Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 320 от 05.11.2024, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Въззивно гражданско дело 449/2024
Вид
Решение № 320
Подписан
05.11.2024
В сила
05.11.2024
Състав
Мартин Цветанов Сандулов, Стефка Тодорова Михайлова Маринова, Мария Янева Блецова Калцова

Други актове по делото

  • Протокол № 465 от 16.10.2024 · Надежда Найденова Янакиева, Стефка Тодорова Михайлова Маринова, Мартин Цветанов Сандулов
  • Протокол № 488 от 31.10.2024 · Мартин Цветанов Сандулов, Стефка Тодорова Михайлова Маринова, Мария Янева Блецова Калцова

Цитирани разпоредби

  • чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.5 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. С., 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20242200500449 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №141/23.02.2024г. по гр.д.

№1207/2023г. на С.ски районен съд, с което: 1. Осъдено е „Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр. Пловдив да заплати на Г. Т. Г. сумата от 277,40лв., представляваща неустойка по Договор за присъединяване на обекти към разпределителната електрическа мрежа №4295353/07.08.2017г.; 2. осъдено е „Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр. Пловдив да изпълни поетото задължение по Договор за присъединяване на обекти към разпределителната електрическа мрежа №4295353/07.08.2017г. в обект, находящ се в имот: м. М., ПИ ***, ЕКАТТЕ ***, с титуляр Г. Т. Г., кл. №********** и са присъдени разноски на ищеца в общ размер от 1780лв., от които 80лв. държавна такса, 300лв. за вещо лице и 1400лв. адвокатско възнаграждение.

С Определение №3043/20.08.2024г. по гр.д. №1207/2023г. СлРС на основание чл.248 от ГПК е изменил Решение №141/23.02.2024г. по гр.д. №1207/2023г. по описа на съда, в частта за разноските, като е осъдил „Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр.

Пловдив да заплати на Г. Т. Г. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, като ги намалил от 1400лв. на 800лв.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство „Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр. Пловдив и с нея се обжалва 1 посоченото решение изцяло.

Въззивното дружество „Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр. Пловдив чрез пълномощника юриск. Р., посочва, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като въз основа на правилно изяснена фактическа обстановка, съдът направил неясни и неправилни правни изводи. От решението не ставало ясно кои точно срокове за изпълнение са нарушени, за какъв период и как е изчислен размера на присъдената неустойка. Посочва, че обвързващ страните е единствено Договора за присъединяване към разпределителната електрическа мрежа от 07.08.2017г., като приложения Анекс не е подписан и не обвързва страните, поради което не би могъл да рефлектира върху правилното решаване на спора. Срокът за изпълнение на задължението на дружеството за присъединяване обекта на ищеца бил 18 месеца и започвал да тече при кумулативно сбъдване на четири посочени в него условия, като последното е влизане в сила на разрешение за строеж за изграждане на присъединителните съоръжения. Разрешението за строеж било издадено на 03.06.2021г., влязло в сила на 22.06.2021г., като 18 месечния срок изтичал на 22.12.2022г. Въззивникът посочва, че изградените присъединителни съоръжения не били поставени под напрежение, но причината за това била в ищеца, който не им представил изискуемите по договора доказателства за сключен договор за доставка на ел. енергия и за пренос на ел. енергия. Тези задължения били изпълнени от ищеца едва на 12.02.2024г., за което представя доказателства. Поради това, въззивното дружество счита, че не е в забава, а в такава е ищеца, поради което за него не било възникнало правото да бъдат поставени под напрежение съоръженията за присъединяване. Нямало основание да се приеме, че ищецът е следвало да бъде уведомен от ответника за изпълнение на неговите задължения, за да пристъпи към изпълнение на своите такива.

Задълженията били независими едно от друго. Дружеството не било отговорно за неизпълнението на ищеца на задължението му за представяне на доказателства за сключването на посочените в чл.4.7 от Договора за присъединяване два вида сделки.

Евентуално, ако съдът приемел, че е налице неизпълнение на договора от страна на дружеството, моли да се отчете факта, че закъснение има само в периода 22.12.2022г. до 06.04.2023г. – издадено е Удостоверението за въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване, т.е. за 101 дни. Размерът на неустойката се изчислявал по реда на чл.5.3 от Търговските условия към договора за присъединяване и на база цената по договора – 1874лв. и възлиза на 18,93лв. /0,01% от 1874лв. х 101 дни/. Неправилно вещото лице изчислил неустойката на база цената по Анекса, тъй като същият не бил подписан от страните и не е влязъл в сила. Цената по договора била непроменена. Поради това счита, че иска за неустойка над размера от 18,93лв. е неоснователен. Районният съд не изложил мотиви как е определил периода на забава и неустойката, която присъдил. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение и за постанови ново, с което да отхвърли 2 изцяло предявените против него искове, евентуално да отмени решението в частта на неустойката над размера от 18,93лв. до пълния претендиран размер и да отхвърли иска в тази му част. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на насрещната страна.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна - Г. Т. Г., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба, въззиваемият Г. Г. чрез пълномощника адв. Е.

П., оспорва жалбата като неоснователна. Намира обжалваното първоинстанционно решение за правилно, законосъобразно и обосновано и моли въззивният съд да го потвърди. Излага подробни контра аргументи по съображенията на въззивника, изложени във въззивната жалба. Посочва, че неговото задължение по чл.4.7 от договора за сключване на сделка за доставка и пренос на ел. енергия възниква след като бъде изградено съоръжението от ответното дружество, за което последното е следвало да го уведоми, предвид дългото време забава в изпълнението на договора.

Пет години след сключване на договора на него бил предоставен за подпис Анекс за изменение на цената за присъединяване, който той е отказал да подпише. До този момент той не бил уведомяван от дружеството до къде е стигнало изпълнението на договора от негова страна. Без изграждане на съоръженията той не можел да сключи въпросните сделки за доставка и пренос на ел. енергия. Посочва, че дори ел. таблото било поставено от дружеството едва в хода на производството. Счита, че неизпълнението в уговорения срок било установено и ответното дружество дължи неустойка. Моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение.

Претендира присъждане на направените по делото пред въззивната инстанция разноски. По отношение на доказателствата, представени с въззивната жалба, посочва, че не възразява същите да бъдат приети по делото. Посочва, че той е изпълнил своите задължения веднага след като бил уведомен от дружеството, че е монтирало ел. таблото си. Прави доказателствени искания в тази насока.

По направените с въззивната жалба и отговора доказателствени искания съдът се е произнесъл с определението си по чл.267 от ГПК, като е уважил същите.

В с.з., дружеството въззивник Електроразпределение-Юг“ ЕАД, гр. Пловдив, редовно призовано, не се представлява.

В с.з., въззиваемият Г. Т. Г., кредовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. Е. П., която оспорва въззивна жалба и поддържа изложените в отговора съображения относно нейната неоснователност.

Претендира присъждане на направените по делото разноски. Изрично посочва, че вече има подадено напрежение към таблото на въззиваемия и той от два-три месеца плаща 3 такса пренос. Едва в хода на делото, дружеството изпълнило задълженията си по договора.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е частично неправилно и незаконосъобразно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Фактическата обстановка следва да се ДОПЪЛНИ с установеното от събраните пред настоящата инстанция доказателствени средства, както следва:

На 12.02.2024г. Г. Т. Г. е подал до „Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр. Пловдив заявление монтаж на електромер по изпълнен договор за присъединяване №4295353 в с. Р., ведно с декларация за достъп до мрежата на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр. Пловдив за постоянно захранване и заявление – декларация за започване на продажба на електрическа енергия от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД.

От показанията на свид. Н. К. се установява, че Г. Г. е имал инвестиционни намерения за изграждане на ферма в с. Р., поради което и през 2017г. подал документи за присъединяване към електроразпределителната мрежа. От тогава чакал дружеството да си изпълни задълженията. През 2022г. Г. му споделил, че вече пет години чака, но ток няма, а само са му се обадили от ЕВН да искат още пари. Едва през м. февруари 2024г. от ЕВН се на Г. обадили, че са задвижили нещата, че са монтирали табло. От 2-3 месеца Г. вече плащал фактури за пренос и вероятно вече имал ел. захранване и можел да ползва ток.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Изложените във въззивната жалба оплаквания са частично основателни.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване на иск за реално изпълнение на поето договорно 4 задължение по Договор за присъединяване обекти на клиенти към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД от 07.08.2017г., с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и иск за заплащане на договорна неустойка за забавено изпълнение на договорно задължение в размер на 277,40лв., с правно основание чл.92 от ЗЗД, вр. с чл.5.3 от Търговските условия на договорите за присъединяване на обект на Клиент към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД.

По делото е установено и между страните не се спори, че между тях на 07.08.2017г. е сключен Договор за присъединяване обекти на клиенти към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, неразделна част от който са и Търговските условия на договорите за присъединяване на обект на Клиент към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД. По силата на този договор ответното дружество е поело задължение да присъедини обект на ищеца в с. Р., общ. С..

По иска по чл.79, ал.1 от ЗЗД:

От събраните по делото доказателства е установено, че ответното дружество – въззивник е изпълнило задълженията си за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на електрическите съоръжения за присъединяване по договора /чл.4.1 и чл.4,5 от Договора/ на 06.04.2023г., когато е издадено Удостоверение №49 за въвеждане в експлоатация на обект „Външно електрозахранване на сграда…“ в с. Р., което е станало в хода на първоинстанционното производство /исковата молба е подадена на 27.03.2023г./, но съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК съдът взема предвид този факт от значение за спора.

Видно от заключението на СТЕ, изслушана от първоинстанционния съд, до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция /25.01.2024г./ присъединените електрически съоръжения не били поставени под напрежение.