Определение № 459 от 23.04.2026, Окръжен съд - Бургас

мотиви към определение № 459/23.04.2026г. по ЧНД № 20262100200385 по описа за 2026г. на Окръжен съд-Бургас

Производството по делото е по реда на чл.437 и сл. от НПК, вр. чл.70 от НК и е образувано по молба от осъдения Т. Ж. И. ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от деветнадесет години и осем месеца, определено по ЧНД № 4702/2014г. по описа на Окръжен съд-Бургас.

Защитникът на осъденото лице адв.М.Генова от АК-Бургас счита, че са налице предпоставките за условно предсрочно освобождаване на осъденото лице молител, тъй като изтърпяното наказание е в изискуемия срок и корекционният процес при него е завършен в достатъчна степен. Според защитника продължителното пребиваване на осъдения в местата за лишаване от свобода би повлияло на същия в негативен аспект и би попречило за реинтеграцията му в обществото. Моли съда да уважи молбата, като основателна и да постанови условно предсрочно освобождаване с прилагане на пробационни мерки.

При упражняване правото си на лична защита осъденото лице молител изразява съжаление за деянията си. Твърди, че по време на изтърпяване на наказанието е взел поука от извършените деяния. Моли да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ за да полага грижи за близките си и осъществява правото си на труд.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-Бургас изразява становище за неоснователност на молбата за условно предсрочно освобождаване на осъдения. Счита, че е налице само първото изискване по чл.70, ал.1, т.2 от НК, като липсват убедителни доказателства за поправяне и превъзпитание на осъденото лице. Според прокурора поведението на същия може да се определи като неустойчиво, като рискът от рецидив е в средните стойности. Пледира молбата да се остави без уважение.

Представителят на началника на Затвора-Бургас изразява становище за неоснователност на молбата на осъдения. Счита, че не са налице доказателства за трайното му поправяне, тъй като се отчитала колеблива динамика на рисковете, което през 2025г. е довело до изменение на режима от „общ“ в „строг“. Според него изразеното съжаление от осъдения е формално, без реално да осъзнава причините за извършените деяния. Моли съда да не уважава молбата му за условно предсрочно освобождаване.

Съдът, след като изслуша становищата на страните и прецени поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства, прие следното:

Осъденото лице молител Т. Ж. И., ЕГН ********** е роден на **.**.****г. в гр.******. Той е ********, ********* гражданин, ******* образование, *******. Видно от справката за съдимост е многократно осъждан.

С определение № ****/11.11.2014г. по ЧНД № 4702/2014г. по описа на Районен съдБургас, постановено в производство по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК вр. чл.27, ал.1 от НК, съдът е присъединил изцяло към неизтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 19 /деветнадесет/ години, наложено на осъдения Т. Ж. И. по НОХД № 673/2010г. по описа на Окръжен съд-Бургас, наказанието, наложено на същия по НОХД № 2760/2014г. по описа на Районен съд-Бургас - „лишаване от свобода за срок от 8 /осем/ месеца.

Определено е общо наказание на осъдения „лишаване от свобода“ за срок от 19 /деветнадесет/ години и 8 /осем/ месеца, което на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС да се търпи при първоначален „строг“ режим. На основание чл.25, ал.3 и чл.59 от НК от общото наказание е приспаднато времето от 29.03.2010г. до 24.03.2011г., през което е търпяно наказание „лишаване от свобода“ по НОХД № 73/2009г. на Районен съд-Царево, арест за срок от 6 /шест/ месеца и 27 /двадесет и седем/ дни, както и наказанието, което осъденият е изтърпял по НОХД № 673/2010г. по описа на Окръжен съд-Бургас, считано от 14.02.2012г. до произнасянето на съда.

Понастоящем осъденият Т. Ж. И. изтърпява общото наказание от 19 /деветнадесет/ години и 8 /осем/ месеца „лишаване от свобода“ за извършени престъпления по чл.142, ал.2, т.2, т.5 и т.7 от НК и чл.199, ал.2, т.1 вр. ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.29, ал.1 , б.“а“от НК и чл.279, ал.1 от НК по горепосочените наказателни производства. За начало на 1 изтърпяване на наказанието е приета датата 14.02.2012г.. Режимът за изтърпяване на наказанието е променен от „строг“ на „общ“ със заповед БС № 19/15.02.2017г., а със заповед БС № 35/ 06.02.2018г. на началника на Затвор-Бургас е преместен в затворническо общежитие от открит тип. След допускане на множество дисциплинарни нарушения, режимът на изтърпяване на наказанието отново е променен от „общ“ в „строг“ със заповед БС № 52/04.08 2025г. на началника на Затвор-Бургас и Т. Ж. И. е преместен в затворническо общежитие от закрит тип за изтърпяване на остатъка от наказанието.

Престъплението по чл.199, ал.2, т.1 вр. ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.29, ал.1 , б.“а“от НК, предмет на осъждането по НОХД № 673/2010г. по описа на Окръжен съд-Бургас е извършено от Т. Ж. И. при условията на опасен рецидив. Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1, т.2 от НК, за да се постанови условно предсрочно освобождаване е необходимо осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от две трети от наложеното наказание в случаите на опасен рецидив.

Към датата на разглеждане на делото от настоящия съд - 23.04.2026г., осъденият И. е изтърпял фактически 14 /четиринадесет/ години, 2 /два/ месеца и 9 /девет/ дни, от работа 1 /една/ година, 11 /единадесет/ месеца и 16 /шестнадесет/ дни, от помилване и задържане 1 /една/ година, 6 /шест/ месеца и 27 /двадесет и седем/ или всичко 17 /седемнадесет/ години, 8 /осем/ месеца и 22 /двадесет и два/ дни. Остатъкът от наказанието към 23.04.2026г. е 1 /една/ година, 11 /единадесет/ месеца и 8 /осем/ дни. При тези фактически данни се установява, че в случая е налице първата материалноправна предпоставка, визирана в чл.70, ал.1, т.2 от НК, а именно осъденият да е изтърпял не по-малко от две трети от наложеното му наказание.

След като формално е налице първата предпоставка по чл.70, ал.1, т.2 от НК, второто установено от закона условие за допускане на условно предсрочно освобождаване е наличието на доказателства за поправяне на осъдения. От приложените доклади, индивидуални планове и оценки на осъдения се установява, че първоначалната оценка на риска от рецидив от 22.05.2012г. по отношение на И. е била във високи стойности - 84 точки.

Като проблемни зони с най-големи нужди са били отчетени настоящото правонарушение, криминалното минало, отношението към правонарушението, начина на живот и обкръжение, както и уменията за мислене. Рискът от вреди първоначално е определен като висок спрямо обществото и известен възрастен, основан на криминалното му минало и настоящото правонарушение. Рискът по отношение на персонала, лишените от свобода и самия него е нисък.

През периода на изтърпяване на наказанието се констатира плавно намаляване на оценката на риск от рецидив, както следва: 71 точки през 2017г., 62 точки през 2020г., 60 точки през 2021г., 53 точки през 2022г., 52 точки през 2023г.. При следващите две оценявания през 2024г. и през м. февруари 2025г., стойностите се запазват същите, а през м. април 2025г. е извършено ново оценяване на И., свързано с настъпили крайно негативни промени в поведението и нагласите на същия, което е наложило и замяна на режима в следващ по-тежък от „общ“ на „строг“ и прекатегоризация в затворническо общежитие от закрит тип. Отчетено е завишаване на стойностите на оценката на риска от рецидив - от 52 точки на 59 точки.

Актуалната оценка на риск от рецидив, остава в средни стойности, като е отчетено понижаване в общите стойности в сравнение с изготвената предходна оценка - от 59 точки на 55 точки. Отчетено е понижаване въз основа на демонстрирано позитивно поведение на И. в ЗОЗТ „Дебелт“, активно участие в предлаганите мероприятия, участие в специализирани групови програми, спазване на режимните изисквания.

Като зони с необходимост от корекционното въздействие остават „начин на живот и обкръжение“, тъй като осъденият е склонен да се поддава на влияние от страна на криминалното обкръжение, трайно изградени модели на поведение, липса на устойчиви позитивни нагласи. Отчетени са извършени дисциплинарни нарушения. Дефицити има и по отношение „умения за мислене“, тъй като осъдения изпитва трудности при правилното идентифициране на проблемните ситуации и намиране на рационален начин за разрешаването им. Не се замисля за последствията от действията си. Склонен е към необмислени действия. Не си поставя цели.

Рискът от вреди към настоящия момент е определен, като среден спрямо обществото от извършване на користни и/или насилствени деяния. Отчитат се опасения във връзка с бягство/отклонение, въпроси на контрола и нарушение на задълженията.

След замяната на режима в по-лек и настаняване в общежитие от открит тип е 2 отчетен нестабилен модел на поведение у осъдения, с редуване на периоди на спазване на институционалните правила и периоди на опозиционно поведение и постоянни дисциплинарни нарушения. На осъдения Т. Ж. И. многократно е давана възможност за полагане на труд, но впоследствие трудовата дейност е прекратявана, поради допускане на дисциплинарни нарушения и неприемливо поведение от негова страна. Към настоящия момент не е трудово ангажиран. През месец ноември 2025г. е завършил успешно специализирана групова програма: Когнитивна програма за осъдени лица в корекционните служби „Мотиватор“. Пред последните три месеца участва в арт ателие за превенция на стреса.

В периода на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, Иванов е многократно наказван за извършени дисциплинарни нарушения, като осем от наказанията са наложени през изминалата календарна година. Нарушенията са свързани с притежание на неразрешена вещ - мобилен телефон, отклонение от работен обект, остри конфликти с други лишени от свобода, неизпълнение на разпореждане и др. Последното му дисциплинарно наказание е наложено със заповед № 70/30.06.2025г.. Към датата на подаване на молбата И. е бил в срока на наложено дисциплинарно наказание. Награждаван е, като последната му награда е със заповед № 497/11.11.2025г. от началника на ЗО „Дебелт“ за участие и добро представяне в спортно мероприятие по случай деня на народните будители. Проявява добронамереност към останалите лишени от свобода, но съществува риск при провокация да реагира импулсивно. Склонен към изискващо и манипулативно отношение спрямо пенитенциарните служители. Възможно депозиране на неоснователни жалби до различни институции, с цел оказване на натиск на администрацията, в случаи когато дадена ситуация не се развива съобразно неговите желания.

По данни от затворническото досие на И. става ясно, че преди да постъпи в ЗатворБургас за изтърпяване на настоящата присъда е бил обявен за общодържавно издирване. С ЕЗА е задържан във Федерална република Германия и екстрадиран.

С оглед на така установените фактически положения, настоящият съдебен състав счита, че за осъдения Т. Ж. И. не е налице втората предпоставка по смисъла на чл.70, ал.1 от НК, а именно осъденото лице със своето поведение и отношение към труда да е дало доказателства за своето поправяне. Съдът намира, че от данните по делото не може да се направи извод за настъпили трайни, съзнателни и цялостни положителни промени в поведението на осъдения И., които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил. В разпоредбата на чл.439а от НПК /ДВ, бр. 13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г./ са регламентирани обстоятелствата, които сочат за положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, и които следва да се отчитат като доказателства за поправяне на осъдения - добро поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.

Анализът на доказателствата в затворническото досие и данните за съдебната биография на И., не разкриват намаляване на степента на риска от рецидив и риска от вреди спрямо обществото. От работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата, съгласно чл.156 от ЗИНЗС и анализът на разделите в оценка на риск от рецидив се установява, че до настоящият момент все още не са постигнати планираните цели и задачи, като проблемни остават зоните „начин на живот и обкръжение“ и „умения за мислене“.