, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Съгласно трайната практика на ВКС, изразена в Определение № 515 от 02.10.2015 г. по ч. т. д. 2340/2015 г. по описа на ВКС, II т. о., ТК, възприета и в Определение № 145 от 25.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 915/2021 г., II т. о., ТК, в хипотезата на представителство от пълномощници, при представено пълномощно, без вписване на безплатно процесуално представителство и липса на доказателства за заплатена сума за адвокатско възнаграждение, искането за присъждане на адвокатско възнаграждение, съобразно правото на разноски на представляваните лица, не може да е неоснователно, поради принципа на възмездност на адвокатския труд и следва да бъде определено възнаграждение на осъществилия представителството адвокат, не по-ниско от минималния размер на адвокатските възнаграждения, така както е определен в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата).