Решение № 149 от 20.03.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Велико Търново, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгостинов

Р. Цариградска като разгледа докладваното от Георги Драгостинов Въззивно гражданско дело № 20234100500734 по описа за 2023 година

Съобразно дадената от Върховния касационен съд с определение от 20.02.2025 год. по гр. дело № 1711 по описа за 2024 година квалификация на оплакването касаторите да са обжалвали първоинстанционното решение вцялост – молба за допълване на решението от 09.02.2024 година, постановено по настоящото дело, производството е по реда на чл. 250 от ГПК.

Ищците-жалбоподатели - С. И. С. и Р. Г. С. – твърдят, че постановеното по делото е решение е непълно и претендират произнасяне по отхвърления с първоинстанционното решение иск за собственост.

Ответната по искането страна – Община Стражица – становище не е изразила.

Искането е неоснователно. Решението отговаря на всички въпроси, с които второинстанционният съд е сезиран и място за допълването му по смисъла на чл. 250 от ГПК липсва.

Ищците са предявили иск за собственост върху описаната в исковата молба постройка на основание отстъпено право на строеж върху общинска земя и придобивна давност. В отношение на евентуалност искат присъждане стойността на вложените в постройката материали. Претенцията е основана на твърдение правото на строеж да е упражнено с построяване на сградата с лични труд и средства. Двата иска първостепенният съд е отхвърлил.

В жалбата си ищците са изложили подробни доводи за изграждането на 1 постройката. Поискали са „… отмяна на обжалваното решение на районния съдия и по същество да уважите исковата претенция, като осъдите Община Стражица да заплати на моите доверители сумата от 23 280 лв., вложени средства за материали и труд по строителството …“. Според чл.258, ал. 2 от ГПК жалба може да се подаде против цялото решение или против отделни негови части, а според чл. 260, т. 4 от ГПК жалбата трябва да сочи в какво се състои искането. Дори жалбоподателите да са имали предвид, че атакуват цялото решение, меродавно е не какво са искали, а какво писмено са изразили. Писмената форма на жалбата е условие за валидност на процедурното действие, а значи и за периметъра на сезирането, и извън написаното съдът не е властен да се произнася – чл. 6, ал.

2 от ГПК.

Суперфициарният собственик, изградил постройката, няма право на репарация на разходите за строежа. Такова право би имал ако суперфицията е погасена, не е учредена или е настъпил друг факт, който я елиминира – чл. 77 във връзка с чл. 99 от ЗС. Това съотношение на двете материални права – съотношение на изключване едно спрямо друго са имали предвид ищците, когато в исковата си молба са предявили иска за собственост като основен, а този за вложените в строежа средства – като евентуален. За да има сезиране за ревизия на първостепенното решение вцялост, ищците е следвало да посочат същото съотношение на претендираните права. В жалбата е посочена единствено претенцията за парично обезщетение. По нея съдът се е произнесъл, потвърждавайки първостепенното решение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Отхвърля искането на С. И. С., ЕГН: **********, и Р. Г. С., ЕГН: **********, двамата от гр.

С., ул. „С. г. № .., против Община Стражица, с което по реда на чл. 250 от ГПК претендират допълване на решението от 09.02.2024 година, постановено по настоящото дело, като неоснователно.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3