Решение № 452 от 11.05.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 452 гр. Стара Загора, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20265530100502 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени са обективно съединени установителни и осъдителни искове както следва: 1/ с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.

146, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 6, ал. 1 ЗПФУР и чл. 22 ЗПК /установителен иск за нищожност/ за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № *****/****** г. като нарушаващ разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, при евентуалност нищожност на клаузите на чл. 27 и чл. 28 от договора и 2/ с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД /осъдителен иск за връщане на дадено без основание/ за заплащане на сумата от 51,13 евро, представляваща заплатена/надплатена сума над чистата главница по недействителен договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № *****/****** г., при евентуалност чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 25,56 евро недължимо платена неустойка.

Ищецът Ц. С. твърди, че е сключил договор за кредит № ****/****** г. с ответника „Стик-Кредит“ АД. Съгласно чл. 1 от Договора за кредит Кредитодателят се задължавал да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 1000,00 лева, а Кредитополучателят се задължавал да върне сумата 1 от 1374,89 лева, съгласно условията на договора, при срок на договора 3 месеца. Съгласно Договор за кредит № *****/****** г., ГПР по кредита бил в размер на 42,58 %, а ГЛП в размер също на 36 %. В чл. 27, ал. 1 от договора е предвидено, че ако ищецът не предостави допълнително обезпечение дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % /нула цяло и девет на сто/ от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. А, съгласно ал. 2 от същата разпоредба неустойката се заплащала периодично заедно с всяка погасителна вноска. В тази връзка била начислена неустойка в общ размер на 311,63 лева, добавена към дължимата главница и лихва. Това било видно и от предоставения погасителен план към Договор за кредит № *****/****** г.

Ищецът е погасил предсрочно е Договор за кредит № *****/****** г., като е заплатил 1100 лева.

По установителния иск сочи, че Договор за кредит № *****/****** г., бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 22 ЗПК, а в условията на евентуалност, че неустойката Договор за кредит № *****/****** г., била нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

Сключеният Договор за кредит бил недействителен на специалните основания по чл. 22 ЗПК., във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като в договор за кредит не били посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Наред с това била нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Годишният процент на разходите следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В Договор за потребителски кредит била посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Доколкото била предвидена дължимостта на неустойка, не ставало ясно, дали същото е включено в ГПР, изобщо нямало никаква информация, какво точно е включено в процента на ГПР, дали е само лихвата, дали е лихва и други разходи, който е следвало да бъдат подробно описани. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсвала. Следвало да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, било недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по- горе, оставали неизвестни, при което се създавали предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. От изложеното не можел да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени.

Наред с това, посочената годишна лихва в договор за паричен заем, не било 2 ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР По този начин потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следвало в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателя ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. На следващо място, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ били всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябвало да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита било в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи за неустойка се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014 г. Наред с това посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявал заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. По отношение на евентуалния ни иск за нищожност на клаузата за неустойка сочи, че били нарушени добрите нрави, тъй като била налице значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение. В допълнение, неустойката по Договор за кредит била нищожна, тъй като последната е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП. По този начин безспорно се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Предвидената клауза била и неравноправна по смисъла на чл.

143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока.

По осъдителния иск сочи, че доколкото договор за кредит № 3

*****/****** г., бил недействителен кредитополучателя дължал само връщането на чистата сума по кредита и на основание чл. 23 от ЗПК, ответното дружество следвало да бъда осъдено да заплати сумата от 51,13 евро. В условията на евентуалност, ако съдът счете, че Договор за кредит № *****/****** г., бил действителен, то моли да се осъди ответната страна да заплати сумата в размер на 25,56 представляваща недължимо платена неустойка по Договор за кредит № *****/****** г.

Моли съда да постанови решение, с което да се приеме, че Договор за кредит № *****/****** г., е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 22 ЗПК, а в условията на евентуалност, че неустойката по Договор за кредит № *****/****** г., е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

Освен това моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 51,13 евро недължимо платена по недействителен Договор за кредит № *****/****** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата, а в условията на евентуалност на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, да осъди „Стик Кредит“ АД да заплати на ищеца сумата от 25,56 евро, недължимо платена неустойка по Договор за кредит № *****/****** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, като е заел позиция за неоснователност на исковете.

На първо място сочи, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Неустоечната клауза не била част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата била договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Евентуално, ако неустойката се приемела са нищожна, то същата ще се считала изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни. Валидността на договора за кредит произтичала от това, че основните му параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Отделно от това били покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, по реда на който е сключен процесния договор. Договорът бил сключен при насрещни изявления на страните разменени чрез средства за комуникация от разстояние и потребителят е дал изричното си съгласие за сключването му съгласно изискванията на ЗПФУР. Едновременно с това кредиторът е предоставил на потребителя подробна и детайлна информация за условията на кредита още преди сключването му, което ясно се виждало и от СЕФ. Процесният договор 4 е отговарял напълно на нормативните изисквания и правила на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронната търговия, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за потребителския кредит. Потребителят е отправил искане за сключване на договор за заем между него и „СТИК - КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159 /„Заявка“/. Искането било попълнено собственоръчно от Кредитополучателя посредством сайта на Кредитодателя - http://stikcredit.bg/.

С формата/формуляра за кандидатстване Кредитополучателят е предоставил своите лични данни, актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри на желания заем и е посочил начина на получаване/усвояване на главницата по кредита. По този начин Кредитополучателят е обективирал волята си да сключи договор за паричен заем със „СТИК-КРЕДИТ“ АД.

Кредитодателят е изпратил на посочената от Кредитополучателя електронна поща Общите условия и СЕФ, съдържащ цялата преддоговорна информация за искания от Потребителя паричен заем, а в системата на Кредитодателя е бил наличен за изтегляне проект на договора за кредит. След получаването и одобрението на Искането за кредит, Кредитодателят изпратил на посочения от Кредитополучателя електронен адрес Договора за паричен заем, заедно с погасителен план към него и Общите условия, приети от Кредитополучателя. Потребителят се е запознал с всички условия предварително и след това е подписал договора, чрез съответните опции в системата на Кредитодателя. С натискане на бутон „Подпис“, съгласно Общите условия Кредитополучателят е приел така предоставените му условия във връзка с договора, което действие се счита за подписване на всяка страница на предоставените по описания по-горе начин документи съобразно чл. 10 от Закона за електронния подпис и електронните удостоверителни услуги ЗЕДЕУУ и то при условията при които последните са му предоставени.

Разпечатката съдържа 23 от 113 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5a8497dd-9dc4-4210-bd9d-1f5a170a3645