Решение № 119 от 15.04.2026, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- Административно наказателно дело 109/2026
- Вид
- Решение № 119
- Подписан
- 15.04.2026
- Състав
- Ана Симеонова Андонова
Цитирани разпоредби
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182, ал.2, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл.189,ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 63 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 65 · Закон за движението по пътищата
- чл. 46, ал. 3 · Закон за нормативните актове
РЕШЕНИЕ
№ 119 гр. Ботевград, 15.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: **** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от **** Административно наказателно дело № 20261810200109 по описа за 2026 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Е. Д. Б. , ЕГН : ********** с адрес : *****,чрез адв.К. Л. – АК-Силистра, е обжалвала в законноустановеният срок ЕФ , серия К , с № 11805400 от 16.10.2025г., издадено от ОДМВР -София , с което за нарушение на чл. 21,ал.1 от ЗДвП ,на основание чл. чл.189,ал.4,вр.чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП й е наложено административно наказание - "Глоба" в размер на 49.99 (четиридесет и девет и деветдесет и девет)лева“/25.56 euro. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на ЕФ и се иска да бъде отменено изцяло, със законните последици.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява , не се представлява, изпратена е писмена защита , ведно с доказателства , от адв.К.
Л.– АК -Силистра, която претендира отмяна на атакуваният ЕФ и претендира разноски в размер на 488.96 (четиристотин осемдесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки)лева“/250 euro.
Въззивната страна – ОДМВР- София, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
1
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства : ЕФ ,серия К с № 11805400 от 16.10.2025г.,Протокол от проверка с № 032 –СГИСИС/26.02.2025г.,Удостоверение за одобрен тип измерване с № 17.09.5126 , снимки,Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система ,Ежедневна форма за отчет ,справка за соственост на МПС,справка АИС -АНД ,Заповед
№ 8121з -931/30.08.2016г.,Заповед
№ 8121з 172/29.02.2016г.,снимки , ежедневна форма за отчет , справка за собственост на МПС , Протокол за използване на АТСС от дата 06.11.2025г.,,както и събраните гласни такива в хода на съдебното следствие, се установява следната фактическа обстановка:
На 16.10.2025г. в 11.59 часа в обл.Софийска , община Ботевград , път Автомагистрала № А-2 , на 41.3 км.,обл.София,с посока на движение към град Варна при ограничение на скоростта от 80 км./ч извън населено място сиг.с ПЗ В26 и отчетен толеранс -3км(%) е бил управляван л.а.модел и марка „ Ауди А 5 Спортбак“ с регистрационен номер ***** ,със скорост 99 км./ч.като нарушението е установено и заснето с АТСС ARH CAM S1 ,насочено към град София .
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от гласни и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви и съда ги кредитира изцяло. В събрания доказателствен материал не се констатираха противоречия, които следва да бъдат обсъждани.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваният ЕФ/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП (видно от отразеното в самия фиш, а и от посоченото в разписката в ЕФ), фишът е връчен лично на 23.01.2026 г., а жалбата срещу него е депозирана на 09.02.2026 г.) Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.
2
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна На 16.10.2025 г. в 11:59 часа в обл.София,общ.Ботевград,обл.Софийска , общ.Ботевград , на път автомагистрала № А-2 , на 41.3 км.с посока на движение от град София към град Варна,с техническо средство –АТСС ARH CAM S1,насочено към град София и разположена на пътния участък, засякла и заснела, движещ се в указаната посока със скорост от 9 9 км/ч. лек автомобил „Ауди А5 Спортбак” с рег. № *****. На това място от пътя имало въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 80 км/час. Въпросното нарушение било записано от мобилната система за видеоконтрол. По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР, които от записания файл установили, че заснетият автомобил „Ауди А5 Спортбак” с рег. № ***** е собственост на жалбоподателят Е. Д. Б. както и че скоростта следва да се счита на 99 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия серия К , с № 11805400 от 16.10.2025г.,на ОДМВР- София, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189,ал.4,вр.чл.182,ал.2, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено наказание „Глоба“ в размер на49.99 (четиридесет и девет и деветдесет и девет)лева“/25.56 euro. Техническото средство – АТСС ARH CAM S1 с № 120cd34, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване с № 17.09.5126.
По делото липсват данни, а и не се твърди, на основание чл. 189, ал. 5, изр.
2-ро от ЗДвП жалбоподателя да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП - при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В конкретния случай правилно е бил издаден ЕФ, който съдържа всички необходими реквизити. Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на 3 автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.) (Наредбата), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система е допустимо, като законът и Наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническосредство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава електронен фиш. В § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието "автоматизирани технически средства и системи". Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Както вече беше посочено - след измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г.) и издаването на Наредба № 8121з-532, издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на чл.
21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, функциониращи автоматично. Присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-камера-компютър. Доколкото за нарушението по чл.189,ал.4,вр.чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на 4 контролни точки – то правилно в случая е бил издаден електронен фиш, а не наказателно постановление. В този смисъл е и практика на касационната инстанция – например Решение № 613/10.04.2017 г. по к. н. а. х. д. № 110/2017 г. на АДмС-Бургас.
На следващо място следва да се посочи, че легална дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Следва да се има предвид, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите - електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което, като вид държавна принуда, чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика, при издаването на електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от ЗНА). Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
Представен е и задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата във връзка с използване на Автоматизирано техническо средство или система , който не е попълнен в цялост , а именно – липсва отбелязване рег.номер и дата на издаване , град , начало и край на участък, общо ограничение за скоростта , дата на проверкаТова нарушение е от категорията на съществените процесуални нарушения.
5
Предвид гореизложеното съдът счита, че ЕФ следва да бъде отменен.
По разноските :
Предвид изхода на спора и на осн.чл.63 д от ЗАНН/ред. ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г. / на Е. Д. Б. се дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото. С молбата се претендира заплащане на разноски за процесуално представителство в размер на 488.96 (четиристотин осемдесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки)лева“/250 euro.
Писмено от ОДМВР – София е направено възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.
Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е представе н договор, от който е видно, че жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 488.96 (четиристотин осемдесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки)лева“/250 euro в полза на адв.К. Л.– АК – Силистра.
Предвид гореизложеното, ОДМВР- София следва да заплати на Е. Д. Б. разноски в размер на 488.96 (четиристотин осемдесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки)лева“/250 euro в полза на адв.К. Л.– АК – Силистра за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 109/2026г. пред Районен съд Ботевград.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът,