Решение № 2045 от 09.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 10027/2025
- Вид
- Решение № 2045
- Подписан
- 09.06.2026
- Състав
- ВАНЯ АНГЕЛОВА ГОРАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, ал. 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 115, ал. 1 · Закон за противодействие на корупцията
- чл. 49, ал. 1, т. 2 · Закон за противодействие на корупцията
- чл. 52, ал. 1, т. 1 · Закон за противодействие на корупцията
- чл. 13, ал. 4 · Закон за публичните финанси
- § 1, т. 5 · Закон за публичните финанси
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2045 гр. София, 09.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВАНЯ АНГ. Г.ОВА при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. Г.ОВА Административно наказателно дело № 20251110210027 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Н. К. срещу наказателно постановление /НП/ № КПК-НП-39/ 22.04.2024 г., издадено от А. С. за председател на Комисията за противодействие на корупцията /КПК/, с което за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК) и на основание чл. 115, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията, е наложена глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Според жалбоподателя атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Моли се за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява представлява се от процесуален представител. Жалбата се поддържа и се моли за това, наказателното постановление да бъде отменено. Претендират се разноски. Писмено подробно се развиват съображения в посока отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, представлява се от процесуален представител, който оспорва основателността на жалбата и моли обжалваното НП да се потвърди като правилно и законосъобразно. Депозира 1 писмени бележки, в които се навеждат доводи в подкрепа на неоснователността на жалбата. Иска се постановяване на решение, с което обжалваното НП да бъде потвърдено, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на КПК.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Д. К. към 2023 г. е имала качеството на *** на Национален военноисторичеески музей - София. Същата е имала задължение да подаде в законоустановения срок встъпителна декларация за имущество и интереси в едномесечен срок от датата на влизане в сила на ЗПК /06.10.2023 г./ - до 06.11.2023 г. Тя е сторила това с подаване на декларация в КПК с четири месеца закъснение.
С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № КПКАУАН-ПР-616/ 06.02.2024 г., съставен от Г. Н. Т., на длъжност главен инспектор в дирекция „Публичен регистър“ при Комисия за противодействие на корупцията /КПК/ и в присъствието на свидетели при съставянето на акта, е констатирано, че жалбоподателят в качеството си на задължено лице не е подала встъпителна декларация за имущество и интереси пред КПК в законоустановения срок до 06.11.2023 г., с което на 07.11.2023 г. в гр.София, КПК, където е следвало да подаде декларацията, е нарушила разпоредбата чл.52, ал.1, т.1, вр. чл.49, ал. 1, т. 2 от ЗПК. Препис от акта е връчен лично на лицето в деня на съставянето му.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № КПК-НП-37/ 22.04.2025 г., издадено от А. С. за председател на Комисията за противодействие на корупцията /КПК/, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК) и на основание чл. 115, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията, е наложена глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Наказващият орган е упражнил и правомощията си по чл. 53, ал. 2 ЗАНН. Препис от оспореното НП е връчен лично на жалбоподателя на 13.05.2024 г., видно от подпис на жалбоподателя в НП. Жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана в 2 законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия орган.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на св. Г. Н. Т.; АУАН; заповеди за компетентност; протокол за извършена проверка; писмено възражение, както и от останалия доказателствен материал по делото. При съвкупната преценка и интерпретация на събраните по делото гласни и писмени доказателствените средства този съдебен състав намира, че по еднопосочен начин са доказани обстоятелствата, свързани с факта на установеното бездействие, касателно неподаването на декларацията по чл. 52, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК. Свидетелят Т. потвърждава в цялост констатациите в АУАН. Показанията на актосъставителя следва да се кредитират с доверие като логични, последователни и вътрешно балансирани, имайки предвид, че същите се намират в пълна кореспонденция с останалите писмени доказателства, а това обезпредметява тяхното отделно обсъждане. В тази връзка е уместно да се отбележи, че между страните не се спори по фактите, а единствено досежно приложимия материален закон, които оплаквания ще бъдат обсъдени от съда при формиране на изводите си от правна страна.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, при спазване на преклузивния срок за обжалване и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът не констатира допуснати в административната фаза на административнонаказателното производство по ангажиране на отговорността на жалбоподателя съществени нарушения на процесуалните правила досежно компетентността на длъжностното лице, съставило АУАН, респективно издалия НП. Актът е съставен от компетентно лице, а НП е издадено от компетентно лице, съобразно правомощията, 3 вменени им със заповеди за компетентност. Съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени в предвидените от закона съдържание и форма, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Същите са надлежно връчени на жалбоподателя и отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, като съдържат конкретно описание на твърдяното нарушение, мястото и времето на извършването му и правната му квалификация. Обстоятелствата, при които се твърди да е извършено нарушението, са точно и ясно конкретизирани, и изрично е посочено мястото на извършването му - гр. София, където подаването на декларацията е било дължимо.
Предвид на това настоящият съдебен състав прие, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя и да се явяват формални основания за отмяна на санкционния акт.
С оглед липсата на процесуални нарушения и въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства съдът приема, че материалният закон е приложен правилно. Установено е, че жалбоподателят към 2023 г. е имала качеството на *** на Национален военноисторически музей – София, видно от писмо вх.№ КПК-ПР-133#1/ 08.11.2023 г. от министъра на отбраната до КПК. За жалбоподателя като задължено лице по чл.6, ал.1, т.50 от ЗПК е възникнало задължение да декларира имуществото и интересите си пред КПК, като подаде встъпителна декларация по образец в едномесечен срок от 06.10.2023 г. до 06.11.2023 г. съгласно чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК. Сред лицата, заемащи публични длъжности по смисъла на чл. 6, ал. 1, т.
50 от ЗПК, са членовете на управителните органи на икономически обособените лица и структурни единици по чл. 13, ал. 4 от Закона за публичните финанси, както и управителите и членовете на органите на управление или контрол на публични предприятия по смисъла на Закона за публичните предприятия и ръководителите на техните териториални поделения, както и на други юридически лица, които са бюджетни организации по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси. На следващо място както в АУАН, така и в НП правилно е издирена и приложена относимата материалноправна разпоредба, като жалбоподателят с бездействието си, изразило се в неподаване на 4 процесната декларация в срок до 06.11.2023 г. е нарушил именно разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК. Действително в акта за установяване на административно нарушение неправилно е посочено, че нарушителят е задължено лице по чл.6, ал.1, т.18 от ЗПК, това обаче не нарушава в съществена степен правото на санкционираното лице да разбере административното обвинение още повече, че жалбоподателят е посочена коректно текстово по длъжност - *** на Национален военноисторически музей - София. По силата на закона ***ите (както и директорите) на държавни и общински културни институти с ръководни функции придобиват качеството н а лица, заемащи публични длъжности . Безспорно бе установено, че жалбоподателят към 2023 г. е имала качеството на *** на Национален военноисторически музей – София, както и че същата не е подала встъпителна декларация по образец в едномесечен срок - до 06.11.2023 г.
Нарушението е извършено умишлено, доколкото незнанието или неправилното тълкуване на закона не са основания за освобождаване от административнонаказателна отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от ЗПК: "Лице, заемащо публична длъжност, което не подаде декларация по този закон в срок, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв. " В конкретния случай на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000 лева, доколкото нарушението е извършено за първи път. Съдът намира за необходимо да отбележи, че в настоящия случай не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид (по смисъла на чл. 11 ЗАНН, вр. чл. 93, т.
9 НК и § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН); касае се за формално нарушение /на просто извършване/ и законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни негативни правни последици от същото.
По изложените съображения съдът приема, че жалбата не е основателна и обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото и претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на съдебни разноски съдът намира, че следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и да бъде 5 присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за правна помощ /ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Настоящото производство не се отличава с по-висока фактическа и правна сложност от обичайните за това дела от такъв вид, поради което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на КПК сумата от 66.50 евро за юрисконсултско възнаграждение. Обратно, искането на жалбоподателя в посока присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН СЪДЪТ РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № КПК-НП-29/03.02.2025 г., издадено от А. С. за председател на Комисията за противодействие на корупцията /КПК/, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК) и на основание чл. 115, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията, е наложена глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.
НЕ УВАЖАВА искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на КПК разноски юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 66.50 евро. за
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.
Разпечатката съдържа 33 от 34 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5a83dcb8-8ca8-4b55-89c6-90f095cfde30