Присъда № 45 от 14.09.2023, Районен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда № 45 от 14.09.2023 г. на Районен съд – Хасково, постановена по н.ч.х.д. № 940 по описа за 2022 година.

Производството по НЧХД № 940/2022 г. пред Районен съд - Хасково е образувано по тъжба от Г. К. П. от град Х. против Д. С. Т. от град Х. и И. Е. Б. от град Хасково, с която двамата са привлечени към наказателна отговорност и с Разпореждане № 1070 от 01.12.2022 г. - предадени на съд съответно за първата за това, че в периода 01.09.2022 г. – 05.09.2022 г. в град Хасково, нанесла публична обида на Г. К. П. с адрес за призоваване: град *******************, като по друг начин - в социалната мрежа „Фейсбук“ и в интернет сайт „****** ********“ и в интернет сайт „****** *** ******* ***“ публично употребила изрази, унизителни за частта и достойнството му – престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 от Наказателния кодекс и наред с това, в периода 01.09.2022 г. – 05.09.2022 г. в град Хасково, в съучастие, като извършител, с И. Е. Б., с адрес: град ************** в качеството му на помагач, в публикация, разпространена по друг начин - в социалната мрежа „Фейсбук“ и в интернет сайт „****** ********“ и в интернет сайт „****** *** ******* ***“ публично разгласила позорни обстоятелства за Г. К. П. – престъпление по чл.

148, ал.2, вр. ал.1, т. 1 и т.2, вр.чл.147, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 от Наказателния кодекс, а И. Е.

Б. - за това, че в периода 01.09.2022 г. – 05.09.2022 г. в град Хасково, в съучастие, като помагач, с Д. С. Т., с адрес: град ************** - извършител умишлено я улеснил да публично да разгласи, като разпространи по друг начин, предоставяйки й възможност да публикува в интернет сайт „****** ********“ и в интернет сайт „****** *** ******* ***“, позорни обстоятелства за Г. К. П. – престъпление по чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т. 1 и т.2, вр.чл.147, ал.1, вр. чл. 20, ал. 4 от Наказателния кодекс.

Пред първоинстанционния съд са предявени, съответно, с определение на съда, постановено в съдебно заседание, проведено на 30.03.2022 г. са приети за съвместно разглеждане предявените от Г. К. П. против Д. С. Т. граждански искове, всеки с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД за сумата в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за причинени от описаното в тъжбата деяние, квалифицирано като престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 от Наказателния кодекс, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието до окончателното й изплащане, както и против Д.

С. Т. и И. Е. Б. граждански иск за сумата в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени от описаното в тъжбата деяние, квалифицирано като престъпление по чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т. 1 и т.2, вр.чл.147, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 от Наказателния кодекс, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.10.2022 г. до окончателното й изплащане, съответно Г. К. П. е конституиран в качеството на граждански ищец по НЧХД № 940 по описа за 2022 г. на Районен съд – Хасково.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, частният тъжител и граждански ищец Г. К. П., лично и чрез упълномощения по делото повереник – адв. И. И. заявява, че поддържа подадената тъжба и повдигнатите с нея обвинения, както и предявените против подсъдимите граждански искове. В хода на съдебните прения, адв. И. И. заявява, че от събраните по делото доказателства се установявало, че между Г. П. и Д. Т. имало контакт през лятото на 2021 г., който контакт бил на базата на обмяна на информация, споделяне на публикации, касаещи местна политика и политиката като цяло и в резултат било отправено искане от подсъдимата към тъжителя Г. П. да сподели, да вземе и да публикува на сайт „****** ********“ и сайт „****** *** ******* ***“ и да използва негова публикация във „Фейсбук“, което той отказал да бъде сторено, тъй като бил преценил, че не иска негови публикации да се разпространяват в тези два сайта, доколкото нямали нито редакционна колегия, нито редактор, нито посочено име на журналист и съответно не представлявали 1 редакционна медия. В резултат на това, отношенията им се изострили и последвала канонадата от обиди, които били изразени от Д. Т. в нейния личен фейсбук профил. Подлага на обстоен и конкретен анализ доказателствата по делото, характерът на процесните изрази и анализ на изискванията на основния състав на обидата по чл. 146 от НК и характеристиките на самото престъпление. Подлага на задълбочена интерпретация доказателствата и естеството на изразите от гледна точка адресата на обидните изрази и ясната актуална разпознаваемост на тъжителя в тези изрази, а не събирателен за българската обществена действителност образ. С тях се постигала абсолютна персонална индивидуализация на тъжителя Г. П.. Освен за адресата на обидните изрази, в пледоарията на повереника на частния тъжител и граждански ищец се излагат конкретни аргументи и за авторството на деянието. Процесните публикации, засягащи честта и достойнството на тъжителя били на 04.09.2022г. в двата сайта „****** ********“ и „****** *** ******* ***“, статия или изложение, наречена „До клетото общинско съветниче“, а същото било публикувано в профила на подс. Д. Т., както било подписано и били представили такова доказателство чрез разпечатка от самата нея. Стилът, изреченията от публикациите в сайта, извадка, която била от нейния фейсбук профил, категорично сочели, че авторът бил едно и също лице и се твърди от тъжителя, чрез повереника, че това по-безспорен начин била самата Д. Т.. Публикациите в тези сайтове вече охарактеризирали, освен обидите, и престъплението клевета. Тези два сайта се установило, чрез извадки от интернет и публикации в самите сайтове, че били на втория подсъдим И. Б.. Същият не отричал това обстоятелство, а в писменото си становище не заобикалял този въпрос, а признавал. Това, че сайтовете били негови, се потвърждавало от свидетелските показания на Д. М. и С. С., както и от обясненията на И. Б.. Собствеността на тези сайтове била негова, но никъде нямало посочен нито журналист, нито редактор, нито лице, което да осъществявало писането и публикациите в тези сайтове. Това всичко водело към факта, че вече собственикът, който бил и основен администратор на този сайт имал единствен достъп до публикация, премахване или качване в сайта. Единствен той следвало да носи отговорност. И двете статии, наречени „До клетото общинско съветниче“, били подписани от дежурен редактор.

Кой бил този дежурен редактор, тъжителят не знаел, но имало само две - три изречения, които се различавали от публикацията на Д. Т.. Излага конкретен анализ и за характеристиките на престъплението клевета, разпространени с публикациите в процесните два сайта и съдържанието им, в противоречие с изискванията на Регламент № 2018/1725 на Европейския съюз, където имало строги изисквания относно личните данни в сайтовете и нямало място за изявления, че всичко написано било лъжа, каквито разяснения се съдържали в сайтовете. Дейността в тези сайтове не отговаряла и на Етичния кодекс на журналиста.

Излага отново конкретни съображения относно авторството на престъплението клевета, за което с тъжбата било повдигнато обвинение и за конкретната съучастническа форма на подсъдимите Д. С. Т. и И. Е. Б.. Моли съда да признае всеки от подсъдимите за виновен по повдигнатите с тъжбата съответни обвинения, като за подсъдимата Д. Т. следвало и желаел да й бъде наложено наказание „глоба“ в размер на 5000лв., както и наказание „обществено порицание“. По отношение на клеветата, за която било повдигнато обвинение на подсъдимата Д. Т., като извършител, моли да й бъде наложено наказание „глоба“ в размер на 10 000 лева, както и наказание „обществено порицание“. По отношение на наказанието за подсъдимия И. Б. като помагач за разпространяване на същата клевета - наказание „глоба“ в размер на 10000 лева, както и наказание „обществено порицание“. Гражданските искове следвало да бъдат уважени. Претендира за разноски за внесена държавна такса и разноските за възнаграждение на вещо лице и желаят да бъдат възстановени на тъжителя и от двамата.

Частният тъжител и граждански ищец – Г. К. П., в хода на съдебните прения се придържа изцяло към заявеното от неговия повереник. Добавя и собствен анализ, според който нямало никакво съмнение кой бил автор на процесните обидни и клеветнически 2 публикации. Това била подс. Д. Т.. Ясно било за него, че подс. И. Б. бил собственик на тези сайтове, което самият той бил обявявал в Общинска избирателна комисия, като предизборна тарифа за участие в парламентарни избори. Излага доводи, че трансплантираният човек, дори и да искал, не можел да стане алкохолик, тъй като преди да стигне до алкохолна зависимост, той щял да умре. Всеки ден приемал медикаменти, които били несъвместими с алкохол, а алкохолици не оцелявали след трансплантации. Той обаче живеел вече 10 години с трансплантирано сърце и повече от 8 години и половина с трансплантиран бъбрек и бил единственият такъв човек в България. През това време бил 3 пъти европейски шампион и 6 пъти вицеевропейски шампион и един път европейски шампион при плуване на хора с трансплантирани органи. Участвал бил в изготвянето на част от сегашните текстове в Закона за органното донорство и неговата активност в тази насока била безспорна.

Написаното от тези хора за него, трябвало да доведе да си получат заслуженото спрямо закона и той не се съмнявал в справедливото отсъждане.

Подсъдимата Д. С. Т. заявява, че разбира всяко от обвиненията, но не се признава за виновна по тях. В хода на съдебното следствие дава подробни обяснения по случая, а в своя защита пледира обстойно за недоказаност на обвиненията. Заявява, че в нито едни момент не била писала в профила си във „Фейсбук“ нищо клеветническо и обидно към лицето Г. К. П..

Приложените доказателства от страна на частния обвинител не били събрани по надлежния ред. Освен това, от приложените доказателства никъде не се доказвало, че била написала името на лицето Г. К. П.. Това лице не присъствало в нито един пост в социалната мрежа каквато и да е била тя. Абсолютно всички твърдения в тъжбата спрямо нея и извършени действия от нея били лъжа. Предоставила била на вещото лице абсолютен достъп до базата й данни. По делото била извършена експертиза, която доказала, че не била споменала писмено лицето Г. П.. Според заключението на вещото лице, в посочените сайтове, никъде не се съдържало името на ищеца Г. П., както не се съдържало също така и нейното име.

Разпитаните свидетели също не доказали, по-безспорен начин, че била написала обидна дума към лицето Г. П. и също така не била оклеветила лицето Г. П. - писмено или устно.

Фактите в тъжбата и уточняващите молби били лъжа, а в въз основа на тях, с разпореждане на съдията - докладчик било образувано наказателното дело срещу нея и била задвижена машина, която поставила подсъдимата пред дилема дали да наема адвокат или сама да се справя със ситуацията. Трябвало да присъства на заседания и да пренебрегва задълженията си на работещ човек, да губи време и пари. Държавата също похарчила средства за правосъдие, призоваване на свидетели, на защитници и други, вследствие на лъжите на един човек, който по незнайно какъв начин се бил припознал в нечии думи. Освен всичко, от поведението на тъжителя след публикациите изявите му по национални медии по повод Световното за трансплантирани в Австралия, изпълняване на задълженията му като общински съветник били в противоречие с твърденията му колко много бил наранен и какви морални вреди, при това непоправими, бил понесъл. Чувства се обвинена в това, че притежавала личен профил във „Фейсбук“, създаден по неин вкус и че споделяла публикации, които имала право да сподели пред интернет общността. Ако те са били със съдържание, извън позволените рамки в общността, фейсбук профилът й и страницата й щели да бъдат ограничени или спрени. Така, според тези условия „Фейсбук“ имали право да изтриват публикации, които се смятат за подвеждащи или измамни, афиширано било и желанието за борба с фалшивите новини, като социалната мрежа използвала съответните алгоритми и идентифициране и ограничаването им. Подсъдимата била работещ гражданин на Република България, плащаш своите данъци и спазваш заканите. До момента не била осъждана и не са й били повдигани обвинения, а парадирането с трансплантациите на Г. П. и парадиране на факта, че е инвалид в този процес, било просто в повече и с цел съчувствие.