Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 42 от 12.04.2023, Районен съд - Севлиево

Съд
Районен съд - Севлиево
Дело
Административно наказателно дело 13/2023
Вид
Решение № 42
Подписан
12.04.2023
В сила
24.07.2023
Състав
Гергана Николаева Божилова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Севлиево, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно наказателно дело № 20234230200013 по описа за 2023 година

Жалбоподателят И. М. М. от с. Лозен, община Столична, чрез адвокат А. Й. и адв. П. А. от САК, е обжалвал наказателно постановление № BG27042022/2000/Р8-132 от 18.10.2022 година на Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура гр. София, с което за извършено нарушение на чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата и на основание същия текст от закона му е наложена глоба в размер на 1800,00 лева.

ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени наказателното постановление като неправилно, незаконосъобразно и издадено в пълно нарушение на процесуалноправните и материално правните норми.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител, оспорва депозираната жалба и моли НП да бъде потвърдено.

Препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 12.12.2022 година. Видно от клеймото на пощенския плик, с който е изпратена жалбата, същата е подадена на 23.12.2022 година, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът намира за установено следното:

На 27.04.2022 година в 19:19 часа на ГКПП Кардам, изход от Република България, е пристигнало пътно превозно средство с рег. № ***, вид: Специален автомобил, марка ВОЛВО ФХ 12420 с общо техническа допустима максимална маса на пътния състав над 3,5 тона /над 12т./ оси 5, управлявано от жалбоподателя И. М..

1

След извършена проверка от страна на контролните органи е установено, че ППС попада в категорията на ППС, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал.

1, т. 2 от Закона за пътищата и че същото е било засечено на 13.04.2022 година в 08:36 часа на път I-4, село Ряховците, отсечка 76+135, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство част от системата.

В съставения акт за установяване на административно нарушение е отбелязано, че процесното ППС е с обща технически допустима максимална маса над 12 тона и съответно – при движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Отбелязано е също, че горепосоченото обстоятелство се потвърждава от приложения към настоящата преписка доклад от Електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който установява, че пътно превозно средство с peг. № *** е с обща технически допустима максимална маса над 12 тона и брой оси 5.

За констатираното нарушение, на 27.04.2022 година, свидетелят М. В., в присъствието на свид. Т. Т., съставил против жалбоподателя М. акт за установяване на административно нарушение № BG27042022/2000/Р8-132, в който квалифицирал описаното по – горе деяние като нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. След съставянето на акта, същият бил предявен на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и да впише своите възражения, ако има такива. Видно от приложения по делото АУАН жалбоподателят е записал, че има възражения, без да посочва какви са същите. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН М. не е депозирал писмени възражения срещу съставения АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН, на 18.10.2022 година директорът на НТУ към АПИ гр. София съставил обжалваното наказателно постановление, в което същият се е съгласил напълно с отразените в акта фактически обстоятелства, преповторил ги е изцяло в обжалваното наказателно постановление, квалифицирал е описаното деяние като нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП и на основание същия текст от закона е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 1800,00 лева.

Наказващият орган приел, че в хода на извършената служебна проверка на административнонаказателната преписка, се установило, че за процесното ППС не са 2 изпълнени законовите изисквания за преминаване по републиканската пътна мрежа, свързани със заплащането на дължимите пътни такси, т.е. че не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. В тази връзка в хода на проверката било установено, че за процесното ППС, на посочената дата 13.04.2022 година, в 08:36 часа, няма получени тол декларации и маршрутни карти, и не е получено надлежно плащане в Агенция „Пътна инфраструктура“ за сегмента на рамката /40141/, на която е отчетено нарушението. В наказателното постановление е посочено, че на 27.04.2022 година жалбоподателят М. е заплатил дължимата, независимо от съответната административнонаказателна санкция, такса по чл. 10б, ал.

3 от ЗП в размер на 167,00 лева, което се потвърждава и от издадената за плащането квитанция за платени пътни такси в Република България от 2.04.2022 година. В наказателното постановление е посочено още, че съгласно чл. 189е, ал. 3 от ЗДвП нарушителят разполага с възможността да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в 14-дневен срок от връчване на акта, в който случай същият би се освободил от административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение, но същата не е била заплатена и съответно не е постъпвала по сметка на АПИ в 14-дневния срок от връчването на акта за установяване на административно нарушение на нарушителя.

В наказателното постановление се сочи още, че в хода на образуваното административнонаказателно производство като доказателство е създаден и приложен към настоящата преписка доклад от Електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, доказващ обстоятелството, че процесното ППС е с обща технически допустима максимална маса над 12 тона и е засечено на 13.04.2022 година, в 08:36 часа, по път I4, км. 76+135, като за посоченото ППС е регистрирано тип нарушение - няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Приложени са и статични изображения във вид на снимков материал, удостоверяващи разположението на процесното превозно средство върху посочения по-горе пътен участък на дата 13.04.2022 г., в 08:36 часа.

В хода на съдебното следствие бяха разпитани свидетелите М. В. и Т. Т., които чрез показанията си възпроизвеждат възприетата в наказателното постановление фактическа обстановка относно извършената проверка, фактическите констатации и процедурата по съставяне на АУАН. Тази фактическа обстановка се доказва от анализа на събраните по делото писмени доказателства за тяхното установяване, а именно:

Фактура, пътен лист от 12.04.2022 година; АУАН, Свидетелство за регистрация на МПС част II, Международна товарителница, Квитанция за платени пътни такси в РБ, писмо изх. № 147493 от 09.05.2022 г. на НТУ, Заповед № ЗАМ-332-66544 от 28.02.2020 година на директора на АПИ, заповед № РД-11-167/08.02.2021 г. на председателя на управителния съвет на АПИ, Заповед № ЧР-СП-622 от 11.08.2022 година на председателя на УС на АПИ, заповед № РД-11-760 от 19.08.2022 година на председателя на УС на АПИ, извлечение за нарушение, два броя снимки и писмо до 3 жалбоподателя от 22.11.2022 година за изпращане на наказателното постановление.

Жалбоподателят, редовно призован, както и процесуалните му представители, също редовно призовани, не се явиха пред съда и не взеха допълнително становище, освен отразеното в жалбата, във връзка с искането за отмяна на наказателното постановление.

Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, които са категорични, че на посочената в акта дата и час, жалбоподателят М. е пристигнал на ГКПП - Кардам с процесното ППС, като при извършената проверка в системата се установило, че на 13.04.2022 година в 08:36 часа камионът се е движел по републиканската пътна мрежа без платена пътна такса. Мястото на нарушението е посочено, че е Ряховците, което е на територията на Община Севлиево.

При направения анализ и оценка на показанията на свидетелите на наказващия орган, разпитани по делото, съдът не отчете вътрешно противоречие, непоследователност, заинтересованост или преднамерено излагане на изопачени факти. Свидетелите описват обстоятелствата около извършената проверка и констатираното от тях. Техните показания досежно посочените факти в пълна степен кореспондират и на приобщените по делото писмени доказателства, поради което съдът им дава вяра като подкрепящи фактическите констатации, отразени в Акта за установяване на административно нарушение.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображенията:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че Наказателното постановление е издадено от оправомощено на основание чл. 189е, ал. 12 ЗДвП лице със Заповед № РД-11-167/08.02.2021 г. на председателя на управителния съвет на АПИ, а АУАН съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 167а, ал. 2 ЗДвП, определен със Заповед № РД-11-486/20.04.2021 г. на председателя на управителния съвет на АПИ.

Съдът, намира обаче, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати други съществени нарушения на процесуалните правила, 4 изразяващи се в следното:

Законосъобразността на съставения АУАН и издаденото НП е обусловена от спазването на въведените с чл. 42 и чл. 57 ЗАНН императивни изисквания към тяхното съдържание. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, санкционираното нарушение да бъде описано пълно, прецизно и разбираемо, като се съдържат всички признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. Наличието на пълно описание на нарушението и съответствието на словесното му описание с правната квалификация са основна гаранция за осъществяване на съответна на административното обвинение право на защита. В конкретния случай издаденото НП не отговаря на въведените с чл. 57 ЗАНН изисквания към съдържанието му, доколкото извършеното описание на приетото за реализирано от жалбоподателя нарушение, респ. обстоятелствата, при които е извършено, не са формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза.

Относно твърдяната незаконосъобразност на наказателното постановление, съдът намира следното: В процесното обжалвано наказателно постановление освен описаната фактическа обстановка, вменяваща незаплащането от страна на водача на дължимата се тол такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, не е посочено точно извършеното нарушение от страна на жалбоподателя, а е посочено единствено административно санкционната разпоредба, въз основа на която му е наложено съответното адм. наказание – чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Съгласно същата: "Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв. Следователно последната адм. санкционна разпоредба не се отнася до посочената и установена и в двата акта – АУАН и издаденото въз основа на него НП фактическа обстановка по делото, свързана с неплащане на дължимата се тол такса, а се отнася до друго – това, че водачът управлява ППС, като не изпълни задълженията си за установяване на изминато разстояние или да няма закупена маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, която ще ползва, което сочи на друга, напълно различна фактическа обстановка. Следователно ако АНО би приложил точно материалния закон, свързан с установената фактическа обстановка – неплащане на задължителна тол такса от страна на жалбоподателя в качеството му на водач на процесното ППС, то той не би съставил АУАН и НП за такова извършено адм. нарушение на жалбоподателя, тъй като той, в качеството си на водач на процесното ППС в настоящия случай, не носи адм. наказателна отговорност за такова 5 извършено адм. нарушение /с изключение на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП/, а такава носи собственикът или ползвателя на процесното ППС при такова нарушение по смисъла на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, 3б от ЗДвП. От своя страна нормата на чл.